sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (2 теми)
 
Click for Анкара, Турция Forecast
 
sp
Пътепис за Турция

Флаг Турция    Турция

  На мотор до Гьокчеада (Турция)
  Публикуван от ir3ni7a на 04 юли 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 1073 пъти, рейтинг: 4.19

    Ще се опитам да оформя нещо като леко представяне на впечатлението ми от Турция при първото ми ходене там. Тръгнах от София в четвъртък 16.08.2007 г. в 8:05 ч. тъй като знаех, че за въпросния остров има ферибот в 16:00 ч. реших да карам по стегнато за да го хвана. Спрях чак на ГКПП кап. Андреево да заредя бензин преди да влезна в Турция. Минах през нашите митничари много бързо но от Турската страна беше доста по различно провериха ми зелената карта и паспорта на 2 места и сложиха някакчи печати цялата работа ми се стори безмислена можеше на едно място да свършат това. Минах още 300 метра и пак същата процедура след което гледам едно дълго право и широко и викам това беше и се екипирах ракавици каска както си е ред за дълъг път и тръгвам аз и след 500 метра пак ме спират и пак искат паспорт и зелена карта не ми стана ясно защо но писаха нещо в паспорта печати пак слагаха абе направо го обезобразиха. Както и да е, това беше последното и потеглих.

Имаше 250 км до пристанището и се движих по график. Оказа се , че турците са една ниско образована и доста мизерна нация грам мисъл няма в главата им. При нас трафика е перфектен сравнение с тяхния никой не мисли като кара просто вартят волана правила за тях няма, излизат от крастовище на главен път и въобще не им пука има ли коли по главния път няма ли просто те засичат без да им мигне окото. Също изпреварване в завой без никаква видимост е нещо обичайно за тях незнам на какво разчитат точно. Пътищата нямат дупки но няма и равен път друса ужасно кръпки на всякаде и то неизравнени натъпкан асфалт това е смея да твърдя, че нашите главни пътища са в много по добро състояние от тяхните. А от носно мизерията ето подкрепена със снимки Ферари с багажник и натъпкано до горе с боклуци:

Стигнах до пристанището в 14:30 ч. което беше доста рано и седнах да чакам ферибота. Купих си билет при което онзи ми казва 10,50 лири и аз му давам 20 лири и той връща 10 лири но ми дава билетчета за 7,50 лири и за 2 лири което както и да смяташ прави 9,50 лири тоест ако мине номера но тъй като незнам езика и немога да се разправям нямам избор и си плащам.


Това беше единия прогнил ферибот с който пътувах посока към острова.

това беше другия ферибот с който пътувах обратно
интересното в цялата работа беше , че на обратно ми взеха 7,50 лири и ми дадоха само един билет не разбрах каква е разликата.

Натоварих се във ферибота в отсега за пътници явно за да не преча и да могат да качат повече коли.


Трябва да отбележа и друго нещо което забелязах изкарват кораба от пристанището след което го зарязват на самотек и се обръщат на зад и въобще не гледат какво се случва и на къде върви след известно време се сещат да погледнат какво става с курса и виждат, че се е отклонил при което се прави ляв завой и пак се оставя на самотек но течението го избутва в страни постоянно но явно никой не хае и така вместо да се движиме по права линия ходихме на зиг заг за по бързо.

Возихме се каквото се возихме около 2 часа и хоп пристигаме.
Придвижих се по острова до Челик пенсион където беше крайната цел. Слизането от ферибота и предвижването по острова си беше чист късмет и борба за отцеляване незнайно защо всеки се ръга опитва се да блъсне съседния до него и какво да мине една кола на пред става въпрос за 10 км които трябва да се изминат тоест закъснение от 30 сек ако седиш в колоната но явно няма кой да си раздвижи мозъка. Тръгва колоната от пристанището по едно право нанагорнище на върха на което има знак за остър десен завой, пътя е тесен за кола и половина от там се излиза от колоната и газ в насрещното няколко коли при което вече наближава върха със завоя и няма никаква видимост но тези перат в насрещното и изнанада от горе идват коли почва едно бутане и натискане просто криват да се приберат не ги интересува има ли някой до тях ужас някакъв.

Разпънах си палатката и се настаних огледах се на около лунен пейзаж като по филмите само прахоляк движат се някакви рейсчета около палатките и вдигат страшна пушилка.

Къмпинга супер мизерия но пък и беше много евтин 4 лири на вечер за човек и палатка. Имаше и бунгала които си бяха със собствена баня и тоалетна 3 кревата за 50 лири на вечер.
за останалите на палатки около 50 човека една женска и една мъжка тоалетна и една баня сутрин ставаше сериозна опашка хахаха. Тоалетната беше с някакви дъски вместо покрив иначе с алуминиева врата докато банята беше със сламена врата абе страшна мизерия но нали съм си мизерен моторист не ми прави такова впечатление а пък и за толкова пари немога да искам кой знае какво. Кухнята обаче ми допадна газови котлони, газови бойлери бързо нагряващи хладилници, посуда, чиний, чаши, вилици лажици всичко за общо ползване. Плодовете и зеленчуците бяха неприлично евтини и като си кушиш домати и чушки и т.н. и ти подаряват пъпеш който беше отвратителен виж динята беше добра. Поседях две нощувки запознах се със сърфистите и научих доста за сърфовете покрай тях но все още нямам желание да се качвам на такова чудо въпреки, че изглежда забавно. Много Българи имаше там сърфисти. Духаше нонстоп силен вятър което беше малко неприятно защото палатката се тресеше като луда и неможеш да се наспиш но за сърфистите и кайтистите това беше добре дошло.
Имаше в близост едно езеро леко по пресъхнало с някаква лечебна кал та турците ходеха и се мажат от петите до главата само очите им се виждат черни като негри и после в морето да се мият луда работа.

На камионите и корабите от горе имаше такива надписи Машала питах един турчин който говори български и ми обясни, че това означавало като добре свършиш работа.


Имаше фотосесия на залез слънце

Събота сутринта на 18.08 си събрах багажа което не беше от най- лесните неща защото вятъра се беше усилил много и сгъването на палатката си беше една сериозна борба. Спрях в селото на острова да си взема закуски от една пекарна.
Приближих пристанището и се оказа, че има дълга около 1 км опашка за ферибота някой бяха изпуснали този в 7:00 ч. нямало място и чакаха за 11:00 ч. аз се предредих щото съм с мотор и се качих на този в 11:00 ч. без проблеми винаги има място за един мотор. На връщане имаше голямо вълнение кораба се люляше много сериозно и доста време седях до мотора от шубе да не се катурне валните се разбиваха и поливаха колите та мотора беше целия бял в сол.

Горе на палубата едвам се крепях ходя като пиян залитам насам на там голямо вълнение.
Слезнах от ферибота и отпраших само, че за Гърция за разнообразие влезнах в гърция след 144 км и видях една коренна разлика ама много драстична във всяко едно отношение. Пътя перфектен не друса грам бях останал без бъбреци хората карат нормално и внимават. От там след още 133 км влзенах в България през ГКПП кап. Петко Войвода. И по добрия стар познат път към София.

Цените в Турция бяха направо смешни като изключиме бензина, от който аз не сипвах. Сипах си в Гърция бензин на 1,91 лв. В Турция бензина H-95 беше 2,88 лири = 3,31 лв за литър. 1 лира = 1,15 лв. Имаше и ГАЗ пропан бутан 1,50 лири = 1,73 лв за литър. Изминал съм 1182 км общо като 118 лв за бензин съм дал и 38 лв за ферибот в двете посоки две нощувки и яденето Smile много евтино но и много мизерно.

Източник : http://stojtscho.blogspot.com/2008/03/blog-post.html

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Турция      Потърси и резервирай online самолетен полет до Турция      Екскурзии и почивки в Турция, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp