sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (1 теми)
 
Click for Ла Пас, Боливия Forecast
 
sp
Традиция или обичай от Боливия

Флаг Боливия    Боливия

  Индианците Уро: Децата на тръстиката
  Публикуван от nansi_g на 25 януари 2011 г.
  Този запис е прочетен 600 пъти, рейтинг: 3.50

    Индианското племе Уро (уру, уроси) живеят на територията на Боливия и Перу, високо в Андите, на 3 600 метра надморска височина. Те обитават района около брега на езерото Титикака, като живеят върху плаващи тръстикови острови във вътрешността му, създадени изкуствено от самите тях. Хората от племето се разделят на 3 основни групи: уро-чипаяс, уро-муратос и уро-ируитос. Най-близкият град до мястото, където живеят уро, е град Пуно, който също е разположен на брега на Титикака, най-високото плавателно езеро в света.

Още преди векове племето уро е търгувало с племето аймара, живеещо на сушата и двата народа са се слели в един, възприемайки езика на аймара за единен. Затова се счита, че всъщност уросите като племе вече са изчезнали, а това са техни наследници на сливането между двете племена. Приема се, че уро са предшественици на инките, потърсили убежище на бреговете на езерото от империята на колонизаторите. Преди хиляда години племето живеело на брега на Титикака, но отказало да се подчини на войнстващите инки и заживяло на плаващи в езерото къщи, направени от глина и тръстика. Създадени за защита, островите и до днес се правят така, че при опасност да могат лесно да бъдат преместени.

Тъй като прадедите им са живели на същото място още преди хилядолетия, уро се считат за собственици на езерото и водата в него. Според техните легенди, племето се е появило на Земята преди останалите и заради това се смятат за най-древния народ. Уро твърдят, че те не са хора и имат черна кръв, защото не усещат студа. Те наричат себе си „ Lupihaques“ - „Синове на Слънцето“.

Битът на племето е тясно свързан с тръстиката и най-вече с характерната за Титикака тръстика „тотора” („котешка опашка“). От нея те създават къщите си, мебелите, лодките, с които изкарват прехраната си и дори самите острови, на които живеят. Растението им служи също и като храна, и за лекарство. Когато тръстиката се отреже, първото нещо, което правят хората уро е да изядат бялата част от нея (наречена chullo), която им осигурява йод и ги предпазва от гуша. Така други народи, живеещи високо в Андите използват листата на растението кока, за да оцеляват в суровия климат и да задоволят глада си, така уро разчитат на тотората, за да лекуват някои от болестите си. Освен с риболов и тръстикови ядра, уро се прехранват и от лов на птици – чайки, патици и фламинга. Занимават се и с животновъдство, като пасат малките си стада върху островите. Основен поминък е разбира се и туризмът, тъй като техният бит и култура привличат интереса на хората от цял свят.

Здравите корени, които развива растението се преплитат и формират естествен пласт, наречен Khili – слой с дебелина 1 до 2 метра, който служи за опора на островите. Самите те са застопорени с помощта на въжета, завързани за колчета, които от своя страна пък са забити в дъното на езерото. При всяка стъпка отгоре, тръстиковият остров потъва с около 5- 10 см. Тъй като тръстиката на дъното на островите гние сравнително бързо, тя трябва да се заменя с нова постоянно, на период от около 3 месеца. Всеки един остров издържа около 30-ина години, като грижите за него през този период са постоянни, а нов остров се строи от няколко човека за около 2 месеца.

По-големите острови побират около 10 отделни семейства, а по-малките (с ширина около 30-ина метра) могат да подслонят едва 2 или 3 домакинства. Освен основните острови, над 40 на брой, около тях има малки „спомагателни“ островчета, които служат на обитателите като тоалетна. Най-големият остров носи името Huacavacani. Макар да пазят част от своите древни традиции, племето уро не отхвърля модерните технологии – някои лодки имат мотори, а някои къщи са снабдени със съвременни уреди и дори слънчеви панели.

Всъщност може да се каже, че островите сформират един своеобразен град – върху тях има църкви, училища и дори съд (открит миналата година). Децата от племето първоначално ходят на училище на островите, но когато поотраснат се налага всеки ден да гребат с кану до близкия град Пуно (в продължение на почти час), за да отидат на училище там. Макар че изкарват по-голяма част от живота си на тръстиковите острови, племето погребва починалите на сушата, като за целта има създадени специални гробища.

През 1997 година са преброени около 2000 потомъка на племето, въпреки че на островите все още живеят едва няколко хиляди от тях. По-голяма част от хората уро са се преселили на сушата, където учат и работят. Според някои източници последният чистокръвен потомък на племето е била жена, починала през 1959 г.

      Добави във Facebook

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5Снимка 6
Снимка 7

Дайте Вашата оценка за този запис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Боливия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Боливия      Екскурзии и почивки в Боливия, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp