sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Jakarta Observatory, Индонезия Forecast
 
sp
Пътепис за Индонезия

Флаг Индонезия    Индонезия

  Недокоснатия Сиберут
  Публикуван от Arcadia на 05 септември 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 477 пъти, рейтинг: 1.00

    За да се доберете до джунглите на Сиберут е нужно да стигнете до Индонезийския град Букитинги, който се намира на екватора. Букитинги е малък и добре развит за туризъм град с много и различни предложения за развлечения като екскурзии до активния вулкан Мерапи или езерото Манинджао, исторически забележителности в дворци от минали династии, плантации за кафе, пещери и др., които се предлагат в брошури по многобройните хостели в града. Най-авантюристична е екскурзията до остров Сиберут. Очакваха ни няколко дни в непокътнатите тропически джунгли и суровите условия, в които Ментауайските племена живеят до ден днешен, далеч от съвременната цивилизация. Нужни са хапчета против малария, мрежи за комари и екскурзовод. За да тръгне групата трябаше да се намерят поне трима желаещи. Това бяхме аз, моят приятел с прякор Гаргата и един датчанин от съседен хостел.
Паданг е град-пристанище на Индийския океан в южната част на Суматра и оттам тръгва ферибота за остров Сиберут. Неописуема е гледката във ферито преди да отплава към 8 часа вечерта. Но за да се настанят всички хора, животни и багаж са нужни поне 2-3 часа приготовления. Намерихме си място на палубата. Там беше по-прохладно, играеха се карти, някои пиеха и пушеха. Аз се настаних и извадих пакет Victory, от който само раздавах, а в замяна получавах от силните сладникави индонезийски цигари. По-късно вечерта, повечето хора бяха постлали рогозки и спяха по пейките и по земята. Постлах шалтето си на единствената маса и заспах. Трябваше да пристигнем за изгрева.
Слязохме на малко пристанище, където въпреки ранния час е пълно с хора. Пристигането на ферито 2 пъти седмично е голямо събитие и означава снабдяване с провизии. То обикаля Сиберут и другите 3 острова на Ментауайският архипелаг, заобиколен от красиви коралови рифове. Ияан, нашият гид носеше два големи кашона с храна и вода за нашето пребиваване на острова. Когато свърши питейната вода, трябва да преваряваме речна. На острова няма канализация и течаща вода, няма заведения. Магазин освен тук до пристанището има нагоре по реката в другия основен център, където има и училище. Децата могат да учат писане и четене ако поискат, но трябва да ходят до там с часове от различни краища на острова. Ментауайците имат собствен език, малко говорят индонезийски, а намирането на англо-говорящи е почти невъзможно. Предпочитат да разменят стоки. Затова носехме много цигари и сладки, с които да се разплащаме.
Спряхме в единствената гостилница на това място. Трябваше да чакаме лодкаря, който с пирогата си да ни отведе нагоре по реката до центъра на острова на Ментауайските племена, обитаващи джунглите около речните брегове.
Движехме се с моторна лодка и правехме вълни, които разпръскваха кафявата вода по също толкова кафявия бряг, разминавахме се с други лодки и подминавахме къпещи се кафяви жени и деца. Те опипват калното дъно с крака за речни миди или са дошли до брега с кошница за пране. Всички те имаха изумително лъскави и дълги черни коси, обикновенно вързани на кок. Явно няма крокодили, но за да се уверя попитах Ияан. В отговор разбрах, че до неотдавна са се въдили, но ментауайци са ги прогонили. За тях реката е свещена: по нея се пренасят провизии, тя е за пиене и миене, транспорт и риболов.
На един глинено-кален бряг нашата лодка спря. Там ни чакаха жени и деца от клана, в който щяхме да гостуваме, за да ни отведат до къщата. Всички посрещачи бяха боси и аз реших да се покатеря по стръмния глинен бряг без обувки. Една от по-възрастните жени раздаде на всеки по една пръчка, с помощта на която да се предвижваме. Личният багаж е малко и добре опакован в пликчета, за да не се намокри от тропическия дъжд, който се лееше почти без да спира. Жените поеха кашоните от Ияан на главите си и потеглихме навътре в горите. Забравих да спомена, че Ияан през лятото работи като сърф инструктор, но и сега си носи хавайските панталонки и шапка. Когато попитах Ияан какво е учил, той ми каза: "Завършил съм U.O.L.", т.е University of life!
Пътят представляваше нещо средно между тиня, мочурища и кал, на места със зеленикави до сини оттенъци и тук-там съборени и наредени едно след друго палмови стъбла, по които да ходим. Палмите служат и за мост, който минава над блатата и тогава пръчките за ръце са особено полезни за пазене на равновесие. Гаргата беше със сандали и още съвсем в началото затъна дълбоко в калта. Сандалите му останаха някъде навътре в тинята. Обу си обувките и ги завърза здраво. Местните нямат нужда нито от пръчки, нито от обувки. Аз бях придружена от припкащи деца, които ми помагаха да вървя по стъблата на палмите. Те тичаха напред и подскачаха с умели стъпки и изправени гърбове. Наоколо всичко е непрогледна джунгла, а всяко открито и не толкова тинесто местенце се използва за животновъдство и строене. Почвата на острова не е подходяща за земеделие и дори ориз не може да расте. Земята е влажна и всичко е прогизнало. Сухият сезон започва от февруари и продължава до юни, а дъждовният е от юли чак до януари.
След няколко часа стигнахме туземната къща. Нарича се ума. Това е дървена постройка с покрив от тръстики върху платформа на метър и половина над калната земя, а това е задължително условие за ментауайските къщи. На острова отглеждат кокошки и полудиви прасета, които обитават под платформата на ума, за да имат подслон от дъжда. От къщата слезе да ни посрещне възрастен мъж с препаска, целият изрисуван с татуировки. Тук го наричат керей (medicine man), най-старият и опитен от клана. Той е отговорен за многобройните членове на семейството и земята и поддържа хармонията в клана. Ментауайци вярват, че всичко живо има душа. Те са родолюбци, живеят комунален живот. Всички са равни, само керейят има глас над другите. Той е посветен в занаята да комуникира с душите на съществата и да предпазва дома от злини. Изпълнява религиозни церемонии, танцува и напява песни в компанията на кереи от съседните кланове, а когато има повод се вглежда във вътрешностите на кокошка за да види бъдещето, или да предпази от уруки и болести. Вярата им е сложна и претрупана. Те боготворят богинята на реката.
В Сиберут са се заселили едни от най-древните хора в Индонезия. Дошли са по море преди хилядолетия, вероятно от северна Суматра. Прехранвали са се с месо от диви животини, предимно маймуни, даже са подостряли зъбите си. При колонизирането на Индонезия, Сиберут е преоткрит от холандски мисионери. Основната растителна храна се приготвя от дървото сагу (metroxylon sagu). Дебелият ствол на палмата се разцепва на две и вътрешността се прецежда, обработва и суши. Това е храната на хора и животни. Митологията разказва за момче, приело формата на дърво сагу за да подсигури прехраната на племето си. То е свещенно дърво и тези, които са достигнали зрялост татуират "дървото на живота" върху цялото си тяло. Лентите по краката символизират корените, ръцете са клони и са нашарени, а на гърдите, където е центърът, е стилизирано самото сагу във форма на полумесец, по дланите са направени плетеници, които са като кората на дървото и говорят за мъдростта му.
Всички са добри плетачи и умеят да работят с бамбук. Те плетат гривни, кошници и покриви. Дялкат стрели за лъкове и приготвят силна отрова, в която ги топват, когато ходят на лов за маймуни. Пушат лепкав и смолист тютюн и от същите листа слагат за обвивка. Гледах един мъж: огънчето на късата пура допираше устата му, после изгасна, но той продължаваше да я стиска в устата си, докато не я замени с нова. Ментауайци си правят гащи от кората на палмово дърво, която умело свалят и очукват с камък докато стане гъвкава. От палмови листа пък правят поли. Помагах на жените в готвенето и търсенето на речни миди, а децата помагаха на мен. В замяна ги научих да играят морски шах.
В ума живеят около 50 души. Разделена е на помещения, но няма мебели и всички спят на пода. Къщата е украсена с черепи на маймуни, които предпазват от зли духове. Верандата е с навес и има огнище, където се варят ориз и кафе, първо за нас - гостите и после за останалите. Само кереят и Ияан се хранеха с нас, другите нетърпеливо чакаха и ни гледаха, а ако си се нахранил преди да си изял порцията, всеки с радост би я доял. Децата обичат бонбони и сладки, а старите – цигари. Срещу тези неща получаваш добра компания и приказки до зори. Хората от клана обичат да се забавляват. Смехът им е толкова естествено състояние, че и да крещиш и да се превиваш, никой няма да се обезпокои.

Автоp: Яна Стоилова
Разказът печели наградата на публиката в конкурса за пътепис на Одисея

      Добави във Facebook

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Индонезия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Индонезия      Екскурзии и почивки в Индонезия, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp