sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (1 теми)
 
Click for Ла Пас, Боливия Forecast
 
sp
Пътепис за Боливия

Флаг Боливия    Боливия

  Огненият пръстен са Андите
  Публикуван от gogi99 на 23 януари 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 693 пъти, рейтинг: 1.00

    Край източните брегове на Азия и по западните крайбрежия на Северна и Южна Америка се протакат планински вериги с многобройни действащи и загаснали вулкани. Учените наричат тези планински вериги около Тихия океан “огнен пръстен”. Част от този огнен пръстен са Андите в Южна Америка. Те представляват величествена назъбена планинска верига, проточена в западния край на Южноамериканския континент. Почти от Панамския провлак до най-южния завършек на континента непрекъснато се редуват скалисти гиганти, един от друг по-величествени.

В Боливия, на изток от езерото Титикака, тази смела надпревара на могъщите каменни гиганти достига връх Илямпу (6362 м). На пътешественика, който се е озовал в сърцето на скалистия лабиринт на Андите, се струва, че не ще имат край тези отвесни стени, тези дълбоки пропасти, тези сякаш бездънни речни долини. Великанска мощ лъха от в. Чимборасо, чиято вечно снежна шапка се издига високо над облаците. Ослепително блестят огромни ледници. Гордо се врязват небесата непристъпни остри върхове. Ту тук, ту там земетръси разтърсват планината, от кратерите на вулканите се вият кълбета пара, високо нагоре излитат камъни и огромни късове от скали, излива се и тече по склоновете огненочервена лава.

Тук, високо в Андите, човек лесно става жертва на планинската болест. Невидима тежест притиска гърдите на дошлия от равнината, сърцето лудо бие от недостиг на кислород. Краката тегнат като оловни. Ръцете са безсилни. Непривикналият изпада в безразлично сънно състояние.

В южната си част Андите преграждат достъпа на постоянните влажни ветрове от Тихия океан към сухите степи на Патагония. В средната част, където господстват източните ветрове, планинските вериги са преграда за влажния въздух откъм Атлантическия океан, който не може да проникне в Западното крайбрежие на континента. От източните склонове на Андите, където падат особено много валежи, води началото си най-пълноводната река в света – Амазонка. Напротив, по Западното тихоокеанско крайбрежие на същата географска ширина се простира пустинята Атакама.

Покоряването и научното изследване на Андите – най-дългата планинска верига в света – е станало късно. В началото на ХІХ век голямо значение за това е имала експедицията на бележития немски пътешественик и географ Александер фон Хумболт. Много ценни са изследванията на Чарлз Дарвин по време на околосветското му пътешествие с кораба “Бигъл” (1831-1836 г.). Повечето от най-високите андийски върхове са били покорени още по-късно. Днес все още недостатъчно са изследвани Североперуанските Анди. Там са съсредоточени високи планински вериги, увенчани със заледени върхове с височина над 6000 м, на много от които още не е стъпвал човешки крак. Андите също като Стара планина у нас геоложки са млада планина. Мощни вулкански изригвания и земетресения там стават и сега. Така например през 1932 г. на юг от вулкана Тупунгато изригнали седем вулкана. Оглушителните взривове продължили три дни и се чували на 180 км разстояние. Вулканската пепел била изхвърлена на височина 10 000 м, околните градове били покрити с облаци от прах и пепел.

През 1953 г. в Перу стана земетресение, по време на което загинаха много хора и бяха разрушени голям брой градове. Катастрофален земетръс през пролетта на 1960 г. се разрази и в Чили.

В облика на младонагънатите Анди преди всичко изпъкват огромни планински вериги, които се простират от север на юг покрай Тихоокеанското крайбрежие (испанците са ги нарекли “Кордилери”, в превод – “ленти” или “ивици”).

Най-южните разклонения на Андите изпълват Огнена земя. Те са сравнително ниски. И все пак най-високият им връх Дарвин (2469 м) надминава по височина връх Ботев в Стара планина с 93 м. Тук планината е разпокъсана на скалисти масиви – острови, покрити със сняг и прорязани с дълбоки клисури. Това е същински лабиринт не само от острови, но и от остри носове, протоци и фиорди. Навред между тези мрачни късове земя блести морето.

Северно от Огнена земя планинската верига става цялостна. Единият планински хребет се е проточил дори до грандиозния връх Аконкагуа (6960 м) – първенецът на континента. Той е покрит с дебела снежна шапка, от която пълзят надолу 7 ледника. Особено непристъпен и суров е южният му склон. На север от Аконкагуа се открояват две планински вериги – Западни и Източни Кордилери. Те лъкатушат причудливо и затварят високопланински плата, наричани пуни.

В съседство с високите планински вериги откъм запад и изток се идигат ниски, силно разчленени планини. На запад покрай брега на Тихия океан е разположена веригата на Бреговите Кордилери.

С доближаването до екватора и малко северно от него Западните и Източните Кордилери се разделят едни от други само чрез междупланински долини. Те се простират успоредно едни на други и образуват дъга, изпъкнала на запад. Малко по на север Андите почват да се разклоняват ветрилообразно на отделни вериги. Особено ясно изпъкват три от тях: Западни, Средни и Източни Кордилери, между които се вдават надлъжни долини.

Гребените на високите андийски вериги са увенчани с конусообразни върхове на угаснали и действащи вулкани, разделени на три групи: южна, средна и северна. Най-интересен от вулканите в южната група е Виларика. Той е “мълчал” в течение на 50 години и се е смятал за угаснал. Но през декември 1948 г. ненадейно се разнесъл страшен взрив на газове, натрупани в недрата му. Висок стълб от пепел се издигнал над неговия конус. Задушливият вулканичен прах изпълнил въздуха, а горещата пепел се настлала на дебел пласт върху земята. Снежната шапка на върха се разтопила и по склоновете на вулкана ведно с лавовите потоци рукнали горещи кални реки. Изригването причинило тежки бедствия на населението. Пътища и къщи в околностите на вулкана били разрушени.

Вулканът Мисти от средната група в миналото е заливал с лавата си гр. Арекипа, разположен п подножието му. Той е предизвикал и силни земетръси.

Вулканът Котопахи в северната група има вид на конус, връхната част на който е загърната със снежен пласт. Кратерът му има диаметър 700 м. Изригвал е през ХV, ХVІ, ХVІІІ и в ХІХ в. През 1803 г. А. Фон Хумболт е наблюдавал как е изригнал вулканът. “...Само за една нощ дебелата му снежна покривка изчезна и пред очите на изумените наблюдатели в околността се представи в цялата си голота тъмносивото тяло на планината. С тъмночервени пламъци се издигна на грамадна височина огнен стълб.”

Най-късното изригване на Котопахи е станало в 1880 г. Опустошенията, причинени от него, били страшни.

Освен вулканични конуси по гребените на Андите се срещат земеповърхни форми, присъщи на областите с древно и съвременно заледяване. Те са разпространени над снежната линия и представляват особен свят – скалист, заледен, хаотичен, пронизан от заснежени скалисти зъбери, които блестят като едри брилянти.

Интересни са и задоблачните плата в Андите, които съперничат с високите планински вериги. Те често представляват пустини. Разположени са толкова високо, че непривикналите пътешественици там страдат от недостиг на кислород.

Най-обширните плата – пуни, се ширят в Перу и Боливия. Те са разположени на 3500-4000 м над морското равнище. Равната им повърхност се нарушава от група планински вериги и отделни вулкански конуси. Пътешественикът тук се изненадва от големите езера. Най-величественото от тях е езерото Титикака. Названието Титикака в превод от езика на индианкото племе аймара означава “находище на калай”. Отначало това име било дадено на острова край Южния бряг на езерото, а след това и на самото езеро.

Поради бурните вулкански прояви и промени в скалния състав Андите са станали и съкровищници на различни руди. Особено богати са с медни руди. Името Анди значи медни планини - от “анта”, което на езика на индианското племе инки означавало мед.

Находищата на някои особено ценни руди са се образували поради разрушаването на най-старите скали от външните земни сили. Частиците на леките минерали се отнасят по-далече, а по-тежките метални зърна се наслагват в земните пукнатини и в падините. Такъв произход има златото, платината и др.

От нерудните изкопаеми в Андите се срещат главно нефт, черни въглища и особено селитра. Нефт в големи количества има в северната и средната част на планинската система, въглища в южната и следната и част. Голямо значение има селитрата в западните предпланини в централната част на Андите, особено в пустинята Атакама. Тя се образува от гниещи животински и растителни останки и играе важна роля като изкуствен тор.

Както е разнообразен релефът на Андите , също така разнообразни и богати са климатът, растителният и животинският свят на тази огромна планинска система. Тук растат и тропичното дърво какао, и антарктичният бук, а от животните могат да се срещнат и широконосите маймуни, и чилийският елен.

В екваториалната част на Андите, където климатът е горещ и влажен, растителността се развива пищно. Тук ниските части на планинските склонове са покрити с многоетажни влажни вечнозелени екваториални гори. Освен какаови дървета в гората се срещат кокосови палми, каучуконосни и хининови дървета, дървовидни папрати, различни лиани, красиви орхидеи.

Животните са пръснати из гъсталака и издават присъствието си само с редки и резки звуци. От насекомите най-често се срещат едри, изящни по форма и богато оцветени пеперуди. Из гъстите листа на дърветата гнездят много птици. Бият на очи преди всичко многобройните пъстроцветни папагали и малки птички колибри, наричани “крилати цветя”. От влечугите се срещат грамадните гущери-игуани.

Колкото по-високо се отива в планината, толкова по-прохладен става климатът. Горите губят тропичния си характер и постепенно прехождат в пояса на високопланинските пасища, наричани парамо.

Растителността се мени и северно, а още повече южно от екваториалната част на Андите. На юг се срещат широколистни гори като нашите. Още по на юг преобладава нискораслият бук.

В горите на южните Анди може да се срещне чилийският елен, преследван от пумата, от диви котки. Над планинските склонове високо в небето се вият местните орли-кондори.

Андите са дали на света много културни растения, успешно разпространени в другите континенти. Най-важно местно културно растение е картофът, който и сега вирее в Андите в диво състояние. Перуанските и Боливийските плата са родината на просото киноа, боба и доматите. В горите по ниските планински склонове местни растения с извънредно вкусни плодове са ананасът и черимоята. Ценни местни дървета в Андите са хининовото и какаовото, както и храстът кока.

В Андите били опитомени още от инките ламата и алпаката. Тези ценни животни и сега се използуват за пренасяне на товар и за настриг на вълна.

Да надникнем в тропичните гори на Южна Америка, в тайните на Амазонка – смела мечта, за която са заплатили с живота си много изследователи и безстрашни ловци. Могъщата река и безкрайните високи гори ревниво пазят ужаса и романтиката, които крият. Там неочаквани опасности дебнат на всяка крачка пътешественика.

По Амазонка най-лесно може да се проникне от Атлантическия океан.Още далеч в океана Амазонка напомня за приближаването и. Океанските води бързо менят цвета си. Догдето погледът стига, се носят помътнели жълти вълни. Амазонка излива водите си в океана през десетки ръкави. Делтовидното устие на реката достига ширина до 200 км. А някъде дълбочината му е повече от 130 м. Каква огромна водна маса носи могъщата река, най-пълноводната в света!

Амазонка е една от най-дългите реки на света (6518 км). Тя стои на второ място по дължина, ако за нейно начало се вземе р. Укаяли. Протича от запад на изток почти през цяла Южна Америка успоредно с екватора. Голямата река с право се нарича водният екватор.

Амазонка събира водите си от огромна площ, равна на територията на континента Австралия. Повече от 500 големи пълноводни реки изливат водите си в нейното корито. Сто от тях са плавателни, а някои по-дълги и от нашата р. Дунав.

В горното си течение Амазонка протича през дълбока планинска долина. Още при напускането на Андите тя е широка 1600 м. В средното си и долното течение реката лениво влачи водите си през обширната Амазонска низина. Тук бреговете и могат да се видят само от самолет. Ширината и достига 20 км.

Огромно е водното богатство на Амазонка. Най-пълноводната река на света излива всяка секунда в Атлантически океан по 120 000 куб. м вода, 20 пъти повече, отколкото р. Дунав в Черно море.

Девет месеца през годината в басейна на Амазонка падат обилни дъждове. През този период водите и се повишават до 15 м. Тогава стотици километри площ потъват във вода и се превръщат във временни езера и блата. Същински ад!

А какво става с хората. Местните индиански племена изграждат селищата си по високите незаливани терени в долината на Амазонка.

През септември и октомври валежите намаляват, водите се отдръпват и прибират в постоянните речни легла.

Особено интересно явление по р. Амазонка е всекидневната вълна Поророка. Като шумяща бързоподвижна водна стена с височина от 3 до 5 м тя достига до 800 км нагоре по течението. Поророка е страшилище за малките кораби и лодки, които мигновено потапя или разбива на парчета. Да пътуваш по Амазонка през този период е примамлива мечта, пълна с красота и изненади.

Дълбоките мътни води на реката таят голямо рибно богатство. Около корабите кръжат, удрят се в палубата разноцветни делфини, риби с причудливи форми и краски. Отначало завладяват пътешественика разнообразието и борбата всред това гъмжащо рибно царство, но всяка неразумна смелост тук се заплаща с живота. Разказват се много случаи за коварството на този красив воден свят. Един младеж се хвърлил във водите на Амазонка да се изкъпе. Още в същия миг се чул страшен вик. С много усилия другарите му го измъкнали из острите зъби на хищна пираня, но вече с разкъсано тяло.

С настъпването на нощта реката става по-страшна. Във въздуха се носят странни звуци, между които ярко се открояват едни, наподобяващи камбанен звън. Това са пеещите риби.

Висока зелена стена огражда бреговете на Амазонка. Непроходими, вечнозелени, гъсти многоетажни екваториални гори покриват обширната низина. Горещ климат! Палещи слънчеви лъчи! Влага! Диша се тежко! Тук денят се дели на два периода – “преди дъжда” и “след дъжда”.

Скрита опасност обаче дебне на всяка стъпка. Постепенно те обхваща ужас в този страшен полумрак. Пътеката бързо се губи и ставаш пленник на зеленото море. Даже най-опитният водач не навлиза в гората, без да оставя белег по дърветата.

Животинският свят на екваториалната гора е многообразен, но по-малоброен. Най-често тук се среща ленивецът. Той прекарва по 19 часа в денонощието в почивка. Любимата му поза е да увисне на някой клон, забил здраво нокти. Даже когато спи, той не пада. Сред гъстите дебри се крият страшният ягуар и свирепата пума – главните хищници на екваториалната гора.

Коварни влечуги лазят безшумно в гъстия полумрак – двуметровата гърмяща змия, малкият кротал – най-отровната змия в света. Една страшна отровна змия по поречието на Амазонка е суруруку. Тя е дълга до четири метра и дебела колкото бедрото на човек, с жълт гръб и червени ромбоидни петна. Тук е кръстоносната змия, след ухапването на която тялото бързо се разпада. По-малко опасна е боата, която населението използува даже като домашно животно срещу другите влечуги. Във водите на Амазонка живее и най-дългата змия в света – анакондата.

Много птици издават редки и неприятни звуци и огласят вечнозелените гори. Тук е родината на чаровните колибри, най-малките птички на света, и на пъстроцветните папагали.

Такава е картината на Амазонската низина. Това е “зеленият ад”, както го наричат авторите на много приключенски романи. Тук е принудено да живее индианското население, прогонено от “културния” бял човек. Хората тук са в непрестанна борба с гората, с буйната растителност, която задушава всичко.

В двадесетия век тукашните индианци в своето развитие се намират на степента на каменната епоха. В епохата на изкуствените спътници и реките тук хората не познават пътища и жп линии. Реките, това са шосетата на гората. Хората спят върху клоните на дърветата или в малки бедни хижи, изплетени от бамбук. Откъснати от целия свят, обградени от враждебната тайнствена гора, те винаги са заплашени от водата.

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Боливия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Боливия      Екскурзии и почивки в Боливия, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp