sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
 
sp
Пътепис за Сърбия

Флаг Сърбия    Сърбия

  На по чашка със Стеван Сремац
  Публикуван от nansi_g на 20 юни 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 518 пъти, рейтинг: 1.00

    Едно пътуване, коeто започна най-неочаквано и за мен самия. Един ден на Централна автогара се мотая, пуша, оглеждам хората и автобусите, които пристигат или заминават на някъде и се чудя накъде да поема. Знам, че ще ще е извън България, но къде точно не знам. Виждам някакъв автобус, който е за Ниш. В четири часа. 48 лева -отиване и връщане. Решавам, че е добър вариант. Никога не съм бил там, а и не е толкова далече. Купувам си билет. Не му мисля много. Вече в автобуса разпитвам шофьора. За какво ли не-за града, за жените, за сърбите. 300 хиляди души ми казва, че са жителите му. Разказва ми какво мога да отида да видя -Медианата -резиденция на Константин Велики или това, което е останало от мен. Ще ме прощава, ама не мисля да ходя. Аз искам да виждам хора, а не каменни отломки. Искам да вдишам въздуха на това, което става тук и сега. Да му чуя ритъма на сърцето на тоя град, да се плъзна по артериите му, да стана част от организма му. За един ден поне да съм част от него. Умълчавам се нещо.

Градът на нимфите. Тръгвам само с тази идея. Пак в него е раснал самия Дионисий. Имах един познат, който се казваше така. Замислям се за децата със странни имена. Чудя се дали правят вино в Ниш. Почти целия път го проспивам. На ГКПП "Калотина" гледам лениво потока от камиони. Предпочитам да пропусна всичките формалности.


Арoматът на сръбска скара. На главната улица съм. На всяка карчака пекарни със закуски. На Балканите съм. Вървя по улицата с баровете и кафенетата и спирам на площадчето в старата част на града. Виждам бронзова статуя на мъж на по чашка с ракийка с ловец и кучето му. Оказва се, че това е Стеван Сремац -писателя хуморист. Сещам се че има филм по негов роман "Зона Замфирова". Решавам да поостана тук за малко. Ей така да си позяпам.

До 19 век градът е бил български. Гледам ги хората. Търся приликите и разликите.

Единствената забележителност, която решавам, че искам да посетя е Кулата на черепите. Историята - през 1809 г. при бунт на сърбите загиват много турци. Отговорът -издигната е тази кула, в която са вградени черепите на сърбите, загинали при бунта - за да всяват страх сред непокорното население. Гледката -има ли смисъл да разказвам. Ужасът и страхът, зазидани в стена за назидание не само на живите тогава, а и на тези, които ще дойдат след тях.

Тръгвам си без да съм видял много, нито пък малко. Така като съм дошъл. Отнасям със себе си пъзел от хора, сгради, аромати, въздишки по улиците.

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Сърбия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Сърбия      Екскурзии и почивки в Сърбия, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp