sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
 
Статия
Статия за Тунис
 
sp
Любопитен факт за Танзания

Флаг Танзания    Танзания

  Клокочещият вулкан в Африканската Голяма рифтова долина е познат на пламето масаи под името „Божията планина”
  Публикуван от tot11t0 на 28 март 2011 г.
  Този запис е прочетен 580 пъти, рейтинг: 3.50

    Сред прашните, сухи кратерни възвишения в Северна танзания, в район с горещи извори и вдигащи пара серни фонтани се издига сивата планина Ол Дойньо Ленгай (Божия планина на езика на масаите).

Унилият пейзаж се разведрява от няколко усукани трънливи растения и изкривени баобаби. над напуканата земя се издигат вихрушки и поради сушата малкото останала трева е изсъхнала като слама.

Ол Дойньо Ленгай е действащвулкан, но не е забележителна атракция. Висок е само 2856 м, а наблизо се намира много по-величествената планина Килиманджаро. Но вместо да бълва огън и дим, както останалите вулкани, той изхвърля калцинирана сода! Необичайните му потоци лава се състоят от пепел и карбонатит, който при контакт с влажния въздух се превръща в калцинирана сода (натриев карбонат). Това е единственият действащ соден вулкан в света и това, което изглежда като сняг по върха му, е всъщност бяла пепел.

Черната разтопена лава в недрата му клокочи заплашително в кратера, но когато изригне е 2 пъти по-студена от обичайното и едва просветва, докато се процежда през гърлото на вулкана. При контакт с въздуха променя цвета си и претърпява химическа трансформация, за да се превърне в сода, която се използва за избелване и миене и е достатъчно силна, за да изгори тъканите.

Ол Дойньо Ленгай изригва през 1966 и 1967 г. Днес той все още бучи заплашително. Нужни са 6 часа, за да се стигне до ръба на кратера му, който е 300 м в диаметър, а когато посетители влязат в него, те виждат пад себе си яма с вряща лава, подобна на горещ катран. Американският професор Кърт Стейджър пише през 1990 г. : „Земята се тресе през няколко секунди; фонтан от лава изригва от гърлото му и отново се блъска по стените. Като се приближавам, разбирам, че тази катранена яма е всъщност дупка в изстиналата кора. Под краката ми клокочи езеро от лава.” Плофесорът описва как един от спътниците му промушва крак под тънката кора: „Сред облак дим той го издърпа навън... Връзките на обувките ги няма. Крачолът му е прогорен. Като си тръгваме, аз тайно се подсмихвам – Божията планина раздава правосъдие”.

Свещена планина

На запад от Ол Дойньо Ленгай се простира безкрайната равнина Серенгети. Целиятрайон е посипан със слоеве алкална пепел от близкия спящ вулкан Керимаси. Поради алкалната почва и продължителния сух сезон от юни до октомври тук няма разнообразна растителност. Но когато през ноември настъпи дъждовният период, тревата избуява, а равнините изобилстват с тревопасни животни (газели, антилопи гну, зебри) и с хищници, които се хранят с тях (лъвове и диви кучета).

Под северните склонове на Ол Дойньо Ленгай се намира пълното със сода плигководно езеро Нейтрън, чието дъно е покрито с дебел слой черна тиня. Тук живеят малко видове риба, но няма никакви растения. Алкалната супа обаче изобилства от синьо-зелени водорасли и микроорганизми, които се хранят от зловонната кал. Една изключителна птица – фламингото, придава очарование на това място. Повече от милион блестящи розови колонии покриват повръхността на езерото, докато се хранят с водораслите и дребните организми.

Масайските номади животновъди от Кения и Танзания вярват, че техният бог Енгай пуска гръмотевици от кратерния връх на вулкана. Централна фигура в религията им е и подолната на Ева жена, наречена Найтеру-Коп. Тя била Прамайката, живяла в рая с множество деца, но без съпруг. понеже тя можела да има още деца, избрала да запази луната. по този начин първата майка допринесла за смъртността на човека.

Масаите съдят за богатството и социалното положение на човека по броя на добитъка в неговото стадо. Те се хранят с месо, но с изключение на някои ритуали, то рядко е от собствените им животни. Отглеждат устойчивия вид гърбаво зебу заради неговото мляко и кръвта му, която източват от югуларната вена на все още живото добиче, пият я топла или смесена с мляко и я съхраняват в издълбани кратуни. Те смятат, че така се сдобиват със сила и действително в миналото войните ич били господари на всички пасбища около голямата рифтова долина.

Някои все още живеят като номади в търсене на по-добри пасища за добитъка според сезона. Но с напредъка на медицината техният прираст се е увеличил значително, а пасищата са претъпкани, затова част от тях са се преместили да живеят в градовете.

По време на суша пастирите се отправят на път през изгорялата, пепелносива земя до подножието на Ол Дойньо Ленгай, за да молят Енгай за дъжд. Вечната им молитва „Енг каре! Енг каре!” е за вода, която да съживи тревата за гладуващите стада.

http://gothic.blog.bg

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този запис



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Танзания      Потърси и резервирай online самолетен полет до Танзания      Екскурзии и почивки в Танзания, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp