sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (2 теми)
 
Click for Анкара, Турция Forecast
 
sp
Пътепис за Турция

Флаг Турция    Турция

  Турция част I
  Публикуван от ir3ni7a на 04 юли 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 862 пъти, рейтинг: 4.70

    Поради лични причини през последните два месеца не съм публикувал нищо в сайта,за което се извинявам на хората които го посещават.В средата на Септември направих едно пътешествие в Турция,като целта беше да отида на море и да видя колкото се може повече неща.Не си падам фен на големите курорти,каквито са Анталия и Мармарис (въпреки,че и от там минах) затова не очаквайте да видите снимки на огромни хотели и рускини по цици….
Понеже ще се получи доста дълго и отегчително писание,реших да съкратя приказките до минимум,а също така да разделя пътеписа на 3-4 части.И така нека да започнем……

В деня на заминаването ми,по новините показваха как наводнения,земетресение и торнадо опустошават страната в която аз отивах за да намеря спокойно и тихо време,сини небеса и морета,такива както сме свикнали да ги гледаме по туристическите каталози.Всъщност това и намерих напук на всички бедствия,които се случваха докато се готвех за път.Всичко стана на две на три както се казва,до последния момент не се знаеше дори колко хора ще пътуваме заедно.Понеже не съм фен на организираните екскурзии това ми спести доста неприятности и успях да вместя в програмата си доста неща.В този пътепис ще се опитам да дам колкото се може повече информация за пътя,цени,организация и каквото се сетя въобще в помощ на тези които планират такова начинание.Разбира се моят голям коз беше,че си водех(по скоро мен ме водеше) човек живял дълго време в тази страна.Също така не подценявайте разстоянията – 500 километра в Турция не са същите като от София до Варна,това се касае особено за райони с насечен релеф.

Ден първи – София – Чанаккале(Троя) – Измир
Пробег приблизително 1000 километра от които 130 магистрала, останалото нормален първокласен път.От София до границата на Свиленград е ОК,преминава се на отсрещната страна за 30тина минути.Българските митничари за гадни,турските са ОК.Изобщо за цялата страна важи следното:ако не правите зулуми няма да имате никакви проблеми с властите,дори не ви спират за проверка след като видят европейската регистрация на колата.Западната част на страната е устроена така,че да се стимулира туризма.За разлика от Сърбия и Румъния ченгетата тук не ви рекетират…
За да се навлезне в Азия трябва да минете през Дарданелите с фериботът Ечеабат – Чанаккале.

Струва 20 кинта,доколкото помня и става за 30 минути.Тъй като аз минах през нощта се наложи да нощуваме в Чанаккале понеже Троя я отварят в 9 часа.Нощувка е силно казано,за да получиме стая трябваше да сe влезне в ролята на братовчеди от Турция(да знаете след линия на 2ри 3ти братовчед само в отделни стаи.).Отделно от това,онзи смешник от рецепцията на хотела искаше по 40 кинта на човек и се премина през страхотни пазарлъци.Изобщо през цялото време може да се пазарите за всичко,освен за входовете на туристическите атракции.Тъкмо заспах и към 4 часа започнаха да бият едни тъпани по улиците,с които будеха хората за закуска.Посещението ми в Турция съвпадна с Рамазан през който вярващите се хранят само когато слънцето е под хоризонта.Наближи ли изгрева един пич с оромен барабан започва да бие и да вика разхождайки из улиците.Отделно от това “шамана” (така наричам мюзеинът,който приканва хората към молитва) ви буди към 5 часа.След 4 часа сън се замъкнахме до Троя.Още рано сутринта беше фрашкано с автобуси от които прииждаха баби от Германия и Англия,деца незнайно от коя точка на света и Японци с огромни фотоапарати.На входа ни искаха по 20 лири,моят спътник Сердо понеже има турска лична карта успя да си вземе някакъв пропуск за всички обекти в страната…за 5 кинта.Ако сте турчин сте ОК ако не – брадва за вас на всички по-големи и посещавани атракции.
Троя се оказа купчина камъни сред изсъхнал трънак.Ако очаквате да видите това което е в Ефес ще бъдете разочаровани.На всичкото отгоре хилядите бабички движейки се на огромни групи буквално задръстваха пътеките наоколо и правеха снимането почти невъзможно.Най-отпред пред останките на града има един грозен и бутафорен троянски кон в който всички се напреварваха да се снимат.

С оромно разочарование разбрах,че много по-автентичният троянски кон от филма Троя се намира в Чанакале,от където идвах аз.

Градът се е развивал в няколко епохи,като се отделят 7 основни.Номерирани са като Троя от 1 до 7.Това което сме чели в Илиада и сме гледали във филма “Троя” всъшност е след епохата на Троя IV.Затова се смята че намереното съкровише не е на цар Приам.като основна причина за преуспяването на Троя през вековете,се счита стратегическото му местоположение – намира се в началото на Дарданелите.

Именно на това място Шлиман е отркил троянското злато.Турците са много чувствителни на тази тема,троянското съкровище не е единственато безценно нещо откраднато от тях.Заради това те много строго охраняват тези обекти,а Ефес е дори под протекцията на армията.Интересна е историята на златото,сега то се намира в Русия.Руснаците пък са го гепили от германците по време на Втората световна война.

След разходката из Троя поемаме направо към Измир.След около 500км каране по неприятни пътища пристигаме в най-европейски насоченият град в Турция.Това ми е второто посещение тук и както преди,сега също се убедих,че европейската столица на тази страна не е Истанбул.Малко по голям от София,Измир е доста по приятен за живеене от огрмния мегаполис на Босфора.Тук може да намерите повече християни от който и да е голям град в Турция,няма ги огромните джамии,няма го облеклото което очаквате да видите върху бабите по улиците.Тук не успях да видя нито една нинджа(така наричам жените облечени изцяло в черна роба от която им се подава единствено и само носа).Няма ги историческите забележителности,няма го усещането за ориент,а вместо това по улиците вървят мадами с минижупи,тинейджъри облечени по гъзарската мода,гъзарски коли,кафенетата са препълнени подобно на Софийските……

Тук преспиваме на аванта понеже това е и града в който е живял Сердо и той самият още го смята за свой дом.Неговото жилище се намира в един от най-хубавите квартали близо до центъра.А кварталът му е на супер стръмен склон към морето,от едната страна апартамента му е под земята,от другата терасата му се пада на втория етаж.Такива наклони на улиците има,че е добре да внимавате как и къде си оставяте колата.Добре че тук никога не вали сняг…изобщо град на това място би било напълно невъзможно нещо в България.

Ден втори -> Измир – Ефес – Къщата на Дева Мария – Олюдениз.
До Ефес се стига по 50км магистрала,общо взето единствената наистина лесна част от пътуването ми като цяло.Пристигайки първото нещо което виждате е картината с автобусите и бабите от Троя…на трета степен.Пред касите стои голям пазар в който може да намерите всякакви сувенири и боклуци,а търговците ви дърпат от всички страни и почти на сила се опитват да ви продадат нещо.Отново се ръся 20 кинта за вход.Като се замисля сумата май си е нормална,на Белоградчишките скали които са дребно нещо спрямо това тук ми взеха 18 лева след като видяха фотоапарата.Сега поне никой не ме таксуваше за него допълнително.Влизайки още на първата алея стоят войници с автомати..хах респект.Отново навалица,отново снимането невъзможно,реших да снимам като японски турист – просто щракам на поразия пък каквото стане.

Като капак на всичко дойде и 40 градусовата жега,слънцето беше невероятно силно,а белият камък наоколо отразяваше неговата топлина във всички посоки.Всичко това се случваше през втората половина на Септември,мислете му ако сте тук през Юли.
Като оставим всичко това на страна,определено античният град има с какво да ви впечатли.Амфитеатърът е огромен…наистина огромен,нашия в Пловдив е голям колкото сцената на този.

На повечето от снимките не се забелязват много хора и може би вие сега си мислите че преувеличавам с мрънкането породено от бабите туристи.Ха ами да така си е защото за всяка една снимка дебна по 10 минути да се поразчисти от хората.

След около 2 часа тялото ми не издържа на адската жега и се предадох.Добре че на входа имаше няколко заведения където с помощта на литър айран и малко сол успях да възвърна солевия баланс в организма си.Наистина не си и помислям да съм тук през лятото….
От тук отново на пътя и след няколко адски баира и завои се стига до къщата на Дева Мария.Според католиците и мюсюлманите тя е прекарала последните си дни живеейки тук в Ефес.Самото място където се намира къщата всъщност е на 10тина километра от древният град на върха на един хълм.Ние православните смятаме друго – че тя е прекарала послендите си дни в Йерусалим,но нека да не спорим…
На входа ми взеха 7 кинта..изглежда е останала някаква съвест в тях.За разлика от Ефес тук цари спокойствие или по-точно цареше през първите 30 минути.

Изглежда бях изпреварил графика на немските бабички,които с рейсовете се домъкнаха и тук за да направят един малък ад.Никак не са дисциплинирани тези хора,говорят високо,викат,хилят се,блъскат се все едно са в метрото.Нямаха никакво уважение от това свято място.

Тук беше и еиднствената ми среща с българи през целият ми 10 дневен престой.Бяха малко семейство дошли на почивка в Мармарис.Оказа се че курорта който бяхме избрали и местата за посещение,като изключим тези от първите два дни,не са много популярни у нас.

След което пътя ни минава обратно покрай Ефес.На едно място близо до града се намира голяма статуя на Богородица,от където се открива гледка към горната част на древния град.

Стига с туристическите атракции за днес.От тук поемаме по пътя за Олюдениз,където трябваше да започне истинската ми почивка.Като стана дума за път,трябва да ви кажа,че пътищата тук наистина са по-особени от нашите в Европа.Самата настилка не е от познатия ни асфалт,а се състои от по едри камъни(чакъл) които са заляти с нещо като мазут.Това нещо не се размеква от температурата,но за сметка на това когато карате по него ви стърже яко по гумите,много е шумно и установих,че даже покачва леко разхода на гориво.В момента навсякъде се строят магистрали или поне широки двулентови първокласни пътища.Именно заради ремонтите се пътува по-бавно,а на местата където се пресичат планини наклоните са до 15% с много ,ама много остри завои където всички карат като луди.Всичко това заедно с грубата настилка допълнително ви изморява.

От Ефес до Олюдениз го минахме за около 4-5 часа.По пътя спрях да похапна малко Кукуреч,не ме питайте от какво е направен…,че истината няма да ви се хареса.

И така вечерта бях в Олюдениз,на 1500 километра от дома.Как изглежда един различен от комерсиалните курорти,с които сме свикнали ще разберете във втората част от пътеписа….

Източник : http://www.ivanmiladinov.com/

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
androgon
androgon

2010-07-16 13:30:42
  Кукуреч: едно от най-вкусните ястия, които баба ми правеше. Това са изчистени, оплетени, опечени и заляти с вълшебен сос агнешки чревца. Мммм... вкусно.
 
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Турция      Потърси и резервирай online самолетен полет до Турция      Екскурзии и почивки в Турция, оферти







sp
Онлайн магазин за парфюми и козметика
sp
sp

sp
sp
sp