sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
 
sp
Пътепис за Мозамбик

Флаг Мозамбик    Мозамбик

  Мозамбик - страна на контрастите
  Публикуван от tot11t0 на 14 март 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 804 пъти, рейтинг: 3.25

    Смъртността там е голяма, но във всеки дом има поне по пет деца
София-Мапуто-София

Когато човек заминава на 14 000 км от малка България, той определено не знае какво го очаква. А пристигайки в една "черна" държава, нормално е всичко да му се струва странно. Така се чувствах и аз, когато кацнах на летището в Мапуто. В душата ми бушуваха противоречиви страсти. Точно такъв е и Мозамбик.

Страната е република от 25 юни 1975 г., откогато на власт е и социалистическият фронт ФРЕЛИМО. Държавата се простира на площ от 784 090 кв. км и има 3500-километрова граница с Индийския океан, безмитна зона - рай за пирати и контрабандисти. Водната й океанска територия е 17 500 кв. км. Намира се под екватора, в най-югоизточната част на Африка. Климатът й е тропичен и субтропичен, а 99% от нейните 16 099 246 жители са африканци с преобладаващи племена - шангана, чокви, мъника, сена и макуа. Останалите живеещи там са португалци, европейци и индийци.

В Мозамбик битуват много религии

но няма проблеми на тази основа. Има храмове на почти всички вероизповедания по света. Преобладават местните африкански ритуали и вярвания - около 50%, християни - 30%, и мюсюлмани - 20%. Местната валута се нарича метикал - 20 000 метикала са приблизително равни на $1.

Естесвено първите ми впечетления бяха от столицата Мапуто, която се намира в южната част на страната. Всичко там е смайващо. Мозамбик, а също и Мапуто се славят като едно от местата надолу от екватора с най-пищна растителност. От двете страни по улиците в Мапуто целогодишно растат огромни акации в червени, цикламени, лилави, жълти и бели цветове. По средата пък има дълга аркада от палми - повече от 30 вида, като най високите достигат до 25 метра. Плодовете на папаята и мангото падат по улиците, а местните хора ловко ги забърсват и ги пъхат в устата си.

В Мозамбик има всичко

черно-бяла класика сред жителите и ярка цветна палитра от растителност с дъх на океан. Крайбрежната пясъчна ивица е широка, а в океана може да се ходи до 200 м навътре при отлив. В Мапуто строителството е ниско, сградите са на не повече от 4-5 етажа и имат решетки до последния етаж. Почти всичко е построено от португалците.

Къщите - твърде запуснати в момента, са много ажурни. По време на португалското господство една с една сградите не са се повтаряли, с изключение на къщите на двама братя-индустриалци. Сега обаче улиците са мръсни, почти без асфалт, с огромни дупки. В замяна на това природата е приказна.

След като отминава почти 10-годишната гражданска война и жителите на Мозамбик извоюват независимостта си, местните

изтръгват трамвайните линии

създадени от португалските колонизатори, защото навремето с трамваите предимно са извозвали тъмнокожите след 5 часа извън Мапуто, а улиците са се измивали със сапун. Естествено сега не е така. Правителството настоява хората да учат, но въпреки това там има безнадеждно много бедни. Повечето работят като слуги на белите. Всеки бял задължително има от един до петима слуги (емпрегада). За белите хора и особено за жените не е безопасно да се разхождат сами по плажовете. Препоръчително е да се движиш с кола или охрана, защото престъпността е много голяма.

Не случайно едно най-колоритните места в Мапуто е клуб НАВАЛ. Създаден по португалско време като клуб за бели, днес той се посещава и от бели, и от богати мозамбиканци. Там има тенискорт, яхтклуб и 25-метров басейн. Има и кей, на който риболовците задоволяват страстите си. Рибите са огромни, някои достигат до 2-3 метра. Най-популярните са гаропа, сера и рая. Скаридите за ядене са около 25-30 сантиметра, а малките се използват само за стръв. Не случайно един от прякорите на Мозамбик е

къщичката на скаридите

Лангустите също са в гигантски размери.

Като цяло в Мапуто няма много места за културни развлечения - по един музей на динозаврите и на камъните, но те са доста западнали и не събират много посетители. Богатите ходят в ресторанти, хотели, казина и плажове.

Една от големите атракции в Мапуто е пазарът на маските, който се организира всяка събота. Там можеш да откриеш всякакви сувенири от черно дърво, сантал, камък и слонова кост. Някои от фигурите достигат до 1,70 м и задължително се предлагат като двойка (мъжка и женска). Най-красиви са големите яйца от слонова кост, майсторски инкрустирани със сцени от джунглата. Всичко се изработва на ръка. Скулптурите, изработени от племето маконде, са едни от най-красивите. Има и шкафчета с миниатюрни чекмедженца колкото за един пръстен.

Друго интересно място в Мапуто е пазарът на инвалидите. Разположен на крайбрежния булевард с причудливите кръгли местни къщички без стъкла, наречени пальоти, той също предлага сувенири. Рибният пазар в Мапуто пък заслужава специално внимание. Всичко е наредено на дървени тезгяси и се продава прясно хванато от океана. Можеш да видиш най-причудливи дарове на Нептун.

Пазарлъкът навсякъде е задължителен

Като цяло транспорт в Мапуто няма. Таксита съществуват едва от миналата година. Местните се движат в шапи и машибомби извън града - нещо като нашите маршрутки.

Всички африканци са изумителни. Имат способността да носят на главата си до 30-40 килограма товар - обикновено каси с кока-кола, бира или дървени въглища. Едновременно в двете си ръце държат товар, а на гърба си носят бебе.

В Мапуто научавам и любопитни факти за Мозамбик. Когато Васко да Гама поздравява страната през 1498 г., той се среща с хората от племето банту. Мозамбик става водещ за Португалската империя, заради търговията между Индия и Португалия. След гражданската война в началото на 80-те години на ХХ век страната е в пълен банкрут. Магазините са празни, а хората - гладни. В момента, макар и да не живеят в лукс, разликата е огромна.

За съжаление смъртността в държавата е голяма, главно заради малария, дизентерия, СПИН и хепатит. Иначе средно

на семейство се падат по пет деца

Хората в тази далечна страна са постоянно усмихнати, не обичат да ги снимат, винаги са готови да танцуват, зашото в Мозамбик музиката е всекидневие. Ритъмът е в тях. Характерен местен инструмент е лупембе, а по на юг - маримба.

Слушайки характерната музика, поехме към плажа на Шай-Шай, на 250 км северно от Мапуто. Това е великолепна, много спокойна провинция. Разположена е стъпаловидно на брега на океана цялата е покрита с палми и големи иглолистни дървета - там като че ли е раят на Земята. По цялото протежение на плажа има бариерен риф, дълъг около 350 м. Не можеш обаче да стъпиш на пясъка - температурите на сянка през лятото (декември-февруари) достигат до 50 градуса по Целзий, а влажността е 90%. Всички тъмнокожи ходят с големи чадъри, а когато температурите паднат до 30 градуса, слагат вълнени шапки и пуловери.

Бурята започва изведнъж

Всичко потъва в тъмнина и валят големи, топли капки. След това слънцето отново се показва, ти потъваш във вълните, а с крайчеца на окото си наблюдаваш местна сватба - къпят булката в океана.

Интересно място е река Лимпопо. Огромна и пълноводна е, а за да стигнеш до океана, минаваш през нея с ферибот. Нейните приливи и отливи са на 6 часа и се създава визуална измама, че тече 6 часа наляво, а след това надясно.

А кое е най-изумителното? Отивайки в Африка, очакваш да видиш животни, ала това, уви, не е така. Само спомен са времената, когато маймуните са се разхождали по покривите. Всичко е изядено и съсипано. Едва миналата година Мозамбик закупува от Ботсвана 500 слона, всеки от които по $2000.

Животните пропътуват 1800 км

за да възстановят частично Националния парк, унищожен през 1979 г.

Тръгвам си от Мозамбик по тесния път от Мапуто. През 20 м от двете страни на пътя изскача някой тъмнокож, тръгнал нанякъде, носейки нещо на главата си или водейки дете. Отивам си с искрата в мен, че там срещнах най- искреното приятелство и любов на този свят. В ушите ми не престава да звучи дискът с тяхната музика - подарък от българите в Мозамбик, с която покорих познатите си у нас. Пътуването обаче не е свършило, то е в душата и ще бъде продължително връщане - отново и отново.

автор Албена Костова
http://www.novinar.net/news/mozambik---strana-na-kontrastite_MTY0MDszMQ==.html

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Мозамбик      Потърси и резервирай online самолетен полет до Мозамбик      Екскурзии и почивки в Мозамбик, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp