sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Сидни, New South Wales Forecast
 
sp
Пътепис за Австралия

Флаг Австралия    Австралия

  Едно пътуване до Китай и Австралия - част 2*
  Публикуван от Arcadia на 30 август 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 260 пъти, рейтинг: 1.00

    На 29.12.09. в 9.00 ч. пристигнахме в Мелбърн. Натоварихме багажа в наетата кола, заредихме навигацията и доволни потеглихме към хотела. Непрекъснато си повтарях "карай в лявата лента"...

Напрежението ми постепенно спадна, защото пътищата бяха двупосочни, добре обозначени по посока на правилното завиване и защитени от навлизане в насрещното платно. Освен това преди всяко кръстовище имаше услужлив надпис "премини отляво". Беше си стрес все пак...

След около 30 мин. шофиране спряхме пред хотела. За съжаление стаите ни още не бяха подготвени и ние със зимните дрехи се изтегнахме на столовете пред басейна на температура над 30 С в очакване да ни повикат. В един момент и това стана. Качихме се по стаите, а там... пълно разочарование - всичко беше оставено на доизживяване. Учудващото беше, че освен липсата на тераса, прозорците също не се отваряха, а освежаването на въздуха в стаята ставаше само чрез изкуствена вентилация. Много потискащо беше това първо впечатление, но жадни за емоции след душ и бърза настройка седнахме в колата на път за централната част на Мелбърн. След като стигнахме, минахме няколко улици пеша, като по пешеходната алея стигнахме до парламента. Първите ми впечатления бяха несигурни и затова не избързах с изводите. Центърът се състоеше от космополитни сгради, гъсто застроени с височина 30-40 етажа, последната построена преди около 25 години. Улиците чисти, добре оформени и разчертани. Тази разходка ни отне около 2-3 часа.

След това се качихме в колата и тръгнахме към доковете, където има множество заведения за хранене. Часът беше около 21.30, а като че ли се готвеха да затварят. Седнахме в почти първото от редицата и всеки си поръча по нещичко, а аз реших да опитам филе от кенгуру. Организацията в ресторанта беше добра. Един сервитьор ни взе поръчката, а втори я изпълняваше като на всеки му сервира точно заявената поръчка без да пита кой какво е заявил, трети келнер ни попита дали всичко е на ред, а четвърти ни взе парите. Бяха изключително любезни, усмихнати и услужливи. Както и да е... на мен ми сервираха кенгуруто полято с конфитюр от малини и естествено аз останах недоволен. Споделих си впечатленията със сервитьора и той ми предложи да го замени с нещо друго, но аз отказах... нали имаше още 3 чинии на масата, та от там боцнах по нещо. Иначе пихме превъзходно новозенландско вино - Совиньон блан. Накрая ни намалиха от сметката цената за кенгуруто без да сме го искали, но това си беше отношение. След вечерята се прибрахме в хотела.

На втория ден в Мелбърн решихме да отидем на около 150 км югоизточно до някакъв парк за коали, тюлени, пингвини и кенгура. Така и направихме и след около час и половина бяхме на острова на пингвините - св. Филип. Съвсем не беше малък на размери - около 25 км в едната посока, свързан чрез мост с континенталната част, нещо като стария и новия Несебър. Поразгледахме около 4-5 часа, като на мен лично ми беше скучно. Беше пълно с австралийски семейства, които кротко си вървяха по съответния маршрут и си снимаха различните атракции. Времето беше горещо, около 38-40 градуса.

На връщане решихме да минем през квартала на богатите в Мелбърн да придобием впечатления от стила им на живот. Не останах възхитен, но... така е, не навсякъде може да сме доволни от видяното. Вечерта седнахме в един "стек хаус" и се нахранихме много прилично. Направи ми впечатление, че сервитьорката сервира на сина ми поръчаната от него бира без да се притесни, като ние изрично я попитахме дали ще му сервират алкохол с признанието, че той е 16 г. Тя обясни,че няма проблем, при положение че родителите са на масата и не възразяват.

Третият ден 31.12.09 в Австралия беше в очакване на новогодишната вечер, която щяхме да си организираме по австралийски - на поляната в парка на тревата заедно с останалите, под звуците на гостуващите групи, със светлинно шоу и заря. Сутринта се организирахме и още в 10.30 ч. бяхме качени на някакво корабче, плувайки по реката за едночасов туристически тур. Лодката беше за около 100 души, но беше в окаяно състояние; за щастие капитанът беше много опитен. Гидът ни обясняваше за историята на мостовете и сградите покрай които минавахме, но ние като европейци знаехме, че за 50-100 г. история трудно се прави. След приключване на тура по реката си направихме разходка по централния площад, до катедралата св. Патрик и до паркинга, където си оставихме колата. Платихме 36 AUD за престой от 2 часа.

Около 13.00 ч. тръгнахме на югозапад на около 250 км да търсим една местна забележителност: "Дванайсетте апостола". До един момент пътят беше магистрала, а в следващия стана обикновен живописен път от 2 платна със звучното име "Великият океански път".Той се виеше покрай брега, откъдето се сменяха непрекъснато гледки на различни заливи и врязвания на сушата в морето. Заливите бяха с малко пясък, в повечето случаи продължение на каменистото дъно излязло от морето. На много места покрай пътя имаше възможност да отбием и да разгледаме. Заедно с други туристи слязохме на брега. Водата беше кристално чиста и ледено студена, но пък си е океан все пак, няма значение, че по това време беше лято и днес температурата също беше над 35 градуса. Следвайки пътя минавахме през места обособени като къмпинги с палатки и каравани. По брега нямаше почти никакво застрояване в продължение на километри... Твърде нарядко бяха разположени крайбрежните населени места с по 200-300 едноетажни и двуетажни къщи и отново само море от ляво и гориста растителност от дясно. Пътят много наподобяваше заедно с растителността на отсечката от Созопол до Царево.

Изведнъж на пътя акция от 4 техни "катаджии". Спираха всички коли в двете посоки и за около 10 сек. процедура правеха на всеки водач проба за алкохол. Встрани стоеше подвижна лаборатория за анализ на кръвта. Поради липса на проблеми след кратката процедура продължихме напред.

Карайки така навлязохме в едно населено място, в което решихме да обядваме. Паркирах на централната крайбрежна улица и се запътихме да търсим кръчма. Поогледахме 4-5 кръчми и с учудване констатирах, че това са като нашите кръчми по морето от преди 25 год. Те бяха на самообслужване, на вратите спуснати найлонови ленти,за да не влизат мухи и вътре се хранят същите тези австралийци, с които се разминавахме по улицата. Отказахме се и бързо отминавахме поредните кръчми докато стигнахме до едно двуетажно хотелче с някакво гръмко име: "гранд и т.н" а то нямаше и 30 стаи може би. Ресторантчето беше чисто, но се оказа, че не сервирали вече обяд (около 15.30 ч.),та пихме по нещо ободряващо и напред да търсим голямата природна забележителност "Дванайсетте апостола". Пътят продължи да се вие по същия начин покрай морето, само дето колите станаха по малко, както след Варвара и Синеморец.

Не знам защо, но всичко ми напомняше нашето южно Черноморие от преди 25 год. Бях много изненадан и объркан от видяното.

Времето напредваше, а и трябваше да се връщаме за новогодишната вечер. Изминахме в едната посока около 250 км, а нямаше още индикация, че наближаваме заветните "апостоли" олицетворени в 12 щръкнали над водата камъни - по някаква тяхна легенда. Решихме да не продължаваме, а да се връщаме, като предпочетох да мина през планинския път за да придобия нови впечатления. Минавахме през не високи хребети, обрасли с подобна на нашата растителност. Пътят се виеше, но имаше възможност по цялото протежение да се кара със скорост около 100 км в час. Изведнъж ни спряха 2-ма души облечени в жълти дрехи като пожарникари... явно беше станал пътен инцидент. Подържаха ни около 2 мин. и ни пуснаха да продължим с предупреждението за внимателно каране. След около 200 метра, се бяха събрали доста различни по професии служители (пожарникари, бърза помощ, полицаи). Имаше спрени встрани няколко коли, но така и не видях пострадал автомобил. Както и да е, стават такива неща, но по-важното е да се реагира навреме...

Пътувахме покрай самостоятелни ферми с централна постройка в средата и поминък от животни във вид на стада от ЕРД (едър рогат добитък) или окосени ливади и струпани безразборно големи кръгли бали. Колкото повече наближавахме Мелбърн, толкова се окрупняваха тези ферми и стигахме до села с китни дворчета и едноетажни къщички, добре поддържани и организирани. В края на едно село имаше гробище, опасано с добре подстриган висок чимшир. През една пролука видяхме гробовете разположени в редици, целите затревени, а всеки гроб с по една малка каменна плоча (като американските войнишки гробища). И така след около час и половина каране се качихме на магистралата на около 60 км преди крайната цел. Времето напредваше, но решихме, че е време да хапнем нещо и се отбихме в крайпътно градче с много заведения струпани от двете страни на главната им уличка. Избрахме си някакво прилично ресторантче с индийско обслужване. Менюто беше интернационално и всеки си избра по нещо различно. На мен се паднаха морски дарове по малайзийски.Оказаха се страшно люти и ги върнах. Обслужващия персонал от симпатични индийци - момче и момиче бяха доста внимателни. Около нас седяха още няколко австралийски двойки и кротко си пиеха розето и си хапваха от деликатесите.

Приключихме с храненето и обратно към Мелбърн. Влязохме в града около 19.00 ч.и пред най-близкия супермаркет "Ига" спряхме да си напазаруваме за новогодишната вечер. За лош късмет излизайки от магазина заваля дъжд, който упорито се засилваше. Вървейки до колата се разминавахме с ентусиазирани младежи пеещи, започнали празненството от рано. Прибрахме се в хотела, с очакване да спре да вали, но уви. Дъждът си валеше, като по този начин провали на голяма част от местното население празненството. Импровизирайки, спретнахме скромна софра в едната стая, отворихме бутилка вино и в 0.00 ч. посрещнахме Новата 2010 г. Това е животът - понякога хапе...

* Първата част на пътеписа е за Китай

Автор: Радостин Дачев

      Добави във Facebook

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Австралия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Австралия      Екскурзии и почивки в Австралия, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp