sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (2 теми)
 
Click for Анкара, Турция Forecast
 
Снимка
Снимка от Тунис
 
sp
Пътепис за Турция

Флаг Турция    Турция

  Турция част II - Разходка с корабче по крайбрежието на Олюдениз
  Публикуван от ir3ni7a на 04 юли 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 690 пъти, рейтинг: 4.60

    Пристигнах в Олюдениз късно вечерта.Резервираният от София хотел не ни хареса и още сутринта се преместихме на по-хубаво място.След малко пазарлък за 200 кинта на ден (общо) получихме апартамент с 5 легла,3 стаи,добро обзавеждане и храна на корем,но най-хубавото беше уникалната гледка от терасата.Тъй като хотела беше високо на едни скали вече не чувах така силно дискотеките и немските бабички по улиците.

Още първата вечер едно ми направи впечатление – в България по клубовете хотят предимно млади,докато тук средната възраст на хората беше 55-60.Бабите и дядовците скачаха,пееха и смеейки се,пляскаха с ръце.Замислих се колко далеч от тях са българските пенсионери и реших,че идваме от друга планета,толкова голяма разлика има в стандарта на живот.
Не си падам по кибичене на плажа.Затова още вечерта като пристигнахме, се записахме за разходка с корабче.Продължава 8 часа,струва 15-20 кинта и включва обяд. Корабчето обикаля на интересни места по крайбрежието наблизо,спирайки за по час-два на всяко едно от тях.

Останах впечатлен от работата на екипажа.Тези хора определено са професионалисти,и знаят как да се отнасят с туристите.За разлика от българите,те ти угаждат по всякакъв начин,работят без да ти развалят комфорта нито за миг и през това време фино ти измъкват парите.В резултат човек се чувства доволен,не обран и прецакан,както е в България.

Първата спирка е “Долината на пеперудите” – уникално място,гледах го в интернет още преди да тръгнем.Представлява тясна и много стръмна долина,завъшваща с малък залив.Тук се намира царството на хипитата.

На 1500 километра от София,растителността беше толкова различна и непозната за мен.Въртях се наоколо и се чудех кое какво е.Цялото крайбрежие беше обрасло от разни иглолистни дървета характерни за Средиземноморието,но за разлика от Гърция тук беше много свежо и зелено.

Поех по пътеката водеща към вътрешността на долината.До там се стига само по нея,а до самата долина само по море или с парапланер.На входа на пътеката стои един тип,който ме олекоти с 5 кинта.За водопада било,плащало се.Няма лошо,поне чистят боклука след немските баби.Ходейки нагоре по пътеката непрескъснато се редуваха разни интересни табели и пъстрооцветени кошчета за боклук.След 30 минути стигнах до въпросния водопад който се оказа доста скучен.Добре,че бяха табелите,които да снимам…

След диво подскачане по камъните на реката от водопада,се връщаме отново към плажа.Тук определено е доста по-интересно.По принцип на това място живеят няколко човека,които се броят на пръсти.Те обитават едни дървени колиби,пред които имаше засадени различни селскостопански култури.

Започнах да си мечтая и аз да си имам своята градинка с бананчета на това място.Забравих да ви спомена,но ако желаете може да нощувате тук на палатка или в едни супер яки бунгала които ви допълват усещането за тропическа атмосфера.

Паянтовите бунгала,общо взето това бяха най-високите “сгради” на това място.

Тук може да пробвате и подводен риболов..

Скоро чувам сирена.Капитана на корабчето е с изчерпано търпение..понеже аз съм окъснял с повече от 15 минути.Затичвам се бързо и се качвам последен.Обръщам се и правя няколко последни снимки на залива.В гърлото ми сякаш е заседнала буца….плаче ми се,толкова ме е яд,че няма да мога да остана до залез тук.Само като си представя какво ще е и какви снимки ще направя…

Отново в открито море след 40 минути плаване стигаме до следвашата спирка – Студеният залив.Оказа се закътано място сред едни скали,брегът е пълен отвес от няколко десетки метра.Спряха корабчето и от палубата разгледах добре дъното след която прецених дълбочина около 2-3 метра.Попитах капитана и той се посмя малко,след което ми каза че метрите са 10-15.Уверих се в това след като се гмурнах,толкова чиста вода не бях виждал.В единия край на заливчето извира сладка вода с температура 5 градуса.Доста освежаващо действа…

След като сервираха обяда,корабчето спря на следващото място в програмата,отново красиво и закътано заливче,но този път дори имаше плаж.Наоколо беше пълно с такива заливчета и във всяко от тях имаше закотвени яхти.Всички те бяха от различни страни,някои дори с американски флагове и на палубите им се разхождаха баби и дядовци.Опитах се да си представя мойта баба на някоя яхта… и колкото да си напрягах въображението, картинката някакси не се връзваше.

Слезнах на брега.Отново цялата растителност,освен маслините,ми беше непозната.Отново райско място,отново ме е яд,че не мога да си опъна палатката още сега и да чакам залеза.

Изведнъж като призрак до корабчето се появи един пич с малка лодка.Едната му ръка беше отрязана,а на другата липсваха няколко пръста.Лодката му беше също изрисувана по интересен начин…

Интересна личност,веднага си осигурих преводач и посприятелих с него.Оказа се,че е рибар – Мистър Кука.В лодката му се търкаляше една бъчонка,малко корда,един плажен чадър и разни други на вид ненужни неща.Нямаше мрежи,нямаше въдици,самата лодка също ми се видя много малка и слаба.Оказа се че лови рибата по следния начин:хваща един калмар,или се гмурка и събира стръв от някакви охлюви.След това закача стръвта на кука,пуска кордата зад лодката и я влачи след себе си.Излиза сутрин рано,лови стръвта,след което се връща с къщи.Следобяд излиза пак и до залез лови рибата.Поговорихме си и даже се уговорих с него,да ме вземе със себе си някоя вечер,докато лови.
След което запали мотора на лодката…
…..и с елегантно движение изчезна както и се беше появил.

Корабчето отново вдигна котва и потегли,беше време за следващото място – остров Св.Никола.

Около острова гъмжеше от баровци с яхти.

Веднага щом наближавахме някое от местата,където корабчето спира,около нас,подобно на пирати в атака ни заобикаляха разни търгаши с лодки,джетове и надуваеми банани…изобщо всяка ниша тука беше заета,можеше ли да се вземат пари от нещо,се намираше някой,който да го направи.На самият остров има руини на изоставено село.Слизайки от корабчето на самата пътека към селото обаче,седи един пич и ми вика дай 10 кинта..Ей така седнал на един стол насред пущинака и иска пари..баси…поне да се беше потрудил да си направи един навес.Разбира се,типично по български се изциганих и отидох да си плувам из морето….

Така след еидн час бяхме и на петото място по програма.Там отново се появи Мистър Кука.Оказа се че човека си разбира от работата…

Обясни ми че след малко с тази риба отива директно при баровците с яхтите които веднага я купуват на доста добра цена.Разбира се ако сте баровец с яхта,закотвена в див изолиран залив,ще ви е досадно да ходите до града на пазар за пресни продукти.Не след дълго видях и една стара лодка в която баба и дядо бяха направили мини маркет и обикаляха по яхтите…както казах,където има начин да се изкарат пари,то се намира някой да го свърши.

Така преди залез корабчето отново се отправя към Олюдениз.

Ето,както виждате за 15-20 кинта може да отидете на плаж на 5 различни места,да обядвате,да се возите на корабче и да се запознаете с интересни хора и интересни места……

Източник: http://www.ivanmiladinov.com/

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Турция      Потърси и резервирай online самолетен полет до Турция      Екскурзии и почивки в Турция, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp