sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for New Delhi, India Forecast
 
sp
Традиция или обичай от Индия

Флаг Индия    Индия

  Традиции и обичаи на индийска сватба
  Публикуван от yonyo на 19 юли 2010 г.
  Този запис е прочетен 350 пъти, рейтинг: 1.00

    Принципно индийската сватбена церемония е строго подчинена на индийските традиции - не само религиозни, но и на местните обичаи, които са характерни за отделните щати на Индия, затова и в различните части на страната според различния етнос на хората, церемониите обикновено леко се различават.

Като цяло има няколко универсални традиции, които се спазват от всички индуси. Церемонията е тясно свързана със символиката на тези традиции и всеки един елемент от нея има специално послание или предназначение. Има някои семейства, които до такава степен се вманиачват . Фактическата подготовка за сватбата започва няколко дни преди насроченият ден.Основната "тежест" естествено пада върху булката, която освен психическата си подготовка за голямото събитие, трябва да премине и 2 задължителни процедури, отново белязани от традицията. Първата е обрисуването на ръцете й с "хена"- къна, с която се декорират ръцете и стъпълата на индийките.. Това е много съществен елемент от подготовката и носи важна символика. обрисуваните с орнаменти ръце са символ освен на красота, също на грижовност и ласка, особено при сватбените церемонии козметичните салони могат да предложат огромни каталози със специални сватбени композиции. Втората важна процедура е поставянето на халка на носа и червена точка на челото. В Индия всяко момиче на 13-14 годишна възраст според традицията пробива дупка на носа си, която символизира невинността и девствеността му. Това е задължителна процедура при всички момичета и особено при тези, които са от по-висшите касти. Така в деня преди сватбата на тази дупка се поставя халка, което означава, че булката е все още девствена. В Индия сексът преди брака не се толерира (макар че в днешно време индийците се ориентират към западните нрави и рядко спазват тази норма), но все пак халката на носа се е превърнала в един вид символ на чистота и девственост на момичето, затова е задължителен атрибут за булката.
Червената точка, "бинди" се поставя задължително на челото на девойката и символизира нейната обвързаност с бъдещия й съпруг. Сега вече биндитата са страшно разнообразни и съвсем не е задължително да са червени непременно – има различни форми, цветове- пазарът изобилства по отношение на декорации и бижута. Наред с това се поставя и тънка гривна на глезена й, който също е символ на вечната обвързаност. За разлика от булката при младоженеца няма толкова трескава подготовка. Единственото, което той поставя е също един червен знак на челото си в знак на обвързването си. Изобщо "обвързването" има множество символи в Индия.
Същинската церемония започва още от ранни зори, когато младоженецът заедно с близките си отива да вземе булката от дома й. Тъй като слонът е свещено животно, някои младоженци предпочитат да вземат любимите си на слон и гледката е като в приказка от 1001 нощ- цялото движение мигновено спира и се почва една плеяда от благопожелания дори от непознати. Други предпочитат да си вземат булката на кон, но най-разпространен начин все пак е с лек автомобил. Когато пристигнат в дома на булката, младоженецът изчаква избраницата си да слезе и да даде зестрата си na родетелите му. В Индия както при най-старите традиции е прието семейството на момичето да дава пари, бижута и имущество на семейството на момчето , за да може да се ожени за него. Това е един от най-строгите закони на кастата. Както и законът, че двама влюбени от различни касти не могат да сключат брак. И до ден днешен много голяма част от индийците се подчиняват на тези норми. След като булката предаде зестрата си на своите бъдещи свекър и свекърва, тя е свободна да отиде при момчето и заедно да се отправят към индуския храм, където ще се извърши бракосъчетанието.
За разлика от нашите традиции, където булката се облича в бяло, цветът на индийската булка е червеното. Той е символ главно на нейната женственост и е знак, че момичето е достатъчно зряло, за да се омъжи. Булчинската дреха е червено сари от коприна или друга фина материя, богато украсено със златни нишки, скъпоценни камъни и инкрустации от мъниста. Обикновено сватбеното сари е много "по-тежко" и пищно отколкото всекидневното- Освен това към него обикновено има прикачен воал, който покрива главата и лицето на булката до момента, в който човекът, венчаващ двойката, не позволи младоженецът да го повдигне. Булката е окичена с всевъзможнi бижута -златно колие и обици задължително, както и множство тънки гривни на двете си ръце. Младоженецът няма традиционно сватбено облекло. Той е в официален костюм с вратовръзка, а на главата си в повечето случаи слага една интересна шапка, подобна на чалма с едно перо отгоре. Рядко на сватбената церемония мъжът се облича в традиционната мантия
Най-съществената част от бракосъчетанието се извършва в специален хиндуски храм, където влюбените се вричат във вечна вярност в присъствието на своите най-близки хора. И тук има няколко отличителни ритуала, които съпътстват официалната церемония и символизират онова вечно обвързване на младите в брачен съюз.
1. Окачване на сватбени гирлянди - младоженците поставят един на друг бяло-розови хартиени гирлянди, може и да са друг цвят
2. Преливане на вода от шепите на булката в шепите на младоженеца – особено важен ритуал, защото от край време водата в Индия е символ на мъдрост, пречистване и обвързване. Чрез него се символизира предаването на мъдрост от единия към другия и духовното обвързване на двамата. Водата в Индия има много силно символично послание и значение.
3. Преминаване през 7 огнени кръга – това е един вид кулминацията - огънят символизира трудностите и проблемите в живота, които двамата трябва да преминат заедно. наредени са 7 широки огнени обръча, които горят. Младоженците преминават всеки един от тях, хванати за ръце, като се вричат в 7 различни неща. Например 1-ви кръг: "Вричам се да ми бъдеш единствена и всяка жена оттук нататък ще бъде за мен майка или сестра" съответно в същото се врича и булката.
След извършването на тези ритуали, двойката се посипва с ориз (за да бъде плодовита) и младоженецът може да повдигне булото на любимата си. След това се разменят пръстените, които задължително са изработени от злато. Този на булката е с един масивен скъпоценен камък, а на младоженецът - с няколко малки такива. И освен това през цялото време на церемонията булката трябва да е с леко наведена глава и да излъчва спокойствие и особено свенливост. Да бъде мълчалива. Това говорело добре за момичето пред свекървата и свекъра.
След края на религиозната церемония идва началото на пищните тържества с гости и приятели. Тук вече празникът се превръща в изцяло традиционен, подчинен само на местните навици и обичаи. тържествата продължават до ранни зори на другия ден, а някои 2 дни след това. в днешно време сватбите в Индия взаимстват и много западни елементи - някои от водещите индийски дизайнери примерно предлагат бели булчински сарита вместо червени; хвърлянето на букета също се взаимства от много индийски булки, независимо от това обаче церемонията като цяло е запазила духа на Индия и си е истинска атракция..просто атракция от първия до последния детайл...

http://www.sbadnatamechta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=19:2010-03-22-12-22-55&catid=7:2010-03-21-11-16-50&Itemid=36

      Добави във Facebook

Дайте Вашата оценка за този запис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Индия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Индия      Екскурзии и почивки в Индия, оферти







sp
Онлайн магазин за парфюми и козметика
sp
sp

sp
sp
sp