sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (1 теми)
 
Click for Ла Пас, Боливия Forecast
 
sp
Пътепис за Боливия

Флаг Боливия    Боливия

  Боливия: Пилето и яйцето (I част)
  Публикуван от nansi_g на 24 януари 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 538 пъти, рейтинг: 1.00

    Бях пратен в боливийската джунгла, за да отворя бар. След дълга борба с хранително натравяне и достойно тридневно обикаляне в търсене на ключовете за Lucho s Mouldy Dump, се отказах от мисията си.

Не ми отне много време, за да осъзная, че мразех джунглата до дъното на моята северняшка душа. Тук беше винаги горещо и всичко беше крайно опасно. Бях чувал за вещици, киото се трансформират в ягуари с едничката цел да те изплашат с дяволското си око; за змии, които видят ли те веднъж, те преследват навсякъде - дори да трябва да те последват в Аляска, за да си вземат своето.

И най-миниатюрното живо създание в джунглата може да те погуби, като микробите в реката, които се понясат в уретрата ти и те изяждат отвътре. Добре, де, самият микроб може и да не те убие, но пък може да ти се прииска да беше. Има и пеперуди, които снасят яйцата си в пъпа ти. Веднъж закрепили се, мъниците започват да омазват кожата ти с киселини и се хранят от нея.

Изяденото "болно" пилешно месо в града, което причини хранително натравяне, ме убиваше и сега. Трябваше навреме да си взема поука и да си резервирам автобусен билет за Rurrenabaque. Наместо това, аз си купих билет за джунглата рано-рано тази сутринта.

Вече се съмваше, а тръгването на автобуса закъсняваше с няколко минути. Той беше невъзможно препълнен с хора, но въпреки това спокойно си чакаше. Седях потящ се и нетърпелив, мечтаейки за завръщането си при поносимите температури на планината. Знаех от опит, че нетърпеливостта няма място в автобусите на развиващите се страни.

Хората се бяха настанили по страничните облегалки, докато самия аз разполагах с две седалки. Автобусът тръгна напред и нашето пътешествие най-накрая започна. Точно набирахме скорост и се чу потропване от едната страна на автобуса. Шофьорът спря, отвори вратите и една дребничка стара дама се качи. Подир нея се промъкна и едно разчорлено момченце, на не повече от 8-9 години. Трябва да й е внук.

Възрастната дама беше облечена с доста широка опърпана рокля и джапанки със скъсана каишка, докато момчето изобщо не носеше обувки. То беше с къси панталони с кръпки и избеляла фланелка, на която се четеше "Котенцета - приятели завинаги". Бяха без багаж, само дамата носеше на ръката си малка найлонова торба. Момчето стискаше използвана сламка в дясната си ръка, държейки я като меч пред себе си. Двамата се настаниха в задната част на автобуса. Момчето излежда се доволно от приключението, което се очертаваше да изживее.

Усмихнах се, мислейки как бедността стимулира въображението по начини, непознати за много западняци. Но моята усмивка избледня, когато старицата и детето се придвижиха напред в автобуса, за да заемат мястото до мен. Предстояха поне 12 часа пътуване и аз бях егоистично прикривал свободното място, оставяйки багажа си да се шири. Бях принуден да дръпна чантата си и да я поставя долу, между краката си. Старата дама седна и след това се обърна към мен усмихната. Момчето, от своя страна, се настани върху коленете й и като повечето несвикнали с чужденците деца, започна да ме зяпа, очарован от необикновено светлото лице на американеца.

Да си призная, бях в изключително раздразнително настроение. Бях хапнал съвсем малко от онова пиле, което стори възможното върху храносмилателната ми система. Все още бях слаб и дехидратиран, а гладът ми се възвърна. През последните минути в Bolivianos бях купил голяма бутилка вода и няколко сандвича от будката на спирката. Започнах да похапвам и вкусът на сиренето, приятно разтапящо се в устата ми, ми напомни нещо познато. Можех да го усетя! Момченцето отдавна бе започнало да ме зяпа и то още по-настойчиво. Колко ужасно беше. Аз се завъртях на 90 градуса - гледах право в стъклото на автобуса, но все още усещах погледа на момчето в моя гръб.

В този момент усещах едно - вина. Бях живял в Боливия прекалено дълго, за да заслужа това. Голяма част от хората по света живеят в унизителна бедност и аз бих се заблуждавал, ако си мисля, че мога да направя много, за да реша проблемите им.

Източник и повече информация на: http://travel.actualno.com/news_221577.html

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Боливия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Боливия      Екскурзии и почивки в Боливия, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp