sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Сидни, New South Wales Forecast
 
sp
Пътепис за Австралия

Флаг Австралия    Австралия

  Едно пътуване до Китай и Австралия - част 6 (последна)
  Публикуван от Arcadia на 30 август 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 484 пъти, рейтинг: 1.00

    Днес, 05.01.10 е организационен ден, подчинен на освобождаването на апартамента, автомобила, полета до Сидни, наемане на друг автомобил и настаняване на новото място.

Преди да стартираме програмата, аз и сина ми отидохме да търсим магазин за риболовни принадлежности. Нали съм си рибарче от Бургас... Направи ми впечатление, че австралийците са развили този бизнес, затова и магазините изобилстват. Ние обаче имахме само два часа на разположение и не свършихме кой знае каква работа. През останалото време, денят си мина по начертания план. По пътя за летището на няколко табели пишеше, че определени участъци от магистралата са платени, както и преминаването по определени мостове като част от нея. Плащането се извършва по интернет до 3 дни след преминаването. Разчитаха на добрата съвест. Тук-таме имаше и табели с надпис "Неплащането на таксите е обида". С това се изчерпваше контрола над съзнанието на австралиеца. В последствие се оказа, че за "обида" и "нарушение" се използва една и съща дума. Сега се сещам, че повечето платени атракции на които ходихме, покупката на входните билети също опираше до съвест. Касите бяха изнесени настрани от входовете, а на входовете не навсякъде имаше контрольор. Абе, австралийска работа!

При издаването на автомобила засякох, че съм изминал в района на Златния бряг 613 км. Бях станал вече много по-уверен в управлението на автомобил с десен волан и вече шофирах механично.

Тръгвайки си от това място неминуемо се наложи сравнението с Мелбърн. Намирам ги много различни. Както природата, така и инфраструктурата, новите сгради, архитектурата - всичко говореше за огромното предимство на района на Бризбън пред този на Мелбърн. Тук навсякъде се виждаше строителство на нови пътища и магистрали, кранове и завладяване на нови територии.

В самолета ни предложиха избор между ябълка и кекс, заедно с напитки и по един празен хартиен плик. На него пишеше ,че всички отпадъци с изключение на пластмасата и металните кутийки се събират в него. При събирането на отпадъците количката за отпадъци беше специализирана за разделно събиране, като стюардесите ги сортираха според вида им. Полетът е 1.35ч.

Преди кацането в Сидни гледката е невероятна. Самолетът лети над брега на океана и се виждат хиляди яхти да се носят насам-натам. Изведнъж самолетът взе да се снижава и стигна до 20 м. над водата на океана. Това създаде напрежение у пътниците, които стояха на източната страна на самолета. И точно преди напрежението да прерасне в паника... се видя пистата и самолетът се приземи като по учебник. За мен беше ясно, защото предварително бях гледал в Google къде се намира летището, а то е на брега на океана и пистата влиза в него. Емоции - нали за това сме тук! Пътят до хотела мина с леко притеснение, защото непрекъснато влизахме в тунели с различна дължина и там се губеше сигнала на навигацията. Ту излизахме и пак влизахме в тунел или се качвахме на мост. Хотелът ни се намираше на края на "Харбър бридж" и от него се виждаше операта в Сидни. Бях го резервирал така, за да имам тази екстра. При настаняването обаче ни сложиха на втория етаж, достатъчно ниско, за да се лишим от необходимата гледка. Независимо от изискването си в резервацията, че искам изглед, това не стана. Какво да се прави, такъв е животът. Иначе хотела 4* беше много приличен, с просторни стаи и добро обзавеждане.

За сведение, една част от пътя като тунели и мостове в Сидни са платени. Плащането също става до 48 часа, не разбрах начина, когато ми обясняваха при получаването на автомобила. Всъщност, плащането става като се обадим на определен телефон, от там се свързваме с оператор докато ни приемат обаждането. Обявяваме номера на автомобила, вида му, до кога ще бъдем в Сидни, номер на кредитна карта. Така ни регистрират и не е необходимо повече да се обаждаме. Това са го измислили, за да изнесат плащането извън съоръжението и да не се бави колоната от автомобили.

Програмата ни продължи с разходка по Кинг стрийт, място около пристанището с концентрация на множество заведения. Понеже беше на около 2 км от хотела решихме да хванем такси за да разузнаем как са нещата от към такситата в Австралия. Нали всичко трябваше да знаем. До там ни взе 15 австралийски долара. Таксито ни откара до центъра на ситито. Една малка лагуна заобиколена от заведения и атракции на първа линия и от небостъргачи на втора. Мястото беше много красиво. Тук вечеряхме и след като се разходихме и направихме много снимки се прибрахме в хотела.

На 06.01.2010 програмата ни започна необичайно, с посещение на медицински център. Синът ми беше получил възпаление на лявото око. В едно малко преддверие чакаха около 10 пациента. След като обяснихме за проблема на дежурната по рецепция, тя ни помоли да почакаме докато ни дойде реда. Чакането отне 20-на мин. През това време лекарите сами излизаха до фоайето и извикваха по име пациентите. Според мен кабинетите бяха 4, в тях практикуваха 3-ма китайски и един австралийски общо практикуващи лекари. Прегледът продължи 10 мин. Дадоха ни рецепта за капки за очи. Платихме 60 австралийски долара. Тъй като имахме туристическа и медицинска застраховка запитахме как стоят нещата с осребряване на разходите. Рецепционистката ни отговори, че сега заплащаме разходите, а като се върнем у дома представяме издадената ни фактура за разноските пред застрахователите. След като закупихме от близката аптека капките, продължихме с набелязаната програма за деня.

Посетихме аквариума. За съжаление не беше впечатляващ. Сравнявахме го с други аналогични, които бяхме посещавали и като цяло отстъпваше доста по качество. След това хванахме морски градски транспорт до операта. По пътя успях да направя добри снимки. Пътуването трая не повече от 15 мин. Спирката беше на 5 мин. пеш от Операта. Самата опера сама по себе си не ми се стори толкова внушителна като съоръжение, но на времето на нейното строителство явно е била постижение. Успяхме да влезем и вътре. Направихме множество снимки, след което обиколихме Националния кралски парк с туристическо влакче. Машинистката на влакчето беше жена и по целия път разказваше за достойнствата на парка и екземплярите в него.

Слязохме на последната спирка и продължихме пеш през Хайд парк до катедралата на Сидни. Катедралата е протестантска, трикорабна с пестеливи орнаменти по фасадите. Вътре не е изографисана, както и липсват скулптури на светци и др. религиозни символи. Със скромна украса все пак внушава респект и почитание. След това посетихме кулата в Сидни. Нямаше информация за височината й, но според мен е някъде около 280-300 метра. От там се откри фантастична гледка.

Всъщност Сидни е разположен на няколко хълма, обединени от общ залив. Залива има доста неправилна форма (петльов гребен) и множество ръкави навлизат в сушата. Това създава добри възможности на архитектите и градоустройствениците да импровизират положително с даденостите на природата. Специфичният релеф и лагуните създаваха необходимостта от тунели и мостове в града. Градът е много красив, а и хората бяха си свършили добре работата. След поредната порция снимки се спуснахме по Маркет стрийт - главна търговска улица с посещение на няколко магазина и един МОЛ и отново се върнахме на мястото, от където тръгнахме сутринта. Идеята бе да гледаме на I-max 3D филм, но се оказа, че за деня дават култовия филм Аватар, който жена ми беше гледала на третия ден от премиерата му в София, а и го имаше вече по българските торенти. Вечеряхме в кипро заведение с бутилка новозеландско вино и така завърши активната програма за деня.

На 07.01.10 програмата включваше разходка до крайбрежните квартали на Сидни. Тръгнахме на североизток. На около 20-на километра се намираше един квартал, на който не помня името. Спряхме на крайбрежната улица. Часът беше около 12.00 и плажът беше пълен с хора. Морето беше кротнало, а температурата около 25 градуса без вятър. Много приятно време. Тръгнахме по крайбрежната и стигнахме до пешеходната им улица. Доста приличаше на Поморийската. Имаше движение на хора по улицата, заведенията и магазините. След разходка около час седнахме на външно заведение да обядваме. До нас седнаха двойка възрастни хора. След като си поръчаха обяд, си извадиха бутилка бяло вино и си я сложиха на масата. Това беше знак към сервитьора да донесе шампаниера с лед и чаши. Явно не правеха проблем да си внесеш виното в заведенията. За моя радост тук цените бяха около два пъти по-ниски от досега аналогичните. На връщане намерих на чистачката на колата фиш, на който пишеше, че ме глобяват 84 австралийски долара, а като основание пишеше "обида". Бях забравил да си платя паркинга и ме "сапунисаха".

Тръгнахме покрай брега и пътят влизаше и излизаше от различни колоритни квартали на Сидни. Целта ни бе да стигнем до Палм бийч на около 50 км от центъра. Пътя доста наподобяваше на този Варна - Златни пясъци, с по 3 платна в двете посоки и меки извивки. По ската бяха накацали къщички с грижливо поддържани дворчета. От време на време кривях в ляво или в дясно да видя отвътре съответното населено място. Всичко беше добре направено, особено пътищата и тротоарите. Сервитутните зони бяха грижливо окосени и тревата създаваше усещане за чистота. Бавно и сигурно стигнах до Палм бийч. Самият квартал се намира на един врязан в морето нос с дължина около 5-6 км и от двете страни има гледка към океана. Отделно има и лагуни пълни с акостирали лодки, които създаваха по-стилна и силна морска атмосфера. Имаше много зеленина, пясък и море.

От там след като направихме задължителните снимки, тръгнахме към олимпийското градче, където 2000г. се проведе олимпиадата. Стигнахме за около час. Самото градче е разположено върху доста голяма територия, може би около 15 кв.км. и има внушителна инфраструктура. Точно пред стадиона спряхме да си направим снимки. Там имаше и други туристи - японци, които жадно щракаха с фотоапарати и запечатваха спомени. Между другото, направи ми впечатление, че излизайки от центъра на града рязко спадна присъствието на китайските представители. Явно са се адаптирали близко до ситито и силно туристическите зони. От там посетихме един квартал на югоизток от центъра. Счита се, че от него е възникнал Сидни и има запазени доста старинни постройки във венециански стил с дворове и вековни дървета. На някои улички короните на дърветата се бяха прегърнали и така оформяха зелен тунел през който минаваше улицата.

Продължихме към доковете, където вечеряхме в някакъв азиатски ресторант. Не останахме доволни.

Програмата ни за 08.01.10 включваше посещение на Канбера. Магистралата от около 300 км. преминахме за 3 часа. По принцип ограничението е 110 км/ч., но всички шофират с малко превишение до 120 км. По пътя имаше на 3 места чакащи в засада полицейски коли. Пътят се виеше, изкачваше и слизаше меко, минавайки през пречупен релеф с променящи се горски и полянни гледки. При пристигането си в Канбера бяхме много изненадани. Почти нямаше сгради. Големи пространства с паркове, езера, реки и тук-таме по някоя група сгради организирани в един квартал и после пак огромни зелени площи. Сградите бяха изключително непретенциозни. От там отидохме до т.н. сити, което беше с големи булеварди много паркинги и свободни площи. Сградите бяха до 4 етажа височина. Личеше, че града има ОУП, по силата на който всички свободни площи са резервирани за бъдещи дейности след като градът достигне планирания брой граждани. Нямаше никакво усещане, че се намираш в столица, а по-скоро в национален природен парк. За пръв ми се случваше да попадна в столица от такъв тип. За пръв път и попаднахме на типично австралийско заведение, от което останахме доволни. Кухнята им се състоеше предимно от различно приготвени шницели от различно месо. Останахме доволни. Градът беше с много големи булеварди, паркове, езера и реки и по малко застроени квартали. Посетихме сградите на стария и новия парламент, където си направихме снимки.

На връщане от магистралата се отбихме до Ливърпул, градче на около 40 км преди Сидни. Пристигнахме около 18.30 ч. и констатирахме, че всичко е затворено и нямаше никакъв живот на улицата. Останах с впечатление от малкото хора които се вясваха по улицата, че градът предимно се обитава от емигранти. От там след 30 мин. бяхме до най-източния квартал на Сидни, на брега на океана, където вечеряхме морска храна, и от където се откриваше невероятна гледка към ситито на Сидни през водата. Навсякъде в заливчетата бяха свободно закотвени яхти, които се клатеха под диригентството на океана.

09.01.2010 г. е последния ден в Австралия. Самолетът ни е в 21.00 за Пекин. Стана ми малко тъжно от предстоящото напускане на слънчева и лятна Австралия. По програма трябваше да минем през съботния пазар на Падингтън. Оказа се, че го организират през седмица и точно тази събота няма пазар. Променихме програмата в разходки и покупки. На път към аерогарата поради наличието на свободно време решихме да се отбием и да разгледаме поредния квартал на Сидни, в случая Нюкясъл. Къщичките бяха малки, залепени на калкан, подравнени в една редица и пред всяка имаше малка градинка през която се минава за да стигнеш до входа на къщичката. Типична английска постройка.

На пристигане в аерогарата издадохме автомобила след пробег от 830 км и си получих забравената в Мелбърн стойка за навигацията. За целта ги бяхме предупредили по телефона и те се бяха задействали. На летището имаше пощенско гише където си платих глобата за неплатения паркинг. Плащането стана с един четец, който прочете бар кода на фиша и ми завериха кредитната карта. Цялата процедура отне около 30 сек. Чекирахме се и след 2 часовия престой се качихме на самолета за Пекин. Тръгнахме на 30 С температура и пристигнахме на -15С.

Автор: Радостин Дачев

      Добави във Facebook

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Австралия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Австралия      Екскурзии и почивки в Австралия, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp