sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
 
sp
Любопитен факт за Танзания

Флаг Танзания    Танзания

  Виктория (езеро)
  Публикуван от tot11t0 на 22 март 2011 г.
  Този запис е прочетен 570 пъти, рейтинг: 1.00

    Местоположение Източноафриканска рифтова долина
Географски координати 2°03′00″ ю. ш. 33°04′00″ и. д. / 2.05° ю. ш. 33.066667° и. д. (G)-2.05, 33.066667
Приток Кагера, Нзоя, Яла, Няндо, Сонду Мирю, Гуча-Мигори, Кибос, Мара, Симию
Отток река Бели Нил (име при оттока Виктория-Нил)
Дължина 320 km
Ширина 275 km максимална
Площ 68 800 km2
Воден обем 2750 km3
Надморска височина 1134 m
Острови около 3000
Населени места Кампала, Джинджа, Кисуму, Ентебе, Муанза, Мусома
Виктория (местно име – Нянза, арабско название — Укереве[1], на суахили и английски: Victoria) е езеро, което се намира в източната част на централна Африка, разположено на плато в Източноафриканската рифтова долина между двата клона на Великия африкански рифт. Простира се от двете страни на Екватора и е най-голямото африканско езеро. Нарежда се на трето място в света по площ след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка и на второ място сред сладководните езера. Водите му се поделят между държавите Танзания, Кения и Уганда, като най-голямата част от него попада в Танзания.[2] Кения притежава 6% (4133 km2) от езерото, Танзания – 49% (33 756 km2), а Уганда – 42% (31 001 km2).[3][4] Бреговата линия на езерото е силно разчленена, а в него са разпръснати многобройни острови, някои от които заселени.[5] От нея на Кения се падат 550 km (17%), на Танзания – 1150 km (33%) и на Уганда – 1750 km (50%).[4]

Описание
Езерото е сладководно и е разположено на 1 134 m над морското равнище. Заема площ от 68 800 km2, а дължината на бреговата му линия през дъждовния сезон е 3 440 km.[6] Максималната му дължина е 320 km (север-юг), а най-голямата ширина – 275 km (изток-запад).[7] Водосборният му басейн обхваща 184 000 km2 и се равнява на по-малко от 3 пъти площта на самото езеро. Той е сравнително малък, тъй като езерото събира водите си от планините и вулканите, разположени по близките клонове на разломната зона. Виктория е сравнително плитко за размерите си езеро — средната му дълбочина е 40 метра, а максималната — 84 m.[6] Поради малката си дълбочина то се нарежда само на седмо място по обем между сладководните езера в света и съдържа около 2 750 km3 вода.[5]

Бреговете на езерото са ниски, плоски, доста разчленени и често заблатени. Северните, източните и южните брегове са пясъчни и с множество заливи. Западните брегове са по-високи, а бреговата линия — по-заравнена. Езерото е обкръжено от савани, а на запад започват влажни екваториални гори. Най-големите заливи са Уинам (стари имена — Кавирондо, Нянза), Спик, Муанза и Емин паша.[7][8] Заливът Уинам е дълъг 64 km, широк 25 km и е свързан с езерото чрез тесния естествен канал Рузинга.[9] По водите му е добре развито корабоплаването, а най-големите пристанища са Ентебе в Уганда, Муанза в Танзания и Кисуму в Кения.

Формиране
Езерото Виктория е с тектонски произход. Разположено на леко наклонен тектоничен терен в северната част на плато, залято от север от стари лавови потоци. Възникнало е едновременно с падините на езерата Едуард и Алберт преди около 750 000 години[10], нарушавайки посоката на оттока на водите в района, които по онова време са изтичали към р. Конго. Новата система на оттичане е обърната към мястото, където се е образувал огромен предисторически водоем. Древното езеро е получило отток към езерото Алберт през образувания водопад Мърчисън и по-нататък към системата на р. Нил чрез р. Виктория-Нил. Езерото Виктория и лежащото на север от него езеро Кьога са останки от този първичен водоем.[7]

Откриване
Битка на езерото Виктория между племената ваганда и вовума (илюстрация към книгата на Хенри Стенли от 1878 г. "През Черния континент")На 3 август 1858 г. английският пътешественик и изследовател Джон Хенинг Спик открива за европейците езерото Нянза и му дава името на английската кралица Виктория. Оставя записки от пътешествията си, където отбелязва предположението си, че езерото дава началото на р. Нил, базирайки се на информация, събрана от местното население.[2] Завръщайки се в Лондон, официално обявява пред Кралското географско дружество откриването на изворите на р. Нил, търсени от поредица пътешественици преди него. През 1860 оглавява нова експедиция към езерото Виктория, при която открива река Кагера, която се влива в езерото и река Кафу, приток на р. Виктория-Нил. Открива и мястото, откъдето чрез р. Виктория-Нил от езерото изтича великата р. Нил и го нарича Водопади Рипон. Спуска се по реката, а след това проследява пътя и по суша, като с това окончателно доказва твърдението си, че е открил извора на р. Нил.[11] Въпреки това споровете по въпроса в Европа продължават до завръщането на експедицията на Хенри Стенли, кореспондент на вестник "Ню Йорк хералд". Той предприема три експедиции в Африка, като при едната от тях установява очертанията на езерото Виктория и доказва твърденията на Спик.[12]

Климат
Климатът край езерото Виктория е екваториален, мусонен, с два дъждовни сезона през годината. Средната януарска температура е 22°C, а средната юлска – 20°C. Средногодишното количество на валежите е 1 500 – 1 600 мм.[1] Първият дъждовен сезон протича през месеците март, април и май, а вторият – през октомври, ноември и декември. Наблюденията и измерванията на валежите по крайбрежието и по островите показват, че те са с около 30% по-високи във вътрешността на езерото, отколкото по бреговете му. Циркулацията на въздушните пластове над него става приблизително от изток на запад и е силно повлияна от духащия бриз, генериран от самото езеро. Тази циркулация често води до зараждане на купесто-дъждовни облаци над югозападните части на езерото и по тясна ивица земя от крайбрежието на около 30 км. навътре в сушата. Това се дължи на съсредоточаването и издигането по западното крайбрежие на въздушни маси, довеждащи до бурни ветрове на западния бряг през нощта, и на източния вечерта.[13] Характерно за езерото е появата и на силен щорм, предизвикван от ураганните ветрове по време на тропическите бури.[7] Силната щормова активност над огромната открита площ на езерото и при сравнително малката му дълбочина, обезпечава добро разместване на слоевете вода по вертикала и насищането ѝ с кислород.[10]

Поради общото засушаване на климата на планетата и интензивното обезлесяване на африканския континент, количеството и честотата на валежите започват да намаляват. В последните години в Кения, Етиопия, Сомалия, Еритрея и Джибути все по-рядко валят дъждове, стигайки почти до пълното им отсъствие. Това води до намаляване пълноводието на реките и до понижаване на нивото на езерата в този огромен район, включително и това на езерото Виктория. По данни на Международната продоволствена програма към ООН, поради тежките суши тези страни са останали с изключително ограничено количество вода. Заради липсата на дъждове пасищата са силно намалели, което рефлектира негативно върху животновъдството. Всичко това заплашва живота и здравето на почти 110 милиона човека, живеещи в тази част на света.[10]

Средномесечни и средногодишни валежи за периода 1956-1978 г. в милиметри[13]

Град Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември Общо за годината
Джинджа 64 85 141 195 140 69 70 83 100 141 161 87 1336
Ентебе 88 101 179 260 235 121 69 79 72 126 179 111 1620
Калангала 135 137 239 340 322 162 96 94 114 159 210 208 2216
Букоба 150 180 254 398 316 89 51 66 102 153 195 193 2147
Кагондо 119 152 219 362 234 47 26 40 94 115 201 161 1770
Мванза 102 114 156 177 71 16 15 21 25 99 158 146 1100
Мусома 59 84 123 182 101 24 21 22 31 53 117 78 895
Кисуму 71 98 155 234 175 79 63 90 84 87 139 102 1377
Хидрология и лимнология [редактиране]
Разпределение на езерото Виктория между Танзания, Уганда и КенияЕзерото се захранва предимно от дъждовните води, като от тях получава почти 80% от целия воден приток. Освен това в него се вливат многобройни реки, по-малки притоци и потоци. Средногодишният приток на води е 114 км3, независимо от източниците. От речните притоци се вливат около 16 км3, а от валежи – 98 км3. Ежегодните изпарения от повърхностния слой на водата достига до 93 км3[7] и само 18% изтичат през р. Виктория-Нил.[8] Смята се, че за всички години на наблюдения, количеството изпарена вода годишно почти не се е променило.[13] Средногодишната амплитуда на колебание на нивото на езерото е 0,3 м., а максималната годишна амплитуда, уточнена от 45-годишни наблюдения е 1,74 м.[7]

В езерото се наблюдават сезонни промени при обмена на водата между пластовете във вертикала.

Изследванията на баланса на водите в езерото Виктория са започнати през 1938 г. от Хърст и Филипс. Те се базират основно на промяната в нивото на водите му и по-малко на количеството дъждове, като ползват данни още от 1896 г., когато са започнали първите замервания на нивото на водата. Средногодишните валежи са уточнени на 1 151 мм, притока на вода – на 276 мм., оттокът – на 311 мм. Според изчисленията от тези данни загубата на вода от изпарения се получава 1 116 мм. Измерванията и оценките са твърди неточни, ролята на валежите е подценена, но въпреки това изводът за баланса на езерните води е сравнително точен.[13]

По-широки проучвания са проведени през 1970 г. от Баулни и Бейкър, които подробно анализират компонентите на баланса на езерните води. От записите на 8 дълговременни станции в езерото стигат до извода, че средните годишни валежи достигат до 1 650 мм. Данните са актуализирани от Института по хидрология през 1984 г., който отчита средно годишно количество на валежите за 1949 г. на 1 281 мм, а за 1961 г. - 2 201 мм.[13]

В периода 1961-1964 г. в режима на езерото настъпва сериозна промяна. Тези години се характеризират с продължителни и обилни валежи, които повишават нивото на водите с 2,5 м. Височината на езерните води контролно се измерват винаги в станцията на град Джинджа, Уганда. Освен това през 1954 г. е построен язовирът Налубале ("Водопад Оуен"), чрез стената на който се регулира оттокът към р. Виктория-Нил, което допълнително способства за повишаването на водното ниво. Това събитие довежда до създаването през 1967 г. на Организация за хидрометеорологични проучвания на езерата (СМО) като клон на Световната метеорологична организация (World Meteorological Organization) и Програмата за развитие на ООН (United Nations Development Programme). Тази организация следи развитието на езерните води, прави замервания и ги предоставя за по-нататъшни проучвания и изводи. До 1974 г. под нейната егида са изградени 25 метеорологични, 200 валежни и 45 измервателни станции.[13]

След 1964 започва тенденция на намаляване на нивото на езерните води с изключение на 1979 г., когато то достига своя апогей от 13 м. Оттогава до 1995 г. нивото пада на 11,5 м., а през 1998 година отново достига 13 м.[13]

Нивото на езерото зависи в голяма степен от количеството паднали дъждове. През последните години те са намалели, което се обяснява освен с общото затопляне на климата на Земята, също и с обезлесяването на Африка, както и на териториите покрай езерото.[1] През 2010 г. нивото на езерото е достигнало най-ниското си равнище за последните 80 г. като се е снижило почти с един метър в сравнение с това от 1990 г.[10] Измервания на нивото на езерните води се провеждат от 1896 г. Повишения на нивото му са отбелязани през 1906 г. и 1917 г., но то остава сравнително стабилно до 1961 г.[13]

Баланс на водите на езерото Виктория за периода 1956 - 1978 г.[13][14] Година Приток от валежи (мм) Приток от р. Кагера (м3 x 106) Приток от всички източници (м3 x 106) Приток от всички източници (мм) Отток (м3 x 106) Отток (мм) Разлика между приток и отток (м3 x 106) Ниво на езерото при гр. Джинджа (м.)
1956 1 787 4 918 19 326 288 19 636 293 - 310 10,91
1957 1 727 6 299 18 121 270 20 112 300 - 1 981 11,02
1958 1 622 5 412 14 629 218 19 671 294 - 5 042 10,94
1959 1 702 4 730 13 310 199 18 434 275 - 5 124 10,84
1960 1 827 6 160 17 526 262 20 348 304 - 2 822 10,87
1961 2 370 4 895 21 856 326 20 577 307 + 1 279 11,94
1962 1 919 9 114 36 136 539 38 716 578 - 2 580 12,39
1963 2 121 10 941 34 664 517 44 788 668 - 10 124 12,91
1964 2 011 11 045 32 332 483 50 476 753 - 18 144 12,88
1965 1 663 7 760 17 428 260 46 878 700 - 29 450 12,48
1966 1 889 7 951 21435 320 42 950 641 - 21 515 12,32
1967 1 752 6 421 21 448 320 37 832 565 - 16 384 12,31
1968 2 114 10 375 32 600 487 43 305 646 - 11 305 12,58
1969 1 770 8 923 21083 315 46 006 687 - 24 923 12,36
1970 1 865 8 477 27 572 412 44 282 661 - 16 710 12,45
1971 1 639 7 030 20 139 301 39 510 590 - 19 371 12,17
1972 1 975 7 587 19 950 298 37 540 560 - 17 590 12,35
1973 1 749 7 717 19 982 298 38 467 574 - 18 485 12,05
1974 1 657 7331 20 946 313 35 046 523 - 14 100 11,97
1975 1 826 6 082 18 968 283 33 326 497 - 14 358 12,04
1976 1 781 5 932 14 409 215 34 835 520 - 20 426 11,82
1977 1 938 6 980 29 147 435 35 999 537 - 6 852 12,13
1978 2 041 8 525 35 575 531 39 383 588 - 3 808 12,56
Средно за периода 1 858 7 418 22 982 343 35 136 524 - 12 154
Притоци [редактиране]
Река Мара, протичаща през резервата Масаи-Мара в КенияВ езерото Виктория се вливат 8 пълноводни реки и многобройни по-малки притоци. Тези, които протичат през Кения и се вливат в езерото отводняват 47% от територията на страната.[3] Количеството на валежите и сезонните им промени влияят сериозно върху пълноводието на реките. Няколко притока, особено тези, идващи от Уганда преминават през блата и заблатени местности и влачат големи количества кал и утайки. Масивното струпване на хиацинт във водите на заливите и устията на реките също оказва сериозно влияние върху водния баланс.[13]

Река Кагера (Акагера) (Kagera) е най-пълноводният и главен приток на езерото Виктория. Извира от територията на Бурунди, близо до северния край на езерото Танганика. Влива се в езерото на територията на Танзания, на 40 km северно от град Букоба.[15] Делтата на реката е заблатена и по бреговете ѝ растат голямо количество папируси.[9]

Нзоя (Nzoia) е сравнително голяма река в Кения, извираща от височините на хълмовете Черангани. Събира във водите си четири реки, извиращи от планината Елгон и от още една, идваща от високопланинските земи в западната част на Източноафриканския рифт.[16] Притокът от нейните води отразява най-ясно сезонните колебания. Най-проливните дъждове на север от езерото падат през юли и август и тогава реката става и най-пълноводна.[13]

Реките Яла (Yala) и Няндо (Nyando) в Кения са едни от най-големите замърсители на водите на езерото Виктория. Двете реки се вливат в езерото след като криволичат през гъсто населени райони и зони с интензивно земеделие. Протичат през високопланински чаени и тютюневи плантации и равнинни пасища и носят със себе си огромни количества пръст и химикали.[17]

Река Сонду Мирю (Sondu Miriu) в Кения е един от шестте най-големи притока на езерото Виктория, а водосборният ѝ басейн обхваща територия от 3 470 км2. Изтича от западните склонове на планината Мау, преминава през тесен пролом, протича чрез серия меандри до водопадите Одино и се влива в залива Уинам на езерото.[18]

Река Гуча-Мигори (Gucha-Migori), течаща през Кения, показва максимално пълноводие през март и април, когато дъждовете в този район са най-силни.[13] Водосборният ѝ басейн е с площ 6919 км2[19] Голямото количество валежи и стръмните склонове на околните терени внасят сериозно количество седименти и отмити изкуствени торове в реката и способстват за бързата ерозия на почвата.[20]


Папируси по р. Виктория-Нил в УгандаРека Кибос (Kibos) протича през Кения, минава през третия по големина град в държавата Кисуму и се влива в залива Уинам (Кавирондо, Нянза) на езерото Виктория. Водите ѝ довличат в езерото голямо количество битови и промишлени отпадъци.[13]

Река Сио (Sio) протича по границата между Кения и Уганда. Извира от южните склонове на планината Елгон.[16]

Река Мара (Mara) тече през Кения и Танзания. В Кения преминава през резервата Масаи-Мара, а в Танзания – през Националния парк Серенгети. Водосборният ѝ район е 13 750 км2, като 65% от тях попадат в Кения, а 35% - в Танзания.(29) Показва сходен сезонен модел с този на р. Гуча-Мигори, но през сухия сезон водите ѝ намаляват значително повече.[13] Местното население все по-често е изправено пред недостига на вода и проблеми с лошото ѝ качество.[21]

Река Руана (Rwana) в Танзания се влива в югоизточния край на езерото в залива Спик и е със същия сезонен модел като р. Мара.[13]

Река Симию (Simiyu) в Танзания е със същия сезонен модел като р. Мара.[13] Има водосборен басейн от 10 800 км2, генерира високо ниво на седименти, а в района около нея е развито интензивно земеделие с използване на голямо количество изкуствени торове. Териториите около реката са едни от първите, влезли в проекта за рекултивация на LVEMP (Lake Victoria Environmental Management Project), финансиран от Световната банка.[22]

Река Руизи (Ruizi) протича през Уганда в посока запад-изток и минава по западната граница на Националния парк Мбуро. Реката захранва обширно блато с дължина около 50 км. и още няколко малки езера.[13][20]

Река Изанга (Isanga) протича през Танзания и се влива в най-южната точка на езерото в залива Муанза.[13]

Отток [редактиране]Водите на езерото се оттичат със скорост 600 м3/сек. чрез река Виктория-Нил на север. Буйните води на реката се усмиряват за кратко, преминавайки през плиткото езеро Кьога. След като излязат от него те отново стават буйни и образуват серия водопади, включително водопадите Мърчисън, докато стигнат до езерото Алберт, като след езерото Кьога реката носи името Кьога-Нил. От там протича на север, получава названието Бели Нил и дава началото на р. Нил.[5][23] Оттокът от езерото е бил естествено контролиран от водопада Рипон на р. Виктория-Нил в Уганда до 1954 г., когато по течението на реката, на 2,5 км. от изхода ѝ от езерото са построени язовира и водноелектрическата централа Налубале. Оттогава оттокът от езерото се регулира чрез нейната стената и се поддържа до нивото 21 км3.[7] Количеството на пропусканата вода е договорирано между Уганда и Египет.[13]

Река Катонга (Katonga) протича през южната част на Уганда. Изтича от езерото Виктория и продължава на запад до ез. Джордж, което е свързано чрез канала Кизинга с езерото Едуард.[24] Областта по поречието на реката е защитена зона с изобилие от диви животни и птици.[25]

Острови [редактиране]В езерото Виктория са разпръснати над 3000 големи и малки острови с обща площ около 6 000 км2.[7] Най-важните от тях са Укереве, архипелазите Сесе и Коме, Укара, Лолуй и Мфангано.[5] Съществуват проблеми между трите държави, граничещи с езерото, във връзка със собствеността на някои острови в него и правото на риболов край тях.[26] Трите малки острова Мигинго (Migingo), разположени на 2 часа път с моторница от бреговете на Кения и на 9 часа от Уганда, предизвикват няколко конфликта между Кения и Уганда. Най-малкият от трите острова е дом за 1000 човека от трите гранични държави. През ноември 2008 г. назрява пореден скандал между двете държави. Островите са завзети от Уганда и се охраняват от въоръжени полицейски сили.[27] В началото на 2011 г. правителствата на Кения и Уганда все още водят преговори за собствеността на тези острови.[28]

Острови на Кения
Остров Ндере в езерото Виктория, КенияНа остров Мфангано (Mfangano, Mfanganu) се намира малко рибарско селище, което в настоящето е по-популярно като нестопански риболовен лагер. При разходка навътре в острова могат да се разгледат няколко скални рисунки.[29]

Ндере (Ndere) е малък остров с дължина 4,2 км. Зает е изцяло от Националния парк Ндере, където намират добра и спокойна среда за развитие разнообразни змии, хипопотами, крокодили, винторогите антилопи ситатунга и многобройни водоплаващи и водолюбиви птици.[29]

На остров Рузинга (Rusinga) се намира селце, жителите на което се занимават почти изключително с риболов. Тук се намира и гробът на националистическия лидер Том Мбоя, убит в Найроби по време на политически размирици през 1969 г. На този остров Мери Лийки открива череп на 3 милиона години. Допълнително са открити и фосили, чиято възраст е 17 милиона години.[29]

Острови на Танзания [редактиране]Укереве (Ukerewe) е един от най-големите езерни острови в света. Заема площ от 530 км2 и попада на шесто място в света по площ измежду островите, разположени в езера.[30] Издига се на 200 метра над повърхността на езерото и е гъсто населен.[9]

Рубондо (Rubondo)е остров в танзанийската част на ез. Виктория. Той също е сред най-големите езерни острови. С площта си от 215 км2 се нарежда на 16 място в света по този показател.[30] Дълъг е около 28 км, а ширината му варира между 3 и 10 км. Разполага с уникално разнообразие от флора и фауна.[31]

Островите Лукуба (Lukuba) са разположени на 15 км. северозападно от гр. Мусома. Групата се състои от 3 по-големи и множество малки острови, всички гъмжащи от разнообразни птици и диви животни. На брега на единия от тях е изградено туристическо селище.[32]

Острови на Уганда
Остров Бугала, най-големият от архипелага Сесе в УгандаОстровната група Сесе (Ssese) е най-големият архипелаг в езерото Виктория. Състои се от 84 острова, разположени в северозападния край на езерото.[33] Размерите им варират от най-големия 56-километров остров Бугала до единично стърчащи от езерото скали. Общото между тях е че всички са тесни, като дори на Бугала няма точка, която да се намира на повече от 4-5 км. от брега. Всички са с полегати брегове и се издигат на по-малко от 100 м. над повърхността на езерото. Имат плодородни почви, изобилна вода и естествени тропически гори. Обитават се от племената басесе, принадлежащи към етническата група банту.[34] Известни са с непокътнатите си тропически дъждовни гори и разнообразието на птичия свят.[33]

Остров Бугала (Bugala), част от архипелага Сесе, е един от най-големите езерни острови в света с площ от 275 км2. Това е най-големият остров на Уганда в езерото и заема 11 място в света по този показател.[30] Най-привлекателното място на острова е тихият и спокоен залив Лутобока и кристално чистите води край него.[33]

Остров Бувума (Buwuma ) с площта си от 225 км2 попада на 15 място в света по големина измежду езерните острови.[30]

Букаса (Bukasa) е един от най-големите острови на архипелага Сесе с обширни заливи и девствена природа.[33]

Остров Нгамба (Ngamba) е част от островната група Коме, която включва още островите Клими, Нсадзи, Булаго и Дамба. Заема около 400 декара, 98% от които са покрити с гори и отделени с електрическа ограда от останалата част на острова, където е разположено туристическо селище. Островът е рай за шимпанзетата и други диви животни като прилепи, орли-рибари, видри, гущери, паяци.[35]

Флора
АлбицияЕзерото е обкръжено със саванна растителност, освен на западния бряг, където започват вечнозелени тропически гори.[7] Главните дървесни видове, виреещи около него са акация, албиция и африканско маслено дърво (Butyrospermum Parkii). Албицията е дърво с красива декоративна разперена корона, която се развива в хоризонтално направление. Листата ѝ наподобяват тези на акацията и цъфти с розови пухкави цветове с много дълги тичинки, разперени като ветрило. Африканското маслено дърво, познато още като карите или ший е наричано и "дърво на младостта" заради мазнините, които се извличат от него. Те имат точка на топене, която съвпада с температурата на човешката кожа и се използват много активно в козметичната промишленост.[36]

Главни представители на тревистите растения край езерото са лимоновата трева (цимбопогон), хипаренията, известна още като "сламена трева" и диворастящият папирус. Лимоновата трева се нарича така заради характерния си аромат и се използва като подправка и в парфюмерията. Папирусът може да достигне на височина до 2,5 м., а стеблата му са тръбести и дебели. В миналото се е използвал за изработване на хартия. Растението е покривало големи територии на континента, но в днешно време е ограничено само на изолирани места. Под дърветата и по откритите пространства естественият подраст се състои основно от ниски и високи треви, включваща Hyparrhenia rufa, Diheteropogon ampelactens и Londetia.[36]

Местните микроводорасли в езерото Виктория се развиват изключително бързо с повишаване количеството на замърсителите. С нарастване на тяхното количество нараства и това на опасните синьо-зелени водорасли (цианобактерии), които са причинители на някои видове сериозни болести, засягащи околното население.[37] Наричат ги "водорасли-убийци", тъй като в процеса на размножаване отделят токсини, които унищожават рибите и са опасни за здравето на човека. Струпването на такива водорасли през 2009 г. в района на гр. Ентебе на брега на езерото довежда до масово измиране на рибите и недостиг на питейна вода.[1]

Друго растение, което се е разраснало прекалено много и е придобило заплашителни размери е водният хиацинт (Eichhornia crassipes). Той покрива голяма част от водите на езерото и пречи на кислорода да проникне в тях. В езерото Виктория е внесено през 1989 г. като декоративно растение от Южна Америка и е намерило прекрасна почва за развитие в тях. Това е много интересно плаващо растение, но и един от най-вредните инвазивни плевели. Листата му се събират в розетки, които се задържат над водата благодарение на набъбналите листни дръжки. Те са пълни с въздух и подобно на поплавък държат растението над водата. Размножава се по вегетативен път и при съществуващите тук благоприятни условия бързо образува издънки, от които израстват младите растения. Така за кратко време успява да покрие обширни водни площи. Когато обхване големи площи растението затруднява водочерпенето и доставките на чиста питейна вода, блокира напоителните канали, увеличава транспортните разходи, силно намалява улова на риба, затруднява работата на водноелектрическите централи. Борбата с него е трудна и отнема много време и средства.[37][38]

Фауна
Нилски костур, уловен в езерото ВикторияЕзерото Виктория се смята за мястото в света, където броят на животинските видове нараства с най-бързи темпове. Учените твърдят, че откакто езерото се е появило, в него са възникнали много нови видове животни. [37] Това изключително бързо възникване на нови видове и подвидове все още не намира научното си обяснение.

Безгръбначни
Във водите на езерото Виктория живеят и се размножават водни насекоми. В някои негови части числеността им е толкова голяма, че образуват облаци от летящи насекоми. Това става в периода, когато нимфите се превръщат в имаго и политат над водата. Повечето от тях са безвредни, но числеността им може да обезпокои хората живеещи в близост до водния басейн. В много общества живеещи в близост до езерото и реките вливащи се в него езерните мухи служат за консумация. Със специални уреди местните жени улавят насекомите, събират ги и приготвят от тях храна. Насекомите съдържат няколко пъти повече белтъчини от месото на рибата и бозайниците.[39] Някои от комарите могат да предават болести като малария, жълта треска, чикунгуня. Мухата цеце пренася причинителя на сънната болест.[7]

Ракообразните са широко разпространени в езерото. За периода 1927 - 1990 г. се наблюдава съществена промяна в съотношението на видовете в него. Така например представителите на разред Cyclopoida се увеличават от 8% до 97% от биомасата на ракообразни, докато за тези от разред Calanoida се понижават от 50% до едва 2 - 1%. Тази промяна може да се дължи на промяна във видовото разнообразие на хищниците във водния басейн.

Виктория е обитавана от два ендемични вида членестоноги: скаридата Caridina nilotica и ракът Potamonautes niloticus. Мекотелите наброяват 126 вида и подвида, някои от които са ендемични. Тук се срещат и червеи и ротатории. Среща се и един вид ендемична сладководна медуза Limnocnida victoriae, която обитава крайбрежните зони.[40]

Риби
Виктория е езерото с най-богата ихтиофауна в света.[41] Количеството на научно описаните видове и подвидове риби се умножава всяка година. През последните 25 години в центъра на вниманието на биолозите попадат рибите от сем. Цихлиди, от което около 500 вида обитават водите на езерото. Трудно е да се обясни произхода им в това младо езеро само с теорията на Дарвин, която предполага, че за възникването на видовете са необходими милиони години. Изследванията върху рибите спомагат да се допълни и промени класическия възглед на Дарвин. През 1996 г. при анализ на седиментите на дъното на езерото, учените са стигат до извода, че преди 14 000 до 12 400 години езерото пресъхва напълно. Това означава, че над 500-те вида цихлидни риби еволюират изключително бързо и то едва от 5 изходни.[42][10] Освен цихлидите езерото е обитавано и от риби от други семейства. Сред тях са и 18 ендемични вида, различаващи се от видове обитаващи съседни на Виктория речни и езерни системи.[43]

През 1950-те години на 20-ти век британски колонисти пускат в езерото нилски костур (Lates niloticus) и нилска тилапия (Oreochromis niloticus). Идеята им е да се развъдят риби, които нарастват бързо и стават доста по-големи от местните видове. С това се целяло да се увеличи производството и добива на риба в района. Резултатите обаче за местните видове са твърде негативни. Тилапията се храни с планктон и заема хранителната ниша на двата вида местна тилапия (Oreochromis esculentus и Oreochromis variabilis). Нилският костур обаче е хищна риба, която нарушава естествената среда и развитието на местните видове риби в езерото.[37] След пускането му приблизително 2/3 от цихлидите изчезват, а популацията на останалите е в критично състояние. Нилският костур намира изключително подходяща среда за развитието си и се превръща в доминиращ за езерото вид. Тук той израства до размери, много по-големи от тези на индивидите в естествения ареал, като достига до 1,5 m дължина и 108 kg тегло.[10][44] Счита се, че внасянето на тези два неендемични вида е сериозна грешка, която довежда до рязкото намаляване на местните цихлиди.[37] През 2010 г. водите се обитават от 200 вида риби, голяма част от които са ендемити.[45]

За първи път цихлидите са споменати през 1880 г., когато Дж. Фишер изпраща колекция от тях на д-р Франц Хилгендорф от Берлинския музей. През 1888 г. д-р Хилгендорф определя рода Haplochromis на базата на изпратените му образци. В началото на последното десетилетие от 20-ти век Жорж Албер Буланже и Джаки Пелегрен се заемат с изучаването на езерните цихлиди и публикуват статия за тяхното откриване. Редица други учени продължават изучаването на тези риби, докато идва моментът, когато мащабите на унищожение на живота в езерото нараства твърде много и се налага спешно спасяване на видовете. Един от първите, създали план за спасяването на цихлидите от езерото Виктория, е д-р Лес Кауфман от Бостънския университет. Рибите са каталогизирани и колонии от представители на всеки вид са разпратени в зоопарковете и аквариумите по целия свят. Много от видовете цихлиди, които са изчезнали от естествения си ареал, сега живеят и се размножават в други страни само благодарение на тази спасителна акция.[46]

Влечуги и земноводни
Нилският крокодил днес е почти изчезнал от този район на Африка. Той е жертва на бракониери, които избиват екземплярите заради ценната кожа. Крокодилите в района на езерото снасят яйцата си в края на декември и януари в периода на сухия сезон, когато нивото на водата пада. Яйцата се отлагат в пясъка и се инкубират в продължение на три месеца.

Езерото е дом на няколко вида сладководни костенурки, като ендемична е Pelusios williamsi. Нилските варани нерядко нападат гнездата на крокодилите и се хранят с яйцата в тях. В района живеят и много земноводни, включително и ендемични видове като жабата Xenopus victorianus.

Птици
В периода от март до юли тук гнездят стотици видове водоплюбиви птици.[44][47] То е и място за почивка на много прелетни видове. Между Кисуму и Хома бей, близо до залива Кенду, крайбрежието е пълно с розово фламинго, които се хранят със зелените водорасли на езерото. Крайбрежните райони се обитават от китоглавата чапла която се храни с риба, жаби, малки на костенурки. Тук се срещат и птици живеещи в растителността от египетски папирус. Такива са малките пойни птички от видовете Cisticola carruthersi, шаварчето Acrocephalus rufescens, мухоловката Muscicapa aquatica, коприварчето Bradypterus carpalis и двата застрашени вида Chloropeta gracilirostris и Laniarius mufumbiri.

В откритите брегове на езерото се срещат кокилобегачи, корморани от видовете Phalacrocorax carbo и Phalacrocorax africanus и различни чапли (Мадагаскарска жълта чапла, Малка бяла чапла и Голяма бяла чапла). Чайките от видовете Larus cirrocephalus и Дебелоклюна рибарка често се срещат далеч от брега в откритите водни площи.

Бреговете на езерото често се посещават и от типични за саваната в близост видове. Такъв е рибарчето от вида Halcyon senegalensis, туриликът Burhinus vermiculatus и брадатата птица Lybius guifsobalito. Ястребът Kaupifalco monogrammicus намира храната си в близост до бреговете.

Бозайници
Винторога антилопа ситатунгаВ околностите на езерото липсват големи хищници и носорози. Доскоро водите му и особено устията на реките и заливите са гъмжали от огромно количество хипопотами. Тук е и част от местообитанията на капската видра. За съжаление силното замърсяване е станало причина за сериозно намаляване на тяхната популация. Тук често се срещат жирафи, антилопите ориби, импала, голяма редунка, конска антилопа, обикновен бубал, маймуни.[48][47] Островите в езерото са станали убежище за почти изтребените в района антилопи ситатунга.[1]

Защитени територии
На териториите около езерото се намират интересни национални паркове и резервати, привличащи хиляди посетители годишно.[44]

Националният парк Рума (Ruma) се намира близо до малкото градче Хома бей в Кения и обхваща териториите около едноименния щитовиден вулкан. Паркът заема площ от 120 км2 и е разположен в долината Ламбве. Повечето от животните, които го обитават, са били внесени тук, включително и единственото стадо от шарени антилопи в Кения.[29]

Националният парк Блато Сайва (Saiwa) е най-малкият национален парк в Кения и заема само 2,9 км2. Създаден е за да се запази хабитата на рядката антилопа ситатунга. Растителността е смесица от гори и блатни растения, високи храсти и тръстики по мочурливия бряг на блатото.[49]

Националният парк на остров Рубондо (Rubondo) в Танзания, заемащ 420 км2, заедно с част от прилежащите води, е богат на уникални видове животни, птици и растения. На острова са документирани повече от 430 вида тропически птици. Тук могат да се видят орли, чапли, щъркели, ибиси, корморани, кълвачови птици. Островът се слави с най-голямата гъстота от орли-рибари в света. Основната забележителност на парка е рядката антилопа ситатунга. Островът се обитава от малки групи шимпанзета и колобуси, хипопотами, видри, антилопи бушбок, блатни мангусти и много други.[31][44][45]

Резерватът Катонга (Katonga) е обособен върху 207 км2 по поречието на едноименната река в Кения. Преобладаващата растителност е саванна с единични акациеви дървета и храсти. Има и зони от крайбрежни тропически гори и обрасли с папирус и тръстика крайбрежия. Тук се срещат маймуните колобус, няколко вида антилопи, включително и ситатунга. Макар и рядко могат да се срещнат и слонове. Птичият свят е богат с много представители на водолюбивите и водоплаващи птици.[25]

Националният парк Ндере (Ndere) се намира на о. Ндере в район Кисуму, провинция Нянза в Кения. Открит е през ноември 1986 г. Ндере на езика на местния народ луо означава "място за срещи".[50] Паркът е обитаван от разнообразни змии, хипопотами, крокодили и многобройни водоплаващи и водолюбиви птици. Особена гордост на парка са многобройните винтороги антилопи ситатунга.[29]

Население
Нарастване на гъстотата на населението около езерото и прогноза за 2015 г.Територията на езерото е поделена между държавите Танзания, Уганда и Кения. Езерото Виктория граничи с административните райони Мара, Муанза и Кагера в Танзания, Източния и Централния регион в Уганда и Нянза и Западна провинция в Кения.[36]

Във водосборния басейн на езерото живеят около 30 милиона души — в страните Кения, Танзания, Уганда, Руанда и Бурунди.[17] Счита се, че това е най-гъсто населеният район на Африка със средна гъстота на населението от 1200 души/км2.[4] Населението в буферната 100 километрова зона край езерото нараства с най-бързи темпове – годишният му прираст е 7%, а средното нарастване в африканския континент е 2,5%.[51] По-голямата част от населението принадлежи на племената банту.[9] Част от крайбрежието се обитава от племето луо, чийто основен поминък е риболовът.[45] Южните и западни брегове са населени от народа вахая, който се занимава с отглеждането на кафе още дълго преди пристигането на европейците.[44] Островната група Сесе в Уганда е населена от народа басесе.[34] Най-северната част на Танзания, регион Кагера, е населена с народа бахая, който използва езика рухая.[52]

Урбанизация
Пристанищният град Кисуму, КенияПо крайбрежието на езеро Виктория са изградени няколко големи селища и множество по-малки рибарски и земеделски селца. Бързо развиващите се градове играят все по-важна роля в икономиката на района. Повечето от тези градове се разрастват и развиват непланирано, което води до сериозни инфраструктурни проблеми, понижава качеството на живота в тях и влияе негативно върху крехкото екологично равновесие на езерото. Градското население в региона нараства с 4-5% годишно и се предвижда да се увеличи с 50% до 2015 г. При тези бързи темпове съществува реална опасност обслужването в тези селища да стане неустойчиво, което би довело до сериозни проблеми. Процентът на хората, които живеят под прага на бедността (по-малко от един долар дневно) е над 50% и те са лишени от елементарни условия за живот като достъп до водоснабдяване и канализация.[53]

Населението е предимно селско и се занимава главно със земеделие и риболов. Градовете тук са с население от 20 000 до 200 000 жители и едни от най-сериозните проблеми са свързани с водоснабдяването и канализацията им. Освен това има нужда от увеличаване броя на здравните заведения и училищата, както и привличане на специалисти за работа в тях.

Управлението на градските райони край езерото Виктория е изправено пред големи проблеми по отношение на справянето с отпадъците заради бързото нарастване на населението. Поради липсата на квалифициран персонал и финансова подкрепа, властите не се справят в управлението на големи потоци от отпадъци, които се произвежда от жителите в тези райони. Тъй като населението се увеличава бързо, проблемите се влошават също толкова бързо. Един от основните проблеми във връзка с битовите отпадъци са утайките и отпадните води от тоалетните и септичните ями, особено в непланово изградените селища по хълмовете около Мванза, Мусома и Букоба. Тези области са населени предимно с бедни семейства, които не могат да си позволят големи инвестиции в санитарно-битовите си база и с тях за подобряване на управлението на отпадъците. Освен това, селищата са построени на стръмни склонове и често са много гъсто населени, което ограничава възможностите за разработването на подходящ план за управление на отпадъците. Във връзка с това в тези райони често се разпространяват заразни заболявания като дизентерия, малария, холера и др. Особено засегнати са градовете Муанза, Мусома и Букоба в Танзания, където канализационните системи са в плачевно състояние. Комуникацията между правителствата и между институциите във всяка от страните не е добра, което води до намаляване на възможностите за разрешаване на тези общи тежки проблеми.[54]

Намирането на изход се търси съвместно от правителствата на трите държави Кения, Танзания и Уганда, както и в сътрудничество с United Nations Human Settlements Programme (UN–HABITAT) и Секретариата на Източноафриканската общност. Целта е да се изградят модерни водоснабдителни и канализационни мрежи не само в големите, но и в по-малките поселища. Инициативата има за цел да покаже освен това, че водоснабдяването и канализацията могат да бъдат изпълнени в тези градове с по-скромни инвестиции, насочени преди всичко към рехабилитация на съществуващата инфраструктура, като се отдели необходимото внимание на изграждането на достатъчен капацитет на местно равнище, за да се гарантира устойчивост на тези услуги. Дейността на програмата включва и подобряване на управлението и рециклирането на твърдите отпадъци. Първият етап включва покритието на мрежите в градовете Кисий и Хома бей в Кения, Масака и Кьотера в Уганда, Букоба и Мулеба в Танзания и град Мутукула, граничен между Танзания и Уганда.[55]


Град Букоба, ТанзанияКисуму (Kisumu) е третият по големина град в Кения и едно от големите пристанища на езерото. Той е главен град на Западна Кения и административен център на провинция Нянза. Основан е през 1901 г. като крайна точка на Източноафриканската железопътна линия.[29] Впечатлява с тихите си улички и древната архитектура.[45] Има музей на народните занаяти. Градът е голям транспортен възел, съоръжен с жп терминал, железопътно депо, пристанище с каменни кейове и складова база към него.[56]

Кампала (Kampala) е столицата на Уганда, изградена върху 10 хълма, като източните ѝ квартали са разположени на брега на езерото. Населението ѝ през 2002 г. е 1 208 000 души. Градът е един от най-зелените в Африка и е център на политическия и търговския живот в страната. Сградите представляват смесица от различни архитектурни стилове, характерни за африканските, европейските и азиатските страни. В града са развити хранителновкусовата, текстилната, химическата и фармацевтичната промишленост. Застъпени са също металообработването, дървопреработване и други отрасли от промишлеността. Националният музей в Кампала предлага етноложки и природонаучни експозиции, както и интересна колекция от народни музикални инструменти. Тук се намират Центърът за археологически изследвания и гробницата на кралете на Буганда, старото кралство на народа ганда в Уганда.[1][57][58]

Джинджа (Jinja) е вторият най-оживен търговски център в Уганда и един от най-големите градове на брега на езерото Виктория. Намира се в точката на оттичане на р. Виктория-Нил от езерото, там където започва р. Нил, най-дългата река в Африка.[13] Край брега ѝ се издига бюстът на Махатма Ганди, а на западния бряг се намира паметникът на Джон Спик, откривателя на езерото. Центърът на града е обърнат към езерото, изграден с големи къщи и дворове. Улиците са тихи, тъй като най-малко половината от използваните превозни средства са велосипеди.[59] В града има хидрологична станция за наблюдение водите на езерото и нейните данни се ползват като основа за сравнение на нивото на водата през годините.[13]

Ентебе (Entebbe) е град в Уганда на 37 км. югозападно от столицата, с население около 90 500 жители по данни от 2002 г. Край него е разположено едноименното летище, което обслужва основно вътрешните линии.[52] В града се намира интересна ботаническа градина, Образователен център за дивата природа, Национален институт за изследване на вирусните заболявания, Националният зоопарк и геологически музей.[1]

Калангала (Kalangala) е малко градче, административен център на едноименния район в Уганда, разположено на о. Бугала, най-големия от островите Сесе в езерото.[13] На 3 км. северно от града се намира курортът Pearl Gardens Beach.


Поглед от езерото към пристанищния град Муанза, ТанзанияБукоба (Bukoba) е град в Танзания с население 100 000 жители и административен център на регион Кагера. Основният поминък на населението е земеделието, а главният търговски продукт е кафето. В центъра на града се намират стари немски сгради и правителствени офиси. Северно от града се намира малко едноименно летище, извършващо два полета дневно. Има и фериботна връзка с град Мванза.[52]

Муанза (Mwanza) е вторият по големина град в Танзания, разположен на южния бряг на езерото. Той е главният памукопроизводителен район на страната и главен център на стопанския риболов. Градът е важен регионален кръстопът — жп линия го свързва с градовете Табора, Додома и Дар ес Салаам. Има оживено пристанище с фериботна връзка с Укереве, Каманга и Букоба. Организирана е автобусна връзка със селища в Уганда и Руанда. На 10 км. от града функционира едноименното летище.[60]

Мусома (Musoma) е град в Танзания на източното крайбрежие на езерото Виктория, разположен на залива Мара, близо до границата с Кения. Според данните за 2002 г. населението му възлиза на 121 125 жители. Населен е с хора от племената луо, занаки и курия. Близо до него се намира град Бутияма, родното място на първия президент на страната Джулиъс Ниерере. Там е изграден музей, посветен на живота му, с богата експозиция.[61][62]

Икономика

Населението от басейна на езерото Виктория се занимава най-вече с 5 основни клона на икономиката – земеделие, риболов, пчеларство, търговия и рудодобив.[1]

В крайбрежните градове са изградени предприятия на текстилната, химическата и фармацевтичната промишленост, металообработващи и дървопреработвателни заводи. Добре застъпени са кожаро-обувната и хранително-вкусовата промишленост, както и корабостроителната и кораборемонтната дейност. Но основните дейност, които се развиват по крайбрежието на езерото Виктория са риболовът и земеделието.[1]

Транспорт
Големите градове по езерото са свързани помежду си с воден транспорт, а с останалите селища и Индийския океан – с железопътен транспорт. Изградена е добра пътна междуселищна мрежа, а по езерото са разположени многочислени пристанища.[1]

Екологични проблеми
Хипопотами във водата, покрита с воден хиацинтЧовешкият фактор, който влошава състоянието на езерото започва да действа още в края на 19 век и през последните 150 г. постепенно настъпват драстични промени във водите, по дъното му и животинския и растителен свят в него. Около 1950 г. започва масово засяване на земите в района със селскостопански култури и ползването на изкуствени торове.[63] Лошото управление на земята, обезлесяването и битовото и индустриално замърсяване представляват заплаха за прехраната на 30-те милиона души, живеещи в близост до бреговете на езерото. Околното население зависи изключително много от състоянието на езерните води във връзка с риболова, транспорта, добива на електроенергия, напояването на селскостопанските растения и т.н.[17] Еколозите дори предсказват гибелта на всичко живо в езерото в следващите 50 години заради внасянето на седименти по дъното и общото замърсяване на водите на езерото.[1]

Любопитни факти
Околното население разказва за огромното чудовище "луквата", което обитава водите на езерото и напада рибарските лодки. Местното "Неси" е описвано като тайнствен дракон, а някои учени дори са провели опити за откриването му.[1] Още през 1902 г. Хенри Джонстън публикува в книгата си за Уганда легендата за луквата. Той твърди, че сър Клемънт Хил, при пресичане на езерото с парен катер, е наблюдавал "голяма квадратна глава, прилична на рибешка". Джонстън описва животното с дължина около 4,5 м., с петниста глава с размерите на лъвска. От горната челюст излизат два дълги бели зъба, покрито е с люспи като броненосец, има широк петнист гръб и дълга дебела опашка. Следите, които оставя след себе си, са с размерите на хипопотамски, но с отпечатъци от нокти както при влечугите. Сведения за чудовището са получени от екс-комисаря на провинция Грант, от американския спортист Бронсън и други европейци.[10]
В малкото крайбрежно градче Нягома-Когело в Кения е израсъл бащата на президента на САЩ Барак Обама. За привличане на повече туристи селището е получило статута "Национално съкровище" от правителството на страната.[1]
В езерото Виктория вече 300 милиона години живее вид "изкопаема" риба, която може да диша както с хриле, така и с бели дробове. Счита се, че подобни риби представляват промеждутъчно звено между водните и сухоземни животни.

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този запис



Коментари
Rhodopa@ovi.com
Нерегистриран
2011-04-28 10:15:51
  РћРјСЂСЉР·РЅР° РјРё РІ този сайт РґР° преписвате статии РѕС‚ Уикипедия, без РґР° дадете препратка РєСЉРј нея. Моля, направете РіРѕ.
 
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Танзания      Потърси и резервирай online самолетен полет до Танзания      Екскурзии и почивки в Танзания, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp