sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Исламабад, Пакистан Forecast
 
sp
Пътепис за Пакистан

Флаг Пакистан    Пакистан

  Една сбъдната мечта
  Публикуван от dori368 на 12 юли 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 338 пъти, рейтинг: 5.29

    От това което бях успяла да извлека през последните две години от Интернет като обобщена предварителна информация, както и над 3000 снимки, затвърдиха у мен желанието да посетя Пакистан и по-точно Каракорум, за да видя отблизо и останалите 5 от 14-те осемхилядници, след посещението си в Непал през 2002 г.

Подбрах и времето на трекинга не случайно, а така, че да съм на базовия лагер на К2 точно на 31 юли, в деня на златния му юбилей. Тайно се молех и надявах времето да бъде благосклонно, както през деня, така и през нощта, защото за късмет точно по това време трябваше да има и пълнолуние. Това означаваше, че бих могла да се насладя на сияещите не само в бяло през деня и златисто на залез, но и в сребристо на лунната светлина великолепие от върхове – от К2 през Броуд Пийк и Гашербрумите, Балторо Канг и Чоголиза до Митре Пийк, Транго и Мустаг Тауърс, както и на грандиозните ледници под тях.

В пет часа сутринта на 18 юли, донякъде притеснена от неизвестността и от реакцията на околните – от най-близките до непознатите и случайно срещнатите, която обикновено започваше с ... "Ти си луда!", най-после кацнах на летището Равалпинди интернешънъл и връщане назад вече нямаше.

Самата аз не се страхувах и не си давах ясна сметка за къде всъщност съм тръгнала, докато на летището в Истанбул един американски професор, съпруг на българка, не ми даде мобилния телефон на ген. Ишак Салеем от Пешавар, близък приятел на ген. Первез Мушараф, с думите: "В случай, че те отвлекат или вземат за заложник ...". В този миг в главата ми нахлу трагедията на обезглавения ни в Ирак сънародник. Драматичните събития около заложниците ни в Ирак бяха минали покрай ушите ми, без да им обърна особено внимание. Бях прекалено заета с набавянето на виза, билети, застраховки, разрешителни, енипировка и др.подробности, а и предстартовата треска ме бе завладяла напълно и бях пропуснала тази "подробност".

Затова бях много приятно изненадана, когато независимо от ранния час, първото нещо, което видях пред себе си, след като се отвориха вратите към изхода, бе огромна табела със собственото ми име и "добре дошла" и страховете ми моментално се изпариха. Посрещна ме лично водачът (guide) на групата ни – Муса и веднага ме заведе в кафето на втория етаж, където ме очакваше собственикът на туристическата агенция "Адвенчър Травъл" – г-н Саадат Малик. Последва кратка закуска и непринуден приятелски разговор, в който ми се наложи да обясня, че въобще не пия алкохол. Не само че не съм пияница, за каквато вече ме бе обявил "лидерът"* на групата ни Майкъл Отниски, без дори да ме познава, но позовавайки се на "опита си" с многобройните туристи от Русия, както и с такива от бившите социалистически страни, които пиели на екс до дъно докато паднели.


--------------------------------------------------------------------------------

* Лидерът задължително се избира измежду членовете на групата и формално той взима решенията, като заедно с водача задължително се явява на брифинг преди и дебрифинг след трекинга в Министерството на туризма, като трябва да представи и писмен доклад с мнения и препоръки.



--------------------------------------------------------------------------------

А ситуацията наистина беше конфузна... Влизам в кафето и след като бяхме взаимно представени от Муса един на друг, свалям раницата си, извинявам се, че поради 36-7–часовото пътуване с неколкократни смени на самолетите, освен че съм много изморена и неспала цели 2 нощи, съм и много жадна, изваждам минералната си вода и изпивам почти на екс две бутилки. Тъй като всичките ми термоси и бутилки за вода бяха доста тежки, обемисти и неудобни, а външните мрежести джобове на раницата ми побираха точно 4 плоски пластмасови половинлитрови бутилки от водка "Селект" – по една в страничните и две в централния джоб, г-н Малик наистина помислил, че пия водка и така ме зяпна, очаквайки навярно всеки момент да се строполя, че дори побърза и окопитвайки се, веднага се престраши да ме попита дали не съм имала проблем на митницата. Там по принцип алкохолът е забранен. След изяснението и двамата така се смяхме, че привлякохме вниманието на всички в залата. В това време дойде Муса и каза, че Томас и Едуард – двамата братя англичани, които очаквахме, вече са кацнали с ВА от Лондон и можем да тръгваме към хотела.

След възстановителен и непробуден сън към 13 часа ме събуди с настоятелното си звънене телефонът и слава богу, че не се скарах, защото се оказа, че г-н Малик ни кани на обяд в 5-звездния х-л Мариот.

На обяда ни бе изяснено, че поради многобройните проверки от страна на полицията и военните и с цел по-лесна проверка и по-бързо придвижване, както и с цел настаняването ни по коли и джипове, няма да бъдем заедно всичките 21 човека, а ще сме разделени на 5 групи. Дълбоко в себе си заподозрях г-н Малик, че иска да спечели повече, тъй като цените на трекинга намаляват с увеличаването на членовете в групата, но в последствие се убедих в правилността на решението му.

За съжаление обаче, точно това, от което се страхувах най-много, а именно да попадна сред мърморковци и вечно недоволни, се сбъдна. Оказа се, че ще бъда заедно с двамата братя от Великобритания и с двамата американци, Майкъл и Стивън, който ще се присъедини към нас по-късно в Скарду.

След разкошния обяд и фантастичната шоколадова торта, г-н Малик ни разходи из Исламабад и околностите му, качи ни и на хълма над града, откъдето гледката бе невероятно красива и необятна . В подножието на хълма, който е и национален парк, на няколко пъти ни спираха групи маймуни, които са свикнали с посетителите и "стопират" колите с надеждата да получат бонбони, бисквити или солети, които дори предпочитат, наравно с бананите.

Вечерта бе още по-красива, тъй като градът сияеше в светлини, музика и глъч на изпълнилите улиците хора. Нищо не напомняше за пустите и безлюдни в горещия следобед широки булеварди. Вечеряхме в луксозен, но в типичен пакистански стил ресторант и останахме приятно впечатлени от вкусната, пикантна и разнообразна кухня. След това посетихме нашумялата в последно време в Исламабад сладоледена къща "The Hot Spot", с такова разнообразие от сладоледени вкусотии, моктейли и кафета, които по нищо не отстъпват на прочутите си италиански събратя, включително и по цената си, за разлика от общо взето далеч по-евтината отколкото у нас храна дори и в луксозните заведения.

Неусетно бе станало полунощ и колкото и да не ни се искаше, трябваше да се прибираме в хотела, тъй като в 5 сутринта ни предстоеше да се отправим към Скарду, столицата на Балтистан - северната провинция на Пакистан, приютила трите големи планини на страната и света – Каракорум, Хималая и Хиндукуш.


Веднага след закуската в х-л “Амбасадор”, където бяхме настанени, се отправихме с луксозен ван TOYOTA НIACE, с кондиционер, на двудневното ни пътешествие към Скарду. За мое най-голямо учудване и тримата ми спътници захъркаха още преди да сме излезли от очертанията на града. Само аз, шофьорът Муртаза и водачът Муса си приказвахме, като дори ги смаях със способностите си да чета надписите на урду.

Буйната в мусонния период зеленина на хълмистата долина омайваше погледа ми. Тя беше неочаквана за мен - бях подготвена само за ледници и скалисти планински хребети. Преминахме през Таксила, Аботабад, Манзера и Хазара. Хълмистата част на Хималаите ставаше все по-висока, а заедно с нея пътят ставаше все по-тесен и по-опасен, с множество серпентини без видимост, като шофьорът надуваше клаксона на всеки завой. Аз седях като на тръни и се учудвах на спокойствието на продължаващите да хъркат, въпреки тръскането и клатенето им наляво-надясно, мои съекипници.

Наближихме Казиабад, който ме впечатли с къщичките си в китайски стил - с извити червени и многоетажни покриви. Изкачихме се на високото плато Чатор. Нивите наоколо бяха с тютюн, царевица, зеле и домати, но зеленината ставаше все по-оскъдна.

Наближихме Такот и най-после видях величествената река Инд, която да си призная ме изненада неприятно. Знаех, че поклонниците се къпят в нея за да “измият” греховете си и да се пречистят и не очаквах, че ще бъде толкова бурна, зловещо бучаща, и наподобяваща по-скоро гъст цементов разтвор, напомняйки ми много на Кали Гандаки.

Вече се движехме срещу течението на р.Инд по Каракорум Хайуей (KKH) – гордостта на Пакистанския и Китайския пътно-строителен гений, построена в периода 1966-1972г. с цената на много жертви и от двете страни. Казват, че магистралата е едно от съвременните чудеса на света и подобно на Великата китайска стена също се вижда с невъоръжено око от Космоса.

Достигнахме и до най-близката точка до границата с Афганистан по пътя ни – Бешам. Спряхме за обяд в един наистина зелен оазис сред пустошта - Абасин мотел. По време на обяда чухме поредица от взривове. Аз се пошегувах, че сигурно строят тунели за Бин Ладен, когато излязох на паркинга и видях падащите по склона тонове камъни и прах. Охраняващият паркинга обаче, ми каза, че строят язовир. Опитах се да го оборя – какъв язовир на тази височина?!, а и ще залеят ККН, но явно човекът нямаше чувство за хумор и се наложи да прекратя разговора. За сметка на това обаче, в магазинчето за сувенири се продаваха пощенски картички от Афганистан и фланелки с лика на Бин Ладен и с надписи “Добре известен” отпред и “Търсен” на гърба.

Целият следобяд премина за мен и разбудилия се вече Майкъл в пътуване на нокти. А “ръгбистите”, както наричахме братята англичани, защото се оказаха играчи на ръгби, продължаваха да спят невъзмутимо. Въпреки непрекъснатите сътресения по пътя. Всъщност, по цялата дължина на ККН има ограничения на скоростта от 30 до 45 км/час. “Магистралата” може да съперничи на много от пистите и наистина е достойна за етап от формула едно.

На много места свлачищата са отнесли повече от половината от платното в пропастта или са натрупали скални маси от ерозиралите от мусонните дъждове скали. Въпреки това обаче, водачът ни се изявяваше като Фитипалди и караше понякога дори с над 80 км/час. Насрещно движещите се също му светкаха и свиркаха – нещо необичайно за този географски район. Дори и аз не издържах и му казах, че е късметлия за дето нямат постове на КАТ, тъй като веднага биха му отнели книжката, без много-много да се церемонят. А пътят наистина е страшен! В сравнение с него, дори и най-тесния участък между скалите и стръмния склон по пътя Паничище-Сапарева баня изглежда като луксозна магистрала.

Най-трудно преминахме военния пост в Баша. По едно време залепих на бариерата рекламен стикер с морска раковина от България - за разнообразяване на сивия пейзаж. Това разсмя военните, обстановката се разведри и много скоро те ни пропуснаха. Така и не разбрахме какъв бе проблема, но според Муса, обикновено очакват пари.

Най-после, почти по тъмно пристигнахме в мотела в Чилас. След настаняването ни, по време на вечерята в ресторанта, казах, че възнамерявам да изляза до града, но водачът ми забрани с тон, който не позволяваше възражения и повече коментари. На сутринта, като видях телените мрежи над плътния каменен зид около мотела и като си спомних препоръката от сайт в Интернет да не се замръква по ККН, всичко ми се изясни, макар и не съвсем, както впоследствие ще се окаже. Защото освен крадците, другата причина е, че жените там не ходят по улиците дори и през деня. А мъжете оглеждат туристките-чужденки така странно, сякаш са видели извънземни.

Дариана Андреева Цекова

http://www.journey.bg/guide/guide.php?guide=3882&&country=59>ype=25&page=

      Добави във Facebook

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Пакистан      Потърси и резервирай online самолетен полет до Пакистан      Екскурзии и почивки в Пакистан, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp