sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Лима, Перу Forecast
 
sp
Пътепис за Перу

Флаг Перу    Перу

  По железницата от Куско до Мачу Пикчу
  Публикуван от gogi99 на 19 януари 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 760 пъти, рейтинг: 1.00

    От столицата Лима до Куско летим с вътрешен полет на перуанската авиокомпания. Първият ден използваме, за да се аклиматизираме, тъй като Куско е разположен на 3400 m надморска височина насред Кордилерите. Милионният град се счита не само за най-красивия в Перу, но и за най-интересния в Южна Америка заради историческото си наследство.

Някога Куско е бил столица и център на империята на инките, която се е простирала до Еквадор и Чили. Но със завземането на града през 1533 г. от испанските конкистадори под ръководството на спечелилия си лоша слава техен предводител Писаро се слага край на съществуването и процъфтяването на империята на древните инки. Град Куско остава в спомените на посетителите си с превратната си история, с останките от крепостните стени от времето на инките и с типичните за колониалната епоха постройки.

Ставаме рано сутринта в 5.00 часа, за да бъдем навреме на гара Сан Педро, откъдето потегля влакът ни. Любезните и очарователни влакови придружителки проверяват билетите ни и ни упътват към запазените места. За да бъде проверена проходимостта на железопътната линия, пред първия влак за Мачу Пикчу пускат по пътя дрезина. Малко преди обявеното потегляне на влака в 6.00 часа тя напуска гарата. Още не напълно развиделило се, композицията от няколко мотрисни вагона тръгва от гарата точно по разписание. На излизане от Куско линията прави отначало няколко зиг-зага, след което започва да се изкачва нагоре в планината. Четири пъти сменяме посоката през обръщателните триъгълници. Пред нас се открива великолепна гледка към отдалечаващия се град с червенеещите се покриви. Край Ел Арко пресичаме планински проход на височина 3800 m. След него влакът протраква равномерно по релсите през високата долина на река Анта, следвайки коритото є. Местното население използва плодородните земи около реката за селскостопански нужди.

Междувременно усмихнатите служителки от влака раздават на пътниците пакети със закуска и топли напитки - във влака няма отопление, а времето е доста студено. Докато железопътната линия се спуска все надолу към долината на река Урубамба, стигаме до още един обръщателен триъгълник.

Няколко километра, след като сме минали през него, се оказва, че пътуването ни засега приключва. Сигнал от петарда предупреждава машиниста да намали скоростта. Малката дрезина, потеглила преди нас от Куско, внезапно спира на стотина метра пред нашия влак. Пътниците са обезпокоени, докато се изясни, че земно свлачище е блокирало линията. Това не е нещо необичайно за този сезон от годината, тъй като от ноември до май в Андите господства дъждовният период. Наистина не вали непрекъснато, но обикновено нощем се изливат поройни дъждове, които блокират железопътните линии и автомобилните пътища с новообразували се свлачища и тиня.

Локомотивният машинист включва мобилния си телефон към телеграфната линия и по този начин се опитва да се добере до информация от първата възможна железопътна гара по пътя. Първите сведения ни обнадеждават. След около час ще можем да продължим. Междувременно узнаваме от нашия екскурзовод някои неща за железопътния транспорт в Перу. Така например новата железопътна компания “Peru Rail” е поела през ноември 1999 г. всички съществуващи железопътни линии в Перу, като се е задължила да продължи експлоатацията по тях, а също така да ги модернизира. В противен случай би възникнала опасността експлоатацията по нерентабилните линии да бъде занемарена за сметка на доходоносната линия до Мачу Пикчу и те в последствие да бъдат закрити.

Всеки влак до Мачу Пикчу е в състав максимум от шест вагона заради обръщателните триъгълници. Съществуват планове за реконструкция на сегашната теснопътна линия (914 mm) в нормална и за пускането в експлоатация на нови влакове, като по този начин бъде увеличен броят на местата за пътници в тях. Мотрисите, които са в работа от 1983 г., са с колоосна формула 2`B`, съоръжени са с мотори MAN и са с управление по системата много единици. Те са доставени от испанската фирма Macosa в разглобено състояние на около двадесет конструктивни елемента и са сглобени в Лима в предприятия на перуанския морски флот под ръководството на фирмата доставчик. Работи по поддържането и ремонта на железния път се извършват само през нощта, за да не се пречи на туристическите пътувания.

В утринната тишина прозвучава още един предупредителен сигнал. Вторият влак за Мачу Пикчу, следващ нашия, намалява скоростта и бавно се приближава към нас. Мотрисният влак е най-бързата връзка от Куско до Мачу Пикчу. Близо 120-те километра разстояние той изминава за около три часа и двадесет минути, като спира само в Оланта. Следващият влак се състои само от локомотив и един вагон. Тръгва от Куско в 6.15 часа сутринта и пътува около три и половина часа до Мачу Пикчу.

В разгара на сезона или при необходимост между тези два влака се пуска още един мотрисен влак. Той носи името на фирмата производителка “Ferrostaal” и е построен през 1966 г. в Есен, Германия. Тези влакове са чисто туристически с най-кратки времепътувания. Ако разполагате с повече време и с по-малък бюджет, може да използвате или влака “Tren Mochilero” за “туристи с раници”, който изминава разстоянието за четири часа, или влака “Locale”, който тръгва от Куско в 7.00 часа и е с още половин час по-бавен. Повечето от локомотивите, обслужващи тези влакове, са доставени през 1982 г. от канадския филиал на General Motors. Панорамните вагони са произведени във вагоностроителния завод в Арад, Румъния, между 1971 и 1975 г.

Неколкократното изсвирване на локомотивния машинист ни предупреждава, че трябва да се качим във влака. Пътуването ни продължава. С темпо на човешки ход минаваме през мястото, където линията е била в плен на свлачището. Работници са разчистили на ръка с лопати земната маса, за да осигурят необходимия габарит за преминаването на влака. Не след дълго достигаме Пачар на река Урубамба, където линията, идваща от Урубамба, преди се е свързвала с отклонението от Куско. Пресичаме реката и вече се движим покрай десния є бряг. Малко след това пристигаме в Оланта, известен с храма крепост Олантайтамбо - единственото междинно спиране на влака по разписание.

След пет минути престой напускаме гарата и на височина 2400 m се движим по Свещената долина на инките. Ландшафтът започва да се променя. След гола местност без никакви дървета следва субтропична зона с пищна растителност. С намаляването на надморската височина температурите се покачват и въздухът става по-влажен. Водите на река Урубамба покрай линията текат надолу по долината срещу река Амазонка, кафявата пяна често пъти се превръща в буйни бързеи. Екскурзоводът ни обръща внимание на километър 88 от пътя: туристите, които възнамеряват да вървят пеша през Долината на инките, слизат тук, за да стигнат едва след 3-4 дена до Мачу Пикчу. Долината става все по-тясна, природата наоколо - все по-дива: стигнали сме до тропическите гори на селвата.

До Агуас Калиентес (2050 m) влакът ни се клатушка през най-високия регион с девствени гори в света. Пристигаме в новата туристическа гара, която се намира на отклонението отдясно на линията. Старата гара е разположена в центъра на местността и поради ограничения си капацитет обслужва само движещите се в посока към Килябамба влакове. За съжаление сега линията продължава само още няколко километра до крайния пункт Килябамба. Останалата част от нея е непроходима вследствие на урагана Ел Ниньо, вилнял тук през зимата на 1997/1998 г. Засега не може и да се мисли за възстановяването є.

В Агуас Калиентес се прекачваме в малки автобуси, които ни извозват до свещения град по чакълест път с няколко завоя. До гара Мачу Пикчу, разположена на изходната точка на завоите, стига само влакът “Locale”, който продължава още няколко километра в посока към Килябамба. Иначе гарата Мачу Пикчу служи още за маневри и за смяна на посоката на влаковете за старата гара на Агуас Калиентес. От рано до късно тук кипи живот, тъй като всички магазини и улични сергии се намират непосредствено до коловозите, а самите те се използват като пешеходни пътеки.

Известният град-руина Мачу Пикчу е разположен върху тесен скалист хребет над река Урубамба сред планинска тропическа растителност. За разглеждането му трябва да се отдели достатъчно време. По време на нашата обиколка се запознаваме не само със забележителностите, обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство, но наблюдаваме и движението на влаковете по железопътната линия ниско долу в долината.

На връщане до Куско използваме отново бързия мотрисен влак. Както и при VT98, и тук задните облегалки на местата за сядане могат да се обръщат по посока на движението. Забележителен момент от пътуването ни е помощта, която оказва на нашата мотриса следващият ни едновагонен влак с локомотив, който пред прохода Ел Арко започва да ни бута, защото охладителните съоръжения на мотрисата не могат да се справят с непрекъснатото нагорнище от долината на Урубамба до Куско, въпреки многократните принудителни паузи, които правим. От комина на дизеловия локомотив се вият огненочервени островърхи пламъчета, които осветяват нощното небе, придружени от черни облаци пушек. Редкият въздух на тази надморска височина иска своето от техниката - лошо регулираните и недостатъчно поддържаните мотори са причина за този спектакъл. Наоколо е пълна тъмнина. Към 20.00 часа пристигаме в Куско.

По железопътната линия Куско - Хуляка - Пуно до езерото Титикака

На следващата сутрин се събираме в уречения час на гара Хуанчак, която обслужва линията с нормално междурелсие в Куско. Тя е свързана с гара Сан Педро, обслужваща теснопътната линия. Влакът ни за Пуно закъснява с около час и половина, тъй като локомотивът ни все още се зарежда, а освен това от състава на влака трябва да бъдат извадени повредените вагони. Когато най-накрая потегляме, локомотивният машинист кара като луд. През следващите 30 километра и пътниците, и подвижният състав са изтощени докрай. Състоянието на железния път е под всякаква критика, релсите са засипани с пясък, а повечето от траверсите са счупени по средата. Кошовете на вагоните се люшкат наляво-надясно и в такт се удрят странично в талигите. Багажът ни излита от багажниците. Държим се здраво - това е единственото спасение, и със затворени очи летим напред. Удоволствието от пътуването клони към нулата. Минаваме покрай товарен вагон, преобърнат край релсите - той явно не е издържал на такова каране.

Едва когато окончателно сме оставили зад гърба си покрайнините на Куско, пътуването ни се нормализира. По 337-километровата железопътна линия от Куско до Хуляка железният и автомобилният път вървят почти паралелно един на друг покрай коритото на река Вилканота. Автомобилният път е много добър, затова местните жители предпочитат да пътуват с автобус. Влакове от Куско и от Пуно се движат само веднъж на два дена и се разминават по линията. След около 140 km правим първата по-дълга почивка в Сикуани на 3510 m надморска височина, защото след това започва трудното изкачване към прохода Абра ла Рая, наричан още “Пунто Кулминате”. Преди да стигнем гарата на прохода, в Агуас Калинентес (4038 m) около 400 топли минерални извора очакват желаещите да се изкъпят в тях туристи.

Дизеловият локомотив прохърква и се дави като стара кафемелачка, докато стигнем до гарата на Ла Роя, разположена на 4319 m надморска височина - т.е. около 500 m под Монблан (4807 m), най-високият връх в Европа.

“Пунто Кулминате” е южноамериканският водораздел между Атлантическия и Тихия океан. Оттук извира и река Виканота, която в по-долното си течение се нарича Урубамба.

Зад превала на прохода започва известната висока равнина Алтиплано. Тя се простира на постоянна височина между 3500 и 4000 m и през езерото Титикака достига навътре в Боливия. Едва по тъмно пристигаме в железопътния възел Хуляка (3825 m), където линията се разклонява към Арекипа (2301 m). За съжаление оттук минават само нощни влакове. Ще ни се отдаде възможност да снимаме Хуляка на връщане вдругиден. Парен локомотив, поставен като музеен експонат в гарата, напомня за отминали времена. Късно вечерта, с над три часа закъснение, достигаме до крайната си цел Пуно (3830 m) - града на езерото Титикака, по което правим разходка с параход на следващия ден.

      Добави във Facebook

Снимка 2

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Перу      Потърси и резервирай online самолетен полет до Перу      Екскурзии и почивки в Перу, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp