sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
 
Снимка
Снимка от САЩ
 
sp
Традиция или обичай от Сърбия

Флаг Сърбия    Сърбия

  Сръбско средновековно изкуство
  Публикуван от nansi_g на 29 юни 2011 г.
  Този запис е прочетен 544 пъти, рейтинг: 1.00

    През средновековието, а и столетия по-късно, манастирите са били люлка на свободната мисъл и изкуство. Ведно с това тук са поставени и основите на бъдещите институции на модерното общество.

Красноречиво свидетелство е манастирът в Студеница, в който по примера на Византия през 1207 г. е открита първата сръбска болница, чиято първостепенна задача е била да лекува болните, а не просто да дава подслон на бедните и недъгавите. Разпръснати из целия Балкански полуостров - от Света гора, та чак до Сент Андре в Унгария - манастирите съхраняват духовността, културата и традициите на сърбите през XII-XIX в.

Християнизацията на сърбите започва през IX в,, но процесът на приемане на новата вяра е доста бавен. Първи се покръстват семействата на владетелите, жупаните, представителите на по-богатите и изтъкнати прослойки, докато обикновеният народ още дълго време се придържа към езичеството. Покръстен окончателно по време на управлението на византийския император Василий I Македонец между 867 и 874 г., сръбският народ обаче все още няма своя единна църковна организация.

Най-значимият храм във вътрешността на Сърбия от най-ранния период на християнизацията е църквата "Свети Петър" при Нови пазар, изградена в края на IX или през X в. Тя е седалище на Рашката епископия под юрисдикцията на Византийската църква. В основите на църквата има останки от по-стара религиозна постройка. Централната част е с четири кръстовидно разположени апсиди (тетраконх), вписани в стената с изнесена напред апсида от източната страна.

Появили се на кръстопътя на източната и западната култура, средновековните манастири на Сърбия разкриват една своеобразна симбиоза на византийското и романското изкуство. Свидетелство за това са и стенописите с изключителна естетична стойност, достигнали върховете на съвременното византийско и европейско изкуство.

Епохата на монументалната сръбска архитектура започва при управлението на Стефан Неманя (1166-1196), велик сръбски жупан и родоначалник на династията на Неманичите. Между 1162 и 1168 г. той съгражда църквата "Свети Никола" при Куршумлия, която е напълно издържана в духа на византийската традиция. През 1171 г., за да ознаменува победата над византийците и брат си Тихомир, нарежда изграждането на църквата "Свети Георги" в манастирския комплекс "Джурджеви ступови" при Нови пазар, където вече се забелязват елементи на зрелия романтизъм.

С изграждането на Студеница (1183-1195), чието предназначение е било да се превърне в мавзолей на владетеля, Неманя се утвърждава не само като велик ктитор, но и като човек, осъзнал своята непреходна роля в установяването на градежните традиции в сръбската държава. За строителството на представителната църква "Света Богородица" в Студеница Неманя довежда най-добрите майстори, които в работата си умело съчетават византийските пространствени модели с романския стил при оформянето на външния вид на сградата и така постигат изключителен синтез на двете архитектурни концепции. Художественото изпълнение на фасадата от дялани мраморни блокове и внушителните портали до голяма степен напомнят за зодчески бисери на италианския романтизъм.

Заедно със сина си Сава, Неманя обновява и Хилендарския манастир на Света гора, превръщайки го в духовно и културно средище, което изиграва значима роля в развитието на сръбската култура и изкуство. Благодарение на Свети Сава, Сръбската църква става автокефална през 1219 г., а построеният от Стефан Първовенчани манастир "Жича" става център на архиепископия и тъкмо там той бива коронован като първи сръбски крал. Храмът в Жича окончателно дефинира рашкия стил, чиито елементи откриваме по-късно в църквите и манастирите, построени от сръбските владетели през XIII в.: Милешева, Печката патриаршия, Сопочани, Градац, Ариле.

Уникалността на тези изключителни по своята красота храмове е във фреските. От хронологическа гледна точка първи в тази бляскава поредица е стенописният ансамбъл с изключителна художествена стойност в църквата в Милешева, издигната по заповед на крал Владислав, внук на Неманя. Вдъхновени от изяществото на византийските мозайки в Солун, милешевските зографи създават чувствени и нежни изображения, в които прозира духът на елинската красота, уникално съчетан с православната духовност. Особено място сред тези стенописи заема прочутият "Бял ангел" от композицията "Мироносци на гроба Христов", определян като едно от върховите постижения на средновековното византийско и европейско културно наследство.

Не по-малко значим от естетическа и научна гледна точка е и живописният ансамбъл в църквата "Света Троица" в Сопочани, построена от крал Урош I, син на Стефан Първовенчани. Създадени в периода между 1263 и 1268 г., сопочанските фрески представляват своеобразен прочит на най-прогресивните тенденции в по-ранните културни паметници.

През последното десетилетие на XIII в. Сърбия се обръща към Византия. Това неминуемо намира отражение и върху сръбската архитектура и изобразително изкуство посредством формирането на т. нар. сръбско-византийски стил. Крал Милутин става най-изтъкнатият сръбски ктитор и меценат. Старите постулати при градежа на храмове са изместени от византийския модел на вписания в правоъгълна основа кръст с един или пет купола.

Църквата "Богородица Левишка" в Призрен (построена около 1306-1307 г.) е най-старата задужбина на крал Милутин. Заедно с Грачаница и Печката патриаршия тя е включена и в Списъка на ЮНЕСKО за световно природно и културно наследство, както и в Списъка на застрашените обекти. След март 2004 г. и нападенията на албанците, когато са опожарени много църкви на територията на Косово и Метохия, процентът на запазените фрески в "Богородица Левишка" остава минимален. Пак тогава е унищожен и надписът от неизвестен персийски пътешественик от XV в., в който той в стихове изразява възторга си от красотата на храма, посветен на Богородица:

"Зеницата моя
Гнездо за теб е."

Kрал Милутин е ктитор на редица църкви, но нестандартно решената петокуполна църква в Грачаница (1315-1321) е пример за висша хармония. От гледна точка на изобразителните и архитектурните модели, присъстващи тук, тя се превръща в едно от най-забележителните произведения на късновизантийското изкуство. При градежа й е използвано последователното редуване на камък и тухли, изключително популярен стил в тогавашна Византия. Стенописите са относително добре запазени и днес, което ни позволява да ги определим като част от т. нар. палеологов ренесанс. Тук обаче присъства и един чисто сръбски, идеологически елемент - композицията "Родословие на Неманичите".

Друг уникален архитектурен и изобразителен комплекс и духовно средище на сръбския народ е прочутата Печка патриаршия. Набезите на куманите в края на XIII в. водят до преместване на седалището на архиепископията от Жича в църквата "Светите Апостоли" в Печ. През първата половина на XIV в. откъм северната й страна е долепена църквата "Свети Димитър", а откъм южната - църквата "Богородица Одигитрия" (Пътеводителка). Високата художествена стойност на иконографията и стенописите в Печката патриаршия се определя от факта, че те са плод на школата, развила се в периода XIII-XVII в. по време на турската окупация.

Върховите постижения на рашката архитектурна концепция в съчетание с византийския дух и западните романо-готически модели са представени в пълния си блясък в най-значимия сръбски средновековен паметник - църквата на манастира Високи Дечани, построена по заповед на крал Стефан Дечански и зографисана по време на властването на неговия син крал Душан. Монументалният Дечански храм е решен като петокорабна базилика с купол, докато пластичната й декорация се базира изцяло на образците от Студеница.

Последната стилистична група в средновековното сръбско изкуство е известна под наименованието моравска школа. Развива се в северните части на някогашното кралство през последните десетилетия на XIV в. (след битката при река Марица) и през първата половина на XV в. Като направление в изкуството прекъсва с падането на Смедерево (1459), един от последните свободни градове на византийската цивилизация. Разцветът на това направление се пада по времето на управлението на княз Лазар и деспот Стефан Лазаревич. Характерно за него е съчетаването на старите византийски и сръбски традиции и обогатяването им с някои местни художествени особености. Този неочакван творчески полет в един не особено благоприятен исторически момент, когато всички тръпнат от завоевателните походи на турците, се обяснява от факта, че Сърбия, като една от последните свободни православни държави на Балканите, се превръща в убежище на много образовани люде, даровити творци и майстори строители.

В хронологията и генезиса на моравската архитектура челно място заема великата обител, наречена "Раваница", съградена от княз Лазар. Манастирът в Любостиня, завещан ни от съпругата му княгиня Милица, покорява с красотата на каменните си пластики. А църквата в манастира "Манасия" (известен още като Ресава), чийто ктитор е деспот Стефан Лазаревич, е иззидана от камък и напомня за естетиката на рашката школа. Особено място в това наследство заема и църквата "Въведение на пресвета Богородица" в манастира "Kаленич" - върховно постижение на моравската архитектура и пластична декорация.

Най-големите върхове в изобразителното изкуство от този период са стенописите в манастира "Манасия". Ликовете на светците, пророците и воините са пресъздадени с невероятен портретен реализъм и достолепна изисканост. А въвеждането в религиозните композиции на фигури, облечени в старинни одежди, е една от най-значимите придобивки на ресавската живописна школа.

Сръбското строителство по време на турската окупация се характеризира със стремежа на сръбския народ да съхрани националната си и религиозната същност. Възстановяването на Печката патриаршия през 1557 г., докато Сърбия все още е под робство, е изключително значимо събитие. Въпреки трудностите изкуството бележи нови върхове в своето развитие до голямото преселение на сърбите през 1690 г.

В рамките на комплекса Овчарско-кабларски манастири, намиращ се в едноименната клисура, пресичаща Западна Морава, днес са се съхранили десет манастира. Повечето от тях са построени по време на турското господство, когато са играли и изключително значима историческа и културна роля. Монасите тук развивали интензивна преписваческа дейност, особено през XVI в. По думите на Вук Стефанович Караджич, в два от манастирите ("Благовещение" и "Йоване") дори е имало отделни кули за писане на книги.

Фрушкогорските манастири са разположени по билата на Фрушка гора в областта Срем и представляват духовно средище с изключително значение през периода на робството, когато по-голяма част от сръбското население е изтласкана на север, в тогавашна Южна Австро-Унгария. До 1941 г. на Фрушка Гора има 17 манастира, сред които са: Крушедол, Старо Хопово, Ново Хопово, Сисатовац, Върдник... Всички тези паметници са били променяни през XVIII в., когато са били пристроени барокови камбанарии и сложни, разкошни барокови иконостаси, сътворени от едни от най-даровитите творци на онова време.

Kултурен отдел на Посолството на Република Сърбия
Превод Александра Ливен
Публикувано за пръв път в Списание euro2001 брой пети от 2007 година

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този запис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Сърбия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Сърбия      Екскурзии и почивки в Сърбия, оферти







sp
Онлайн магазин за парфюми и козметика
sp
sp

sp
sp
sp