sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (2 теми)
 
Click for Анкара, Турция Forecast
 
sp
Пътепис за Турция

Флаг Турция    Турция

  Мото Турция 2009 "Из дебрите на Диарбекир"
  Публикуван от ir3ni7a на 04 юли 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 751 пъти, рейтинг: 5.44

    След 5 800 прекрасни километра, след инвестирани в гориво 900 лв., след покоряване на планински проходи на близо 3 000 м, и след месец отлагане на завършането, ето пътеписа за пътешествието през дивия Кюрдистан, планината Арарат и "дебрите" на Диарбекир.

Стегнах бохчите, навлякох катовете, напълних резервоара и реших, че е крайно време да стартирам "Мото Турция 2009". Смятах да се изнеса тихомълком, и да не разлайвам кучетата, но Ба'т Слави не спеше. Той си контузи крака преси месец, на футболен мач и още ближеше рани, т.е. служебно отпадна от групата, по медицински причини. За сметка на това съдбата го беше изпратила до бензиностанцията, точно когато аз излизах от нея. Настигна ме и ме спря. Сбогувахме се официално и се снимахме. И това ако не е знак от съдбата.

На Shell Пазарджик, ухилен до ушите, ме чакаше ВладиЧ. Markovivo щеше да пристигне направо в Раднево.

Групата е събрана, отпочинала и готова за подвизи. СТАРТ!!!

За граничният пункт Лесово вече съм писал миналата година (Мото Турция 2008). Новото беше само една декларация, на турската граница, че не сме болни от Свински грип. Хахаха да не сме си правили микробиологични изследвания вчера вечерта.

Истанбул = лудница.

Кратко спиране на моста Ortakoy. Бърза снимка и газ, преди полицията да ни подгони.

Най-накрая излязохме от 16 милионната центрофуга. Преминаването през този град винаги е изпитание.

След касите на магистралата отбихме по табелите към Агва (Agva). Настроихме GPS-a да ни води и след малко асфалта свърши.

Подкарахме и се кефихме. След толкова километри по скучните магистрали това трасе беше глътка свежест.

Моторите въртяха гъзовете по чакъла, а ние дишахме прахоляка. В интерес на истината видяхме на картата, че има друг, по-добър път, но останахме на този.

Въпреки лошото състояние на настилката имаше указателни табели.

След Шиле (Sile) имаше нов асфалт с полегати завои. Покарахме с удоволствие. Спряхме за кратка почивка до атрактивният залив на село Karadga Koy, броени километри преди крайната цел за днес - Агва.

Порадвахме се на природната красота и хладния бриз. Канехме се вече да потегляме, когато ВладиЧ извика и ни спря. Беше забелязал, че задната гума на Transalp-а е мека. Пуснахме компресора и зачакахме да се напомпа. Да, ама не. Ха сега де!

Наведох се да погледна и веднага съзрях пакостника, причинил нашите несгоди. Е, работата поне е ясна: Пътуването за днес приключи.

За късмет на 50 м. от нас се намираше едно място за пикник - Пикник алан (Piknik Alani). Тук можеше да опънем палатките и да пренощуваме, а също на спокойствие да сменим спуканата гума. Имаше само малко неудобство. Смяната на гума без крик не е от най-приятните преживявания. За щастие... нали знаете - Съдбата, пак подаде ръка. Още не бяхме се установили когато покрай нас се завъртя един симпатяга - Севдалин, изселник от Шуменският край. Видял ни номерата и дойде да се разговорим, да попита имаме ли нужда от някаква помощ.

Ебре братеее.... Ами разбира се че имаме. "-Крик имаш ли в колата?" "-Имам разбира се." Хайде, работата е уредена!

Запретна ръкави markovivo и за нула време видя сметката на натрапника. Аз къде снимах, къде му пречех по малко в желанието си да помогна Smile

Решен е проблема. Сменихме гумата. Искахме да изразим благодарността си към нашия благодетел. Сетих се, че нося интересен сувенир, миниатюрна кукла с малко парфюмче. Подарих го на дъщеричката му - Милике. Малката засия от радост. Щастливи сме всички, щастлив е и Севдалин. Благодарим ти още веднъж, добри човече!

Преспахме спокойно. На сутринта опънахме платнищата на палатките да съхнат,...

...а ние се отправихме към плажа да пробваме топла ли е водата.

Мястото всъщност беше красиво. Забравихме го покрай проблемите снощи.

Наквасихме душичките, натоварихме мотоциклетите и поехме, водени от GPS-а, който естествено пак ни подкара по макадамите и черните пътища.

Е, макадам, макадам, но и той си има предимства. Гледките от тук са страхотни.

Не знам markovivo какво му беше задал на това дяволско устройство, ама още от вчера почти не излизахме на асфалт. Нещата започнаха да загрубяват. Накрая се натресохме в една дълбока оран, която според неговата карта трябваше да бъде път към морския бряг.

Път аз лично не видях, морски бряг още по-малко, хихихи! Не че не ми се искаше да се поотъркаме в трънките, но с тежко натоварен мотоциклет удоволствието свършва скоро, желанието за подобни игрички още по-бързо. На първото подходящо място спряхме и решихме да приберем GPS-а дълбооооко, дълбоко в багажа и от тук нататък да се водим от перфектната, пътна сигнализация и хартиените карти.

Ситуацията коренно се промени. Излязохме на добри пътища и хванахме правилната посока. Ако до обяд бяхме минали едва 30 км., сега километража започна убедително да се развърта. Добър знак, като се има предвид колко още път ни чака.

Готино се пътува с мотоциклет. Оле!

Ландшафта в тази част на Турция представлява множество, нагъсто разположени хълмове. Пътищата следват директно релефа. През всеки 100м. изкачваш стръмно, а след това спускаш, пак изкачваш, пак спускаш, нагоре, надолу до безкрай. Не виждаш надалеч. Най-много билата на съседните няколко хълма и то като си горе. Имаш чувство, че всичко се повтаря и изкачваш едни и същи баири постоянно. Само километричните знаци се променят.

Позволихме си само още един, кратък поглед към GPS-a и отново загазихме. Тръгнахме към Кефкен (Kefken). Градчето е хубаво, курортно селище и посещението му си струваше, но пътя за Синоп (Sinop) не минава от тук. Окончателно си научихме урока. Върнахме се обратно до Кандира (Kandira), поехме по правия път и вече гледахме само хартиената карта.

Изкачихме се високо и вече не слизахме в низините между хълмовете. В далечината се появиха планини,...

...а скоро се показа и Черно море.

Пресякохме река, чието устие много приличаше на Ропотамо.

Естествено спряхме да се насладим.

Карахме покрай божествено синьото море. Черно море, да не се чуди някой... или по-скоро да се чуди как може тук да е толкова чисто.

Ибреее курортеее...

Източник : http://forum.moto-zone.bg/index.php?topic=44374.0

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Турция      Потърси и резервирай online самолетен полет до Турция      Екскурзии и почивки в Турция, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp