sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Buenos Aires, Argentina Forecast
 
sp
Пътепис за Аржентина

Флаг Аржентина    Аржентина

  Пътешествие из Патагония
  Публикуван от nansi_g на 08 февруари 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 704 пъти, рейтинг: 1.00

    Дълго стояхме с приятеля си Фернандо наведени над картата. Трябваше да изработим подробен план за предстоящото ни пътешествие из Патагония. Работата не вървеше, защото в картата на това място почти липсваха пътища и селища. За нас стана ясно, че мъчно бихме се справили само с карта и компас. А така ни се искаше да посетим Патагония – студения юг на Аржентина.

- По-добре би било да вземем водач, който познава Патагония – каза Фернандо.

- Едва ли бихме могли да намерим човек, който да ни придружи в тази малко населена област – възразих аз.

- Един мой познат работи като инженер в патагонското пристанище Комодоро Ривадавия. Той е добър шофьор, страстен ловец и турист. Стига да разполага с отпуск, предполагам, че с удоволствие ще ни придружи.

- Добре, веднага му пиши!

След 10 дни ние с Фернандо бяхме на малкия пътнически кораб “Пампа”, който пътуваше редовно от град Буенос Айрес до остров Огнена земя. Повечето време прекарахме на палубата. Когато преминахме 40-ия паралел, на запад в далечината се показа брегът на Патагония – висок, еднообразен, неприветлив, с проточени голи, сиви хълмове. Тази гледка бързо ни омръзваше и ние обръщахме поглед към необятните простори на Атлантическия океан. Непрекъснато духаше силен северозападен вятър. Иззад хоризонта от призрачните далечини идваха високи зеленикави вълни. Корабът приближи пристанището Комодоро Ривадавия. Десетки нефтени кули се виждаха около него. Ние двамата и още няколко пътника набързо слязохме на брега. Там ни чакаше Хуан – нашият бъдещ водач. Пренощувахме у него. Сутринта накупихме от магазина хранителни продукти, няколко алуминиеви чинии, две ловни пушки и много патрони, брадвички и спални чували. Всичко наредихме в старата, но още запазена лека кола на Хуан. Палатката сложихме върху покрива. С тази екипировка ни предстоеше да изминем много километри, като прекосим Патагония и стигнем на запад до Андите, а после в обратна посока и се озовем отново на брега на атлантическия океан.

Ден – втори, трети. Колата се движеше през обширна висока равнина, покрита с пясък, дребни камъчета и редки, ниски бодливи храсти. Път не се виждаше и ние се движехме в западна посока, като се ориентирахме по картата и компаса.

Първи впечатления

Беше януари, най-топлият месец на южноамериканското лято. На обяд спирахме колата, сядахме под сянката и обядвахме консерви, почивахме, разглеждахме околността. Учудваха ни парчетата мидени черупки, които намирахме в пясъка, а океанът остана далеч. “Преди хилядолетия – подхвана Хуан – Патагония е била покрита от водите на Атлантическия океан, затова в дебелите пластове на утаените скали има черупки и скелети на морски животни.” Привечер опъвахме палатки, събирахме храсти и запалвахме огън, готвехме си ориз или фасул, варяхме си чай и кафе. После се вмъквахме в спалните чували. Не винаги можехме да имаме удоволствието да побъбрим вечер до пламтящия огън. Често духаше много силен вятър. В такъв случай хапвахме набързо и си лягахме. Цяла нощ пясъкът и камъчетата, носени от вятъра, тропаха по палатките. Отначало този шум пречеше на съня ни, но после тъй свикнахме с него, че той ни успиваше. Хуан каза, че по тези места през зимата, особено през м. юли, понякога температурата стига до - 30° и тогава вятърът мъчно се понася. Един ден небето се покри с тъмни облаци. Светкавици залъкатушиха, гръмотевици затрещяха. Учудваше ни спокойствието на Хуан. Той караше колата и не вземаше никакви мерки да търсим убежище против бурята. Първите капки дъжд затропаха по покрива на колата и ...толкова. Не заваля. Пак останаха жадни дребните храсти и горещият пясък, защото дъждът се изпари още във въздуха, не стигна до земята. Хуан ни обясни, че валежите в Патагонското плато са съвсем малко, защото високите Анди от запад задържат влагата, която идва от Тихия океан. “Има места в Патагония, където години не капва капка дъжд” – заключи Хуан.

Овци сред пясъка

Един ден забелязахме голямо стадо овци. Те бавно и безспир се движеха напред. Двама овчари на коне, следвани от кучета, подгонваха отделилите се от стадото животни. Какво ли ядат тези овци в голата пясъчна равнина! Приближихме стадото. Овците пътьом пощипваха от жилавите листа на рядката трева, късаха мъхнатите солени клончета на пълзящите по земята храсти и дребните зелени листа на мата верде – така местните хора наричан едни по-високи зелени храсти. Дъвчейки, овците продължаваха да се движат напред, оставяйки на пясъка безброй следи.

- Знаете ли, че соленият вкус на храстите се предава и на месото на овците - каза Хуан.

- И навярно е много противно за ядене?

- Напротив, много европейски гастрономи отдавна са оценили предимствата му пред другите меса и го предпочитат.

Сега по сухите степи и полу пустинни места на Патагония се отглеждат 9-10 млн. овци.

При патагонците

Някак неочаквано пред нас се появи селище на патагонци. То бе разположено в полукръг. Повечето от жилищата му приличаха на обикновени навеси, направени от дебели колове, на които бяха опънати кожи от различни животни. Имаше къщички с четири стени, изградени от глина и покрити със слама. Шумът на колата привлече жителите на селцето. Заобиколаха ни смугли деца, тъмнокожи жени и високи мъже с гладки черти на лицето и медночервен цвят на кожата. Бяха много бедно облечени и боси. Когато Магелан посетил тези места и в лагера му се явили туземци, високи като великани, той ги нарекъл патагонци, което на испански значи големокраковци. Това име по-късно взема и тяхната страна. На дребните подаръци, които им раздадохме, патагонците се радваха като деца. Тръгнахме си изпратени от всички.

Тъжна е историята на тези хора. Някога те били господари на своята страна. Населявали плодородни долини в склоновете на Андите, но по-късно били прогонени от белите нашественици.

Сполучлив лов

Продължихме пътуването си. Пейзажът се променяше, оживяваше. Местността беше леко нахълмена, а храстите – по-гъсти и по-високи. Един ден през време на обедната почивка видяхме в храстите малко стадо гуанако – така се наричат дивите родственици на ламата. Стройните им тела бяха покрити с кафяво-червеникава козина. Само краката и шиите им имат по-светъл цвят, също като заобикалящия ги пясък. У Хуан се събуди ловната страст, грабна пушката и ни посочи колата. Когато зашумя моторът, животните наостриха уши, огледаха се и щом ни видяха, хукнаха да бягат. Ние ги следвахме с пълна скорост. Колата подскачаше по неравната местност, вдигаше облаци прах, а храстите шибафа и скърцаха по стените и. След почти едночасова гонитба едно от малките животни почна да изостава. Точният изстрел на Хуан го повали. Казват, че месото на гуанакото не е вкусно. Ние не споделяме това мнение. Може би поради еднообразната храна, чистия въздух и умората печеното на шиш месо ни се стори така прекрасно.

В далечината като непристъпна стена се очерта веригата на Андите. По пътя ни се виждаха вече и дървета и ние по-трудно се движехме напред. Вечерта стигнахме дълбока долина, покрита с трева и дървета. Там намерихме двама ловци с коне и кучета. Решихме да устроим общ лагер. Избрахме малка поляна близо до реката, заобиколена с храсти и дървета. Накладохме голям огън. До късно тази вечер ловците и Хуан разказваха интересни случки от ловуването си. Конете спокойно пасяха недалече от нас. Призори ни събуди тревожно конско цвилене и силен кучешки лай. Скочихме веднага и грабнахме оръжието. Конете бяха дошли близо до нас и трепереха, а кучетата настървено лаеха към гъстите храсти в края на полянката. Към храстите затрещяха почти едновременно четири изстрела. Чу се грозен рев и нещо тежко падна. Приближихме внимателно с пушки, готови за стрелба. Виновникът за нощната тревога – едра пума (така се нарича безгривият южноамерикански лъв), беше вече мъртъв. На другия ден се разделихме с ловците, преминахме реката и се отправихме в югоизточна посока отново към брега на Атлантическия океан, доволни, че сме видели и сме се запознали с природата, икономиката и бита на населението на един малко познат край от Аржентина.

Източник: http://www.argentina.vlez.bg

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Аржентина      Потърси и резервирай online самолетен полет до Аржентина      Екскурзии и почивки в Аржентина, оферти







sp
Онлайн магазин за парфюми и козметика
sp
sp

sp
sp
sp