sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (2 теми)
 
Click for Анкара, Турция Forecast
 
sp
Пътепис за Турция

Флаг Турция    Турция

  До Сирия през кюрдските райони на Турция(1) - Турция, Кападокия, Кюрдистан, Сирия, Анадола
  Публикуван от ir3ni7a на 04 юли 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 580 пъти, рейтинг: 4.93

    Почваме с един авантюристичен пътепис. Има доста снимки, така че — търпение докато се заредят

05.09.2007 година…. Започвам пътеписа, това което преживяхме и видяхме, не е на нашата планета, а това е друг свят…
Да започнем с подготовката и тръгването, от Свиленград кафета снимки, изпращане…
Преминахме границата и влязохме в Турция, всичко бе нормално докато африката не спря на магистралата за Истанбул, оказа се акумулатор, реле….дошло му времето. Та в един град преди Истанбул, Хари намери някакъв познат, та акумулатор казаха къде има, и със зор и презареждане в Истанбул.
Късно след кошмарно препускане по улиците на Истанбул и нощния трафик, пристигнахме в центъра на кв. Авджълар, където чакахме приятели да ни посрещнат. Специални благодарности на Бехчет и Еркан…
Та вечерта след настаняване в хотел, решихме да се отдадем на турската кухня и питиета с нашите приятели…
Тук до като пихме ми се наби в погледа един арабин, май е такъв, който здраво набиваше агнешки манджи…
06.09.2007 година На сутринта кратка разходка до златния рог, фотоси хапване на риба с лук и пр.

След разходката, преди да тръгнем по план за Анкара, се оказа, че проблема не е в акумулатора, а в релето, та се позабавихме докато намерим реле и го монтираме,…
В късния след обед към 18.00 часа, вземаме решение все пак да продължим посока Анкара и след около 200 км преход да намерим место за пренощуване…. Отново трафика на излизане от Истанбул бе ужасен…
Около 21.00 часа след дъждовна езда спряхме за по един чай на заведение покрай магистралата, там се запознахме с двама местни мото ендуристи, прибирайки се за близкия град от Истанбул.
След цигарета, кафета и др. Поемаме отново, този път с момчетата, които ни упътиха до гр. Сапанджа, където свърши втория ден от пътуването ни.
Късно около 23.00 часа уморени от емоции намираме едно хотелче в центъра на това иначе китно курортно планинско градче, което се намира на брега на едноименното езеро…
До тук нищо интересно… Поради моят проблем, изостанахме с графика и решихме на,
07.09.2007 година да яздим доооооо Кападокия… само около 646 км асфалт и… не асфалт
На 106 км ето прогнозата, в някаква планина в 11.38 часа. Все пак Боговете се смилиха над нас и остана само намръщеното време…
смазване на вериги и чай…
Анкара я подминахме без срам,
тези кадри са след Анкара на път за соленото езеро преди Кападокия…
Та продължаваме с нашето пътешествие, след обяд около 16.40 часа
на GPS се показва едно езеро, което е приблизително на 5 км от нас, викаме си там да починем, вода едно друго, но изненадата бе всеобща, оказа се че няма грам вода, с изключение на такава, която е 999 % сол… Виж драги читателю…
Езерото е широко може би над 15 км, и дълго около 30 и повече. Уникална гледка, на фотосите не е представено както трябва, имаме снимани клипове….
На следващата снимка се вижда соленото езеро, до където виждаш само сол, равно като тава…
Та продължаваме пътя към Кападокия, над вечер към 18.00 часа, спираме за фас почивка, след това непосредствено преди Гьореме към 21.00 виждаме двама „заблудени“ мото туристи.от Дания. Пътували за Индия. Лъчо със своят ангилийййски, ги кани да намерим заедно бивак за спане и да споделят с нас вечерята ни… А гледката от каменния град вечерта си заслужава…
Ето и вечеринката с момчетата,които са решили да превземат и Индия

Приятно уморени след приблизително 650 км езда, няколко ракийки, дини и пъпеши, решаваме да паркираме морни тела. Също така решаваме на другия ден да останем и разгледаме Кападокия и се полигавим в басейна на къмпинга…
Така слагам край на първа част дано снимките излязат, че ще се пукна от яд, ако не съм ги вкарал правилно…
Очаквайте драги читатели какво ще се случи след Кападокия, пътя към Немрут, спане в диво кюрдско селце, оф роуд лудории, снимки на върха при боговете от Олимп, пиене на чай в шатри, засукани булки искат да се омъжват за някой……. но това във втора част до влизането ни в Сирия…
08.09.2007 година
Рано сутрин, чули нежните напеви на ходжата, демек имама от джамията, търкаме очи и се събуждаме в лагера наречен по — европейски къмпинг. Местността отново е Гьореме…
Ето наш Лъчо се излюпва… дълъг е и кревата му не влиза в малката алпийска палатка
а това е моят палат…
След сутрешно кафе, решаваме да се поизперем малко, след което да поемем на обиколка с туристическа фото цел… Но преди това Хари ни подкрепя с прекрасна шведска сутришна маса…
Еййй как сладко се закусва бе, тази закуска ще я помня аз поне, щото сила ми даде за целия ден:)
Та започнахме едно лутане из тези планини от застинала лава, снимки и прочие…

И нещо за колегите полицаи… виж драги читателю полицейскиот постъ от време оно…
След почти целодневна разходка и мнооого фотоси, за съжаление се ограничавам и показвам само това що се вижда като цяло, Хари решава да зареди провизии от близкия град Невшехир, а моя милост и Лъчо се отдаваме на заслужена почивка, след обед, край басейна в къмпинга…
Вечерта, след падане на мрака ние вкарваме дрогинг, т.е йени ракъ, после домашна от България, после винце, после хапване на агнешки мръвки на скарата…. абе, тия двамата от Дания не искаха да си лягат, доволни останаха от българският дух, особено този от бутилката…
Но в крайна сметка си останахме ние българите, щото ни е мило и хубаво да си говорим сладки приказки за отминалите дни и замечтани (абе от алкохола поне) да гадаем какво ни очаква…
09.09.2007 година
Здравствуйте братушки, ха добро утро другарки и другари… На този празник за нас приветствено слово от другарите от Дания и снимка пред байряка по случай деветиии септември, за по младите не четете това щото не разбирате…
След бързо стягане на багажа, закуска и кафе, докато чакаме Лъчо да се прибере от въздушната фиеста с балон над Кападокия, уви, късметът ме напусна… Гума задна пукната, поне решавам да я напомпя с компресора и до близкия град…
Превъзмогнали проблема временно, в 09.00,след сбогуване с приятелите от Дания тръгваме към Немрут. Очакват ни около 600 км грубо… Но какво се случи вижте сами…
Пътувайки след около 200 км се натъкваме на шведи мотористи, тръгнали за Иран… Тогава отново усетих коварството на късмета, гумата тотално фалира
Да им пожелаем приятно изживяване в Иран, а ние трябва да търсим вулканизатор, след цигарка и тук късметът вече ме споходи, Лъчо ме настига и споделя че преди 3 км сме подминали „гумаджийница“. Спирачки и завой, напред към щастието… Пристигаме и започвам демонтажа с майстора, а Лъчо и Хари решават да се възползват от берберина, който ги подстрига като бойци:D Това е то кюрдските турски земи… всичко има и за всеки…

На края всеки е доволен аз прегърнат с майстора и местни сеирджии и Хари и Лъчо с нов имидж…
Така доволни всички ние поехме по правия монотонен маршрут през равнини от камъни и планински райони, като по едно време надморската височина на GPS на места удряше 1800 метра, вижте кадри от пътя…
Продължаваме с пътя, къде го имаше, къде липсваше, но по едно време направо се затри, гледам картата и GPS път има, а пред нас има чакъл и прах и въобще няма намерение път да стане….
Та се увлякохме и решихме оф роуд да дръпнем, но уви майсторлък не ми се удава на мен, признавам и се моля и на Господ и Аллах, да се спре тази лудория в главата ми, пък и доста още трябва да прекосим до Немрут, а времето си лети…
А докато се моля за „нека силата бъде в мен да вдигна китука“, Лъчо прави фотоси на околната природа…
Продължаваме след като Хари ми помага и пътя не свършва за деня, а слънцето май ни казва лека нощ, остават ни около 250 км, но липсата на места на шосе и трудният терен от завои ни кара да търсим подслон много преди уютният къмпинг сгушен в южните скронове на иначе голата камениста планина Немрут. Наложи се да превземем планината от северния склон и докъдето стигнахме от умора и невъзможност да се преодоляват остри завои на 1600 м надморска без мантинели към 21.00 спряхме на първото улично осветление на едно кюрдско селце. Ето и последната снимка от светлата част на денонощието на път за селцето…
Местните се оказаха доста топли люде, веднага се насъбраха и след 15 минути всеки донесе от тях манджи топли, в чисти съдове…
Тук видимо щастливи от вечерята и доста изморени от емоции, лягаме директно на пътя пред бакалията и заспиваме блажено…
Нека тази част от разказа ми свърши с „лека нощ“. Очаквайте в следващата част превземане на планината Немрут, интересни фотоси от преживявания и случки, както и обиколка на древния град Хараан, намиращ се на турско — сирийската граница…

Източник : http://patepis.com/?p=475

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Турция      Потърси и резервирай online самолетен полет до Турция      Екскурзии и почивки в Турция, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp