sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Токио, Япония Forecast
 
sp
Традиция или обичай от Япония

Флаг Япония    Япония

  Летните фестивали Мацури
  Публикуван от preciosa на 31 октомври 2010 г.
  Този запис е прочетен 1003 пъти, рейтинг: 4.33

    Чудновата азиатска фиеста под знойното небе

Сега ще разкажем на търсещия приключения пътешественик за едно от най-традиционните японски празненства: Мацури. Този летен фестивал е събитието на годината за дадения район, за което се подготвят старателно и млади, и стари. И има защо. По аналогия с нашите селски сборове, освен данданията и празничното настроение, мацуритата са мястото, където човек може да си похапне и пийне на корем под лятното небе на съботно-неделния ден. Но нека да караме последователно.

Обикновено атракциите започват в късния следобед с парада на традиционните реликви микоши, представляващи нещо като умалени копия на локалния религиозен храм (по-голям храм, джингу, или по-малък храм, джинджа). Тези копия са поставени върху рама за носене на ръце; нещо като носилка. Разбира се, символиката е много по-дълбока, но е закодирана в множеството йероглифи по самите храмчета и заобикалящите ги атрибути от най-различно естество. Тя обаче надали може да бъде прочетена от множеството запотени хора, които са подложили рамо под носилката и мъкнат храма в единен монотонен ритъм, задаван от хоровото пеене. Повечето от тях са облечени в традиционните за целта кимона, нещо като халат до кръста с препаска, а на главите си носят пристягащи ленти. Пот като ручей се лее от челата им поради всепроникващата жега и подрусването на огромната тежест. Този дискомфорт се изкупва обаче от огромната чест да си един от носачите на микоши. На по-големите мацурита се пренасят няколко на брой микоши, следвайки една подир друга в парада по накичената с гирлянди улица сред шпалир от многохилядни зяпачи.

Освен религиозен култов характер, матсури може да има връзка и със земеделието и оризовия урожай в района, което намира отражение в съпътстващите церемонии.

След тях, вече по здрач, започват танците на облечени в японски носии кимоно групи, които пристъпват под звуците на музиката и песнопенията, характерни за дадения район. Сложните стъпки се повтарят под припляскванията на танцуващите, като жените могат да държат в ръце ветрила, а мъжете да носят украси от светещи фенери и гирлянди. Мелодиите следват една подир друга с малки паузи за отдих и настройка към следващия танц. Танците се редуват с изпълнения на традиционните барабани тайко, които се бият с вещина и стръв от участниците в ансамбъла. Цели барабанни пиеси раздират тъмнината, озарявана от блясъка на фотоапаратните светкавици и фенерите на празнуващите.

С напредването на празненството расте и неговият градус, пропорционално на погълнатия алкохол: и от публиката, и от танцьорите, разликата между които постепенно се заличава. Пие се предимно бира от най-добрите японски марки: Кирин (официалната бира на Зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 г.), Сапоро (бирата от северния остров Хокайдо) и Асахи (напоследък с нарастваща популярност заради марката си Super-Dry). Винаги изстудена и на цената на тая от бирен автомат - 300 Yen или около 3$ за 330 мл кутия. Понякога се пие и традиционното саке, но то не може да разхлади жегата така, както глътките висококачествена бира.

Бирата се поглъща с мезета от най-различно естество, продавани по сергиите зад шпалира и околните магазини. На първо място това са ястията със соба (нещо като спагети), от които първенец е яки-собата или печената соба. Тя се приготвя директно върху нагорещена тенекия, където се смесват соба със зеленчуци и мръвка, полети обилно със солен соев сок шою. Поднася се в найлонови кутии и се изгълтва набързо с помощта на клечките за ориз хаши (chopsticks). Много бира "изпиват" също така и океанските деликатеси, печени или сварени, като калмари и миди, както и всевъзможни полуфабрикати на тяхна основа: пълнени питки и пр. Огромни сварени картофи (джагаймо) се ядат още горещи и обилно намазани с чисто масло. Разбира се, това е само част от изобилието, без да изброяваме различните сладкарски изделия, ръчна направа, като захаросани плодове и захарен памук, които напомнят на своите аналози от нашенските панаири. Цените на различните деликатеси са унифицирани за лесно смятане (500 Yen или около 5$ на порция), а само големината на порцията отразява тяхната разлика.

Наред с консумацията, човек може да си купи и характерен сувенир за спомен от тазгодишното мацури. Например балон, някаква играчка, жива костенурка и какво ли още не.

Кулминацията на празненството е зарята от фойерверки ханаби. Тя отбелязва и края на мацурито, след което народът се разотива по домовете много по-бързо, отколкото е дошъл. Буквално за минути претъпканите с посетители улички се опразват, за са могат службите на реда и чистотата да възстановят техния нормален вид за следващия трудов ден. Едно обяснение за тази бързина е самото пътуване до дома, който за повечето участници в мацури е далече, а до него се стига след часове, прекарани в автомобилни задръствания по нощните пътища на страната. Но и в това има много романтика, за която ще продължим нашия разказ по пътя от Токио за Киото, старата столица на Япония.

http://www.journey.bg/guide/guide.php?guide=9&&country=40>ype=3&page=

      Добави във Facebook

Дайте Вашата оценка за този запис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Япония      Потърси и резервирай online самолетен полет до Япония      Екскурзии и почивки в Япония, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp