sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (2 теми)
 
Click for Анкара, Турция Forecast
 
sp
Пътепис за Турция

Флаг Турция    Турция

  Турция част III - Ghost town и параглайдинг над Олюдениз
  Публикуван от ir3ni7a на 04 юли 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 708 пъти, рейтинг: 5.50

    В Олюдениз изкарах общо 5 дни.Имах много планове какво и къде да снимам и всяка сутрин в 4 часа чувайки шамана от джамията започваше душевната борба…признавам не успях нито една сутрин да се вдигна от леглото навреме.Обикновено надвивам над мързела,но сега се чувствах повече на почивка,отколкото на снимки,пък и дългото пътуване ме беше поизморило.
Най-интересното място за което си струва да ви поразкажа е Ghost town намиращ се до село Kayakoy…
Намира се на 5 километра от Олюдениз и представлява наистина интересна гледка…

Пристигам следобяд,а на входа на централната улица седи пич,който до себе си е сложил табела – 10кинта.Абе ей така пак си седнал и няма кабинка няма нищо – един стол и една табела…ааа,бе що не си гледаш работата,аз съм от България,не идвам от Европа…
Отдалечих се малко да не ме вижда,нямаше ограда и открих пролука в една къща.От там влезнах в един двор после в друга дупка и така от къща на къща,прескочих няколко стени и постепенно изподран от тръните излезнах на хълма над града.Там гледам ме чака Сердо и умира от смях.Той тръгна да влиза от “централния вход” с неговата карта за безплатно влизане…Обясни ми че тъкмо съм свил зад ъгъла и пича на входа си взел стола и си отишъл…. та така изгубих снимките от централната улица,след като се изциганих.

Всъщност,града се казва Kayakoy (на гръцки Levissi).Казвам на гръцки защото е построен и обитаван от гърците до 1923г.През 1900 година е бил населен от 2000 гърци-християни,които се изселват след войната между Турция и Гърция.Сега там не живее никой,самото село Каякьой е изместено на километър в долината.Там сега живеят няколко баби…

Тук има над 3000 къщи,като рамерите на някои от тях говорят за доста развито селище,освен голямата църква има поща,училище и стабилна крепост на хълма.

Поех на разходка из улиците,наистина призрачна си беше обстановката,особено когато човек се разхожда сам.Тишината е абсолютна дори в късния следобед.От време на време някаква птица издаваше звук с който нарушаваше спокойствието.Гледах надолу към селото в долината,но от там не идваше и звук,сякаш имаше някаква невидима стена която ме изолираше.

Наоколо по улиците основните дървета бяха смокините.Толкова стари смокини не бях виждал през живота си….

Къщите се оказаха доста малки, вътре не успявях да хвана интересна композиция дори на 11мм.

Сглупих,че отидох късно следобяд.Мястото се оказа доста обширно и в един момент се изгубих в лабиринта от улици.На някои места минавах директно през дупките в стените на къщите и така от двор на двор,от къща на къща съвсем загубих ориентация.Времето напредна,а аз вместо да снимам се лутах нагоре надолу.Накрая реших да поема право нагоре към най-високата точка,където се озовах малко преди залез….

Отново тишината бе пълна.Долу в селото бяха запалили нещо и пушекът носен от някакво странно течение обикаляше като змия из уличките..

Слънцето се скри,а гласът на шамана разцепи тишината известявайки малкото хора наоколо,че е време за вечеря.

Сигурно ви споменах в предишните части на тази история,че Олюдениз е нещо като център на парапланеризма.През цялото време над плажа и морето кръжат парапланери, навсякъде по централната улица седят разни агенти които ти предлагат возене на корабче или парапланер.Гледахме ги тези хвърчила ние със Сердо в продължение на 5 дни и накрая решихме: няма начин ще се мятаме в джаза.Цената беше 150 лири,но ние естествено се пазарихме и се вързахме за 100.

Непосредствено до морето се издига планина висока 2000м,нещо като нашата Витоша.Това прави скоковете невероятно красиви и удобни.За да се влезне в територията на тази планина,която се води национален парк се плаща такса 40 кинта на човек.50 отиват при пилота и реално за турагента е останалата част,тоест 10 кинта от нас понеже минахме за 100лири.И така рано сутринта на последния ден в Олюдениз ни натъпкаха в една джипка и след 40 минути офф-роуд бяхме на билото на планината.Понеже страдам от сериозна аерофобия вечерта преди полета бях малко притеснен,но след като тръгнахме нагоре започнах да мисля какви снимки ще направя…обикновено като стане дума за снимане чувството ми за самосъхранение отива по дяволите и така се справих със страха.

И сега кратък урок по география:долу в ляво се вижда суперлуксозния комплекс Lykia World,намиращ се на 2 километра от Олюдениз.Долу в дясно е туристическата част на Олюдениз.Там са най-хубавите хотели и дискотеките.Отпред се вижда безплатният плаж,който постепенно преминава към Blue Lagoon-това е платеното място(мисля че беше 3-5 кинта).Следва един нос,след който е Cold bay-мястото със студената вода което е една от спирките на корабчето.В ляво от залива се вижда малкият остров St. Nicholas..

Тук се вижда горната част на Олюдениз.Тя е доста по голяма,тук живеят хора целогодишно,а също така има и хотели,които като цена за нощувка са наполовина по-евтини от тези в крайбрежната част.В дъното се вижда Fethye,град по-голям от Олюдениз с цетнрална роля в околността.На мястото където сушата е вдадена към морето е село Kayakoy където се намира и Gost town.

С пилота се бяхме разбрали да поснимам хубаво и тогава да ми покаже на какво е способен той и това чудо парапланера.Понеже аз съм с здрави нерви и стомах просто си стоях и не виках,докато той правеше маневрите,което явно го смути и реши да се постарае максимално за да ми се вдигне адреналина.В един момент усещах как задника ми се размазва в седалката,а в следващият корема ми се опитваше да излезне през носа.Точно в този момент реших и да погледна натам където мислех че е “нагоре” и с ужас видях крилото на парапланера на фона на морето и плажа вместо небе.Дадох си сметка че се намирам малко надолу с главата и както казах,когато става дума за снимки забравям за страха и се пробвах да щракна малко от полета….

Първо правехме ляв завой…..планера започваше рязко да се спуска и да набира скорост....след което пилота рязко завиваше на другата страна.Крилото започваше да пръщи,вятъра свиреше във въжетата,а аз усещах как започвам постепенно да се обръщам надолу с главата….

Двата фотоапарата бяха закрепени хоризонтално чрез колани и въжета за тялото,ми толкова стегнато,че едва виждах какво снимам през визьорите.Въпреки това не успях да снимам надолу с главата,просто страхът си надделяваше….Приземихме се на плажа,оказа се детска игра.След полета пилота ме покани да гледам филмче което беше заснето от камера закачена за парапланера.Поиска ми 150 кинта за филмчето и аз директно му казах,че е ненормален.
Така завърши престоя ми в Олюдениз,но това беше едва средата от моето пътешествие.
Следва каньона Сакликент,Тлос и острова на Клеопатра……

Източник : http://www.ivanmiladinov.com/

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Турция      Потърси и резервирай online самолетен полет до Турция      Екскурзии и почивки в Турция, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp