sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Сантяго де Чиле, Чили Forecast
 
sp
Пътепис за Чили

Флаг Чили    Чили

  Пътуване до Чили
  Публикуван от gogi99 на 31 януари 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 631 пъти, рейтинг: 3.50

    Самолетът, с който отлетяхме сутринта от Лима, се носи на юг успоредно на крайбрежието. Макар и да летим на значителна височина – около пет хиляди метра, вляво от нас се издигат приоблачните снежни върхове на Андите, често значително по-високо от нас. Долу се вижда притисната от планините надлъжна долина и тясна крайбрежна ивица, а вдясно се белеят гребените на огромни океански вълни.

- Под нас е Арика, навлизаме в Чили – предава високоговорителят, прекъсвайки за миг музиката.

Поглеждаме надолу. Действително пред нас в прозрачния въздух се вижда малко селце. Значи вече сме в Чили. Видимо пейзажът не се е променил. Все пак настъпва известно оживление в самолета. Може би това се дължи на обстоятелството, че болшинството от пътниците са чилийци.

Постепенно картината се изменя. Планините видимо се раздвояват и отдалечават. На изток гордо се издигат мощни масиви със залесени била. Крайбрежието също е планинско, само че планините са значително по-ниски, стръмни към морето и полегати към вътрешността. Между двете планински вериги се виждат сиви хълмове и плоски надлъжни долини.

- Пустинята Атакама – показва надолу и вляво моят съсед.

Аз се досещам, че това е вече пустинята, но очаквах равнина с пясъчни дюни, а не такива хълмове и долини. Наистина тук, в Южна Америка, всичко не отговаря на нашите утвърдени представи.

Нашият самолет прави широк кръг и се плъзга по бетонната писта на летището на гр. Антофагаста. Слизаме от самолета и се оглеждаме с любопитство. Ето и обичайните митнически формалности и ние сме на чилийска земя. Цял месец ще бъдем в Чили. Колко далече сме от нашата родина, почти на противоположната страна на земното кълбо.

Чили се простира от север на юг по Югозападното крайбрежие на Южна Америка на протежение от 4300 км. На север граничи с Перу, на североизток с Боливия, а на изток с Аржентина. По територия е повече от шест пъти по-голямото от България. В Антофагаста ни посрещат много сърдечно и трябва да променим първоначалното си впечатление от чилийците на летището. Те подобно на българите са гостоприемен и сърдечен народ. В това имахме възможност да се уверим неведнъж.

По-голямата част от местното население са метиси (70%) и креоли (20%). Индианците са останали малко и са предимно в планините на изток, в пустинята и крайния юг. Живеят и доста преселници от по-ново време – немци и италианци. Официалният език е испански с малко индиански думи.

Антофагаста е важен пристанищен град и жп възел. От неговото пристанище се изнася голямо количество от прочутата чилска селитра. Градът има около 120 000 ж. Построен е до хълмове край удобно пристанище. Повечето от срещнатите хора в града са работници, заети в рудниците или в друга промишленост. Чили е богата страна на селитра, мед, олово, злато, сребро. По-голямата част от богатите находища се експлоатират от северноамерикански монополи. По този начин и тук, както в повечето от южноамериканските страни, природните богатства са проклятие за народите на тези страни, защото те са подложени на двойна хищническа експлоатация.

“Бялата селитра на един път е напоявана с кръвта на чилийците” – споделя с мен работник-метис в една от мините, която посетихме.

От Антофагаста се отправяхме на изток към планините. Пресичаме мъртви плата и полусухи долини. Бедната растителност от кактуси и бодливи храсти едва разнообразява печалния пейзаж. Краят на януари е. В Чили е почти средата на лятото. В пустинята, която пресичаме, е горещо и задушно. Непрекъснато духат ветрове, които вместо влага носят облаци прах. Липсват постоянно течащи води. На изток се издигат Андите. Шосето видимо се изкачва и пустинният пейзаж след няколко часа започва да се изменя. Водата и зеленината стават все повече. Ето ни и в самите планини. Смайващи пропасти, гърмящи водопади, пенести реки и върхове, забили се високо в небесата, покрити с искрящ на слънцето сняг. В малките долинки срещаме китни селища. Хубави лозя и цитрусови градини покриват ниските склонове на планините. В далечината дими вулкан.

- Тук вулканите са много – обяснява ни кметът на малко село. И действително в тази част на Чили са наброяват десетки угаснали и действащи вулкани. Някои от тях се издигат на 5000 м височина. Загледаш ли се нощем към планините, ще видиш заревото на някой вулкан.

В Чили има не само много вулкани, но в него са чести и земетръсите. Понякога те са толкова стихийни, че причиняват страхотни разрушения. През 1960 г. такава серия от земетръси унищожи 1/3 от жилищата в Централно и Южно Чили, събори редица планински върхове, потопи острови в океана, създаде нови острови, промени теченията на някои реки. Материялните щети са били огромни, дадени са много жертви. Когато ни разправяха за тези земетръси, просто ни настръхваха косите.

Постепенно се изкачваме на изток. Планините се редуват като стъпала, все по-високи една от друга. Така достигнахме до обширна платовидна земя – пуна. Въздухът е все още сух. И тук се чувствува диханието на пустинята Атакама.

В северната част на Чили липсата на валежи и съществуването на пустинята Атакама се обяснява с влиянието на Перуанското студено морско течение край брега и преградното действие на Андите на изток. В Антофагаста например мъглите са често явление, понякога от тях ръми, но истински дъжд рядко вали. И наистина в целия Север проблемът за водата е особено важен.

След няколко дни сме отново на път, но сега на юг. След цяло денонощие трудно пътуване нашата кола навлиза в провинция Аконкагуа. Това е старият минен район на Чили, производител на мед, олово,цинк, желязо, манган, злато, сребро. Обикновено рудниците са в планинските склонове на Андите. Наред с рудодобива тук се развива и селското стопанство. Широко е застъпено поливното земеделие, като се отглеждат субтропични култури, лози, царевица. Тук валежите са сравнително изобилни и падат предимно през зимния сезон. На това място Бреговите Анди се приближават към главната планинска верига на Андите, която се издига внушително на изток.

Минаваме през китни градчета и малки селца. Навсякъде се чувствува класовото различие. Наред с големите и богати хациенди и ранчерос на богатите земевладелци и индустриални магнати се срещат малките бедни хижи на ратаите и миньорите – метиси и индианци.

Ето ни отново на брега на океана в гр. Кокимбо. Той е пристанище с около 25 000 ж., с голям пивоварен завод.

След няколко дни сме в столицата на републиката Сантиаго. Той има около 3,7 млн. жители. Разположен е на р. Мапого в малка котловина в подножието на Андите на височина 520 м, почти колкото София. Градът е основан като крепост от испанските завоеватели през 1541 г. През 1826 г. след освобождаването от испанско иго той става столица на младата република Чили. В града са запазени постройки от испанското владичество, от феодализма, от края на миналото столетие. Има два университета и няколко други висши учебни заведения. Той е и важен промишлен център с предприятия на хранителната , металообработващата, кожарската, обувната, полиграфическата и други промишлености. Свързан е с електрическа железница с Валпараисо, най-голямото пристанище на Чили, и с близкото пристанище Сан Антонио.

Валпараисо (Райска долина на испански език) е вторият по броя на жителите си град в страната. Той е разположен амфитеатрално но Южния бряг на залива Валпараисо.От столицата Сантиаго е отделен чрез невисоките Брегови Анди. Валпараисо е краен пункт на трансконтиненталната жп линия Буенос Айрес – Сантиаго – Валпараисо. Той е и важен промишлен център. В града са развити корабостроенето, метало и дървообработването и леката промишленост.

Дните в столицата бързо минават и ние отново сме на път. Минаваме през градовете Консепсион, Валдивия и стигаме гр. Осорно. В тази част на Чили климатът е съвсем друг. Валежите са изобилни, растителността е богата. Срещаме обширни букови гори, редуващи се с пасища, по които пасат тънкорунни стада. Земята е добре обработена. Много места ни напомнят Европа и нашата страна. Само Андите, които непрекъснато се приближават към океана и остават все тъй величествени, покрити със сняг и лед, с димящи вулкани, ни напомнят, че все още сме в Чили. Билото им обаче постепенно се понижава и проходите са сравнително ниски – 1200 – 2000 м, в сравнение с проходите на север – 4000 м.

От Осорно се отправяме за гр. Пуерто Варас на Западния бряг на езерото Лянкиуе. Градът е известен курорт в Чили, разположен в прекрасна околност.

На юг Чили се простира още на 1200 км. Постепенно страната се стеснява. Крайбрежието е осеяно с хиляди острови. Най-известен е островът Чилое. Андите, покрити с гъсти гори, се понижават постепенно. Най-южната част на страната достига Магелановия проток и част от остров Огнена земя. Крайният юг е с влажен прохладен климат, с обширни пасища.

След двудневен престой в Пуерто Варас се отправяме за Аржентина. С мъка се прощаваме с гостоприемните и сърдечни чилийци, но трябва да вървим. След няколко дни ще бъдем в пампата.

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Чили      Потърси и резервирай online самолетен полет до Чили      Екскурзии и почивки в Чили, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp