sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Богота, Колумбия Forecast
 
sp
Пътепис за Колумбия

Флаг Колумбия    Колумбия

  Един българин в Колумбия
  Публикуван от nansi_g на 11 януари 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 618 пъти, рейтинг: 3.50

    Островите Росарио
За една седмица отпуска имах възможността да посетя два тропически острова. Първият се намира на 10 минути с моторница, взета от един плаж близо до нашият хотел. Както повелява традицията, преди пътуването имаше 5 минутно договаряне на цената като се споразумяхме за 20 000 песо на човек отиване и връщане... Barato, както се казва на испански ;)

Островът всъщност е сравнително голям. На него обаче няма много посетители през седмицата поради неговата отдалеченост и на нас всички търговци ни обръщаха особено внимание.
Поради някакви течения и близостта до Картагена, водата не е кристално чиста, но пък е прохладна, спасявайки ни от обедната горещина и влага. Няколко кучета наоколо мързелуваха, наред с нас и няколкото човека под съседните чадъри. Традиционната кухня включва риба и морски деликатеси, но за съжаление далеч не е толкова евтино, колкото бих желал.

Гледката много ми напомни за мегаполисите в САЩ. По филмите изглеждат точно по същия начин.

Местните на острова живеят от риболов и туристически услуги. Повечето са бедни, но за сметка на това живеят спокойно, без стрес и по мои наблюдения това ги удовлетворява.

След края на конференцията, организационния комитет беше уредил разходка до островите Росарио - 2 часово пътуване с корабче, частен плаж, full inclusive, каяк и още няколко забавления.

По пътя се видяха крепостите, защитавали залива на Картагена. Представям си колко яко е било да бъдеш войник и да се печеш на слънцето по цял ден и от време на време да пуцаш с оръдия.

Самият остров Бару е екзотика... шезлонги, небесносиньо море и коктейли (в пластмасови чашки де).

От другата страна на плажа се намира лагуна, която се достига, минавайки през гора от корени, клони и лиани.

Отделно имахме възможността да караме каяк. Имаше и един супер бърз гребец негър, който само гледаше някой да излезе от района пред плажа и го настигаше да му се кара. Някак си успяхме да му се изплъзнем и да достигнем до друг плаж. Може би защото другите гребци повече се въртяха в кръг отколкото напред и го бяха залисали. На другия плаж имаше една малка схлупена къщурка и един хамак, леко полюшвайки се с някой върху него.

По време на престоя ми на Карибите не успях да намеря място с туристи, на което да не се продават накити. Този плаж не беше изключение. Продавачите и барманите живеят в селце на другия край на острова - на около 2 часа пеша. Единствения по-бърз транспорт през джунглата са моторите.

В корабчето на връщане на палубата звучаха салса, меренге, бадженато и още известни и неизвестни типове тропически ритми.

Калният вулкан
Между Картагена и Баранкия, градът на Шакира, се намира една природна аномалия - 20 метров кален вулкан, в кратера на който се "къпят" посетителите.
Пътуването ни дотам не мина без премеждия. Първо, единствените желаещи след дълго убеждаване се оказахме аз и Мено, стажант от Холандия. Автогарата на Картагена се намира на края на града ... лесно обяснимо защо, при положени, че да се стигне дотам с такси отнема около 40-50 минути извън пиков час. Съответно след дълго питане, открихме нашия автобус:

Оказа се, че с него може да стигнем почти до вулкана за 2 часа, през единия от които се изваля голям порой. А нашият рейс не беше от най-непромокаемите. От точката, където ни остави, до вулкана ни разделяха 5 километра. За наше щастие в Латинска Америка съществува нещо, наречено мототакси. За 3000 песос (по-малко от два лева) се возиш на мотор, вятъра продухва каската ти, а междувременно се чудиш колко опитен е шофьора. Но пък на мен ми беше изключително забавно и колоритно.

Самият вулкан представлява една кална кална дупка. Теоретично погледнато има връзка с гниенето на утаената растителност в близката лагуна и някакви вулканични процеси. За научно заинтересованите - тук . Смята се, че калта притежава лековити свойства и прочиства кожата. Пред вулкана първо впечатляват оклепани персони, разхождащи се наоколо, загатващи за традициите на някое почти изчезнало амазонско племе негри. Съблекалните представляват две паянтови дървени кабинки, а туристите след като се преоблекат в подобаващи дрехи за потапяне, се изкачват в издълбани в калта стъпала.

Усещането е уникално. Калта е плътна, много по-плътна от водата и позволява да не потъваш. Аз лично не усетих да има дъно. В дупката се говориха всякакви езици, като чужденците, подобно на нас, са най-много сред прасетата, които имат желание да се оклепат. Трудно е да различиш кой откъде е, когато не виждаш нищо освен сивота. Препоръката беше да не ти влиза кал в очите и ушите, но имаше и хора, които се потапяха целите.

След излизането от вулкана, внимавайки да не се изпързаляме и паднем по стълбите (често срещано явление), имахме възможност да се изкъпем в близката лагуна. Всъщност нямахме друг избор. Водата там е топла, а дъното е тинесто и човек не може да излезе изключително чист от нея. След определен час, хората някак си изчезнаха и побързахме да не се окаже, че няма транспорт на обратно. За щастие, нашите мототаксита ни чакаха, както се бяхме уговорили.

С Мено решихме да не пътуваме отново с автобуса, с който дойдохме. Оказа се, че той върви по изключително заобиколен път, докато близо до вулкана минава карибската магистрала. След спирането на няколко автобуса, все пълни, имахме късмет да открием сезона на стопа и да се приберем без пари.

Картагена е един от най-старите градове в Латинска Америка, главен център на испанските колонизатори, петия по големина град, най-посещавания и международно известен курорт в Колумбия, както и мястото където се проведе националната конференция на AIESEC - NATCO. Градът е разделен на няколко специфични района, като ние бяхме настанени в курортната му част - Bocagrande (Голямата уста).
Bocagrande е квартал, който на мен удивително ми прилича на Слънчев бряг. Тъй като се намира на полуостров и не може да бъде застрояван настрани, хотелите растат на височина. Въпреки малките плажове, амбулантните търговци на всеки метър, шума от големия град и липсата на зеленина, а може би точно поради тези причини, Картахена е любимо място за почивка на повечето колумбийци. Обяснявам си го с това, че където и да се отиде по колумбийското крайбрежие, може да се открият пустинни плажове, докато местата, на които партитата и живота течат постоянно, са малко.

Досадните амбулантни търговци са няколко типа. Първият продават очила Rayban за 10 лева. Не разбрах дали въобще има търсене за тези слънчеви очила, но предлагането им по улиците е огромно. Вторият тип търговци са тези, които продават накити. И те щъкат навсякъде, но ако не усетят интереса ти, не досаждат. С тях може да се споразумяваш много дълго време. Голямо изкуство е, на което мога да се възхищавам. Ако човек не е особено заинтересован, може да свали доста цената. Аз се пробвах за спорта, но все завършвах с нещо купено, уж на далавера.
Съществуват разбира се и други дразнещи продавачи. Например негърките които предлагат безплатно масажи, а ако туристът направи грешката да се съгласи, после трябва да плати 30 000 песос (20 лева). Същия начин е с плетенето на расти. Добре, че нямам толкова коса и не ми предлагаха тази услуга. Продавачите на миди работят на същия принцип. Предлагат ти първата мида да я опиташ без пари и чрез ловки движения, овладени с майсторството на фокусник, преди да се усетиш, че първата мида е свършила, се оказва, че си изял 3-4 и трябва също да ги платиш солено. Не на последно място остават и музикантите. Идват без покана, ако видят, че им се радваш, застават до твоето място, свирят и после искат пари. Всичките тези услуги не са привилегия само за чужденците. Патят си и колумбийците.

Старият център на Картагена е невероятен. Изпълнен с църкви, паметници и стари сгради, спокойно мога да твърдя, че изпреварва по европейски вид и атмосфера много западноевропейски стари градове. Стилът на сградите е колониален и отчасти италиански. Улиците са тесни, необикновено чисти и подредени за център на голям латиноамерикански град. Балконите на старите къщи са изпъстрени с цветя, а магазините на известни световни марки са вписани в атмосферата. Дори търговците не са толкова натрапчиви. През нощта жълтеникавата светлина от уличните лампи предава един много романтичен старовремски вид на центъра.

Целия стар център е заобграден от висока и дебела каменна стена, една от колониалните архитектурни забележителности. Строителството й е започнало през 16 век, след поредното плячкосване на града от пирати - в случая от Францис Дрейк. Проектът продължил почти два века поради междувременните поражения от бури и пирати. Стената се счита за завършена от испанските колонизатори през 1796 год., 25 години преди те да бъдат изгонени от крайбрежието. До момента почти цялата стена е запазена във вида си от преди 200 години.

Известният със своята музика бар Cafe del mar, е разположен върху нея . Коктейлите предлагани там не са толкова скъпи, като се има предвид местоположението и платежоспособността на много туристи - струват по 10 лева. А за посетителите се открива прекрасна гледка към залязващото слънце...

Един от символите на Колумбия и Картахена, който може да се открие в почти всички туристически материали за страната, са жените, носещи върху главите си плодове. Забравих да спомена, че те също се включват сред досадните продавачи по плажовете, но имат предимството на колоритния си вид.

Не на последно място, сред забележителностите на града е и Сан Фелипе, най-голямата крепост, построявана някога от испанските колонизатори. Изградена върху малък хълм, крепостта устоява на многобройни атаки и никой не е успява да я превземе.

Цялата крепост е пронизвана от сложна система от тунели, свързващи стратегически точки на сградата. С тяхна помощ са доставяни провизии и амуниции, като тунелите са изградени така, че и най-тихия звук да отеква, правещ невъзможно проникването на вражески сили и спомагащ за вътрешната комуникация.

Изрън няколкото богати квартала и туристическите места, градът е изключително беден. Разликите между статуса на жителите му са огромни. Една от причините е, че държавата не отпуска много средства за развитието му поради пословичната подкупност на градските администрации на морските градове. Хората, живеещи по карибското крайбрежие се славят още и с пословичния си мързел. Не е необходимо да работят много, за да оцелеят. Климатът е тропически, дните са винаги едни и същи, а и не съществуват природни катаклизми, които биха попречили на безгрижието, простиращо се в района.

21 Юли 2008Денят на независимостта
На 20 Юли Колумбия празнува деня, в който през 1810 година Богота обявява независимост от испанските колонизатори. Преди почти 200 години родените в Америка деца на колонизатори недоволствали от неравнопоставеността им в парламента спрямо испанците. Така на 20 юли, тогавашния ден на търговеца, в центъра на Богота няколко гражданина отишли в дома на един от известните испански търговци - Дон Хосе Джоренте и поискали една ваза за цветя с претекст, че им трябва за празничната вечеря в чест на кралския комисар. Дон Хосе отказал, защото няколко пъти давал вазата и тя започнала да се захабява и да губи търговската си стойност. Използвайки този претекст няколкото човека, присъстващи на тази срещата, започнали да обясняват на заобикалящите ги хора, как Дон Хосе им отказал, обиждайки местните американци и кралския комисар. Други хора от съзаклятническата групата, разпръснати в тълпата, започнали да викат "Обиждат американците", "Долу правителството". Това довело до масово недоволство в местното население, съставено от метиси, испанци, родени в Америка и индианци. Започнали да летят камъни, да се чупят прозорци. След този ден започнала борбата за независимостта на целия регион, която окончателно завършила 10 години по-късно с освобождението на днешните Панама, Венецуела, Колумбия и Еквадор.
Вчера успоредно с деня на независимостта се проведе и Марш на свободата с надсловие за освобождаване на над 700 заложници, държани от бунтовниците ФАРК. В
големите гладове хора от всички съсловия и професии, тръгвайки от различни точки, се събираха в центъра, където се проведоха концерти. Хората в Колумбия наистина са обнадеждени след освобождаването на Ингрид Бетанкур, че скоро проблемите с ФАРК ще свършат. Условието за участие в марша е носенето на бяла тениска.

Автор на пътеписа и снимките: Петко Попадийски
Повече информация на: http://blog.popadiyski.com/

      Добави във Facebook

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5Снимка 6
Снимка 7Снимка 8
Снимка 9

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Колумбия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Колумбия      Екскурзии и почивки в Колумбия, оферти







sp
Онлайн магазин за парфюми и козметика
sp
sp

sp
sp
sp