sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (2 теми)
 
Click for Анкара, Турция Forecast
 
sp
Статия за Турция

Флаг Турция    Турция

  Дворецът Долмабахче в Истанбул
  Публикувана от merito на 02 юли 2010 г.
  Тази статия е прочетена 355 пъти, рейтинг: 1.00

    Приемна зала на султана Личната султанска баня Дворците в Долмабахче Долмабахче - домът на последния султан на Османската империя и на първия президент на Турция.

Дворецът Долмабахче е строен между 1843 и 1856 г. по нареждане на 31-ия султан на Османската империя Абдулмеджид. Построяването е коствало на империята 5 милиона златни турски лири или за да си го представите по-добре - 35 тона злато. Дизайнът е по западен образец и включва елементи от барок, рококо и неокласицизъм, преплетени с традиционното османско изкуство и култура за създаването на нова, уникална комбинация. По отношение на функционалността обаче той е построен така, че да следва традициите на класическия дворцов живот в Османската империя, както и да носи чертите на традиционната турска къща. Той е най-големият дворец в Турция като площ на сградите му - 15 000 кв. м. В Долмабахче има 285 стаи, 44 зали, 68 тоалетни и 6 хамама. Дворецът притежава и най-голямата колекция от полилеи, направени от кристал Бохемия или Бакара.

Мястото, на което е разположен дворецът, първоначално било залив на Босфора, който бил запълнен постепенно през XVIII век, за да бъде превърнат в градина. Тя била особено харесвана от султаните. От тук идва и името на двореца - dolma означава "запълнен", a bahce - "градина".

Долмабахче е бил дом на шестима султани от 1858 г. до 1924 г. когато халифатът е отменен, а Турция става република. Последният султан, обитавал двореца, е Халиф Абдулмеджид Ефенди. Със закон от 3 март 1924 г. Долмабахче става държавна собственост. Създателят на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк използвал двореца за лятна резиденция и създава някои от най-важните закони на новата страна в него. Той прекарва последните дни от живота си там, където и умира през 1938 г.

При посещението си в Долмабхче можете да разгледате само административната му част или само харема, или и двете части с комбиниран билет от 20 турски лири, което се равнява на 20 лв.

За чуждестранните туристи има гид на английски, но за съжаление ние не случихме с нашия - произношението му беше такова, че половината от нещата, които ни разказа си останаха мистерия за мен. Хубавото е, че при влизането всеки може да се сдобие с подробна брошура, която в детайли описва помещенията, през които иначе ви карат доста бързо да преминавате. След всяка група се движи човек от охраната, който любезно, но неотстъпно моли да не се отделяш от групата си. И това не е изненадващо - очевидно желаещите да посетят двореца са толкова много, че в момента, в който вие излизате от някоя зала, след вас влиза следващата група. По закона на Мърфи нейният гид говори доста по-силно, но за съжаление на турски.

Но, снабдени с брошурата в ръка и залепени за своя гид, можете да се насладите на този интересен дворец, който за мен лично беше най-забележителен с невероятно красивите си кристални полилеи, огромните персийски килими и като цяло комбинацията между европейска архитектура с традиционните турски елементи, които можете да откриете най-вече в хамамите и стаите за отдих.

Обиколката на административната част на Долмабахче започва с входната зала и приключва в помещението, отбелязано под номер 23 в брошурата - пищната церемониална зала Муядеде. Докато стигнете до нея преминавате през зали, в които султанът е посрещал посланиците или други чуждестранни гости, стаи за отдих, снабдени с удобни отоманки и дивани, библиотеката и кабинета на султана, личните му покои, джамията и, разбира се, хамама, както и помещение, в което сега е подредена експозиция от лични вещи на различните султани и сервизи от злато, сребро, порцелан, кристал.

Най-забележителната зала в двореца е Муядеде хол. Разположена на 2000 кв. м., тя е 36 м висока, като куполът й е с диаметър от 25 м. В нея има 56 колони. Подът, разпростиращ се на 124 кв. м., е покрит с килим с европейски дизайн. Най-големият полилей в двореца, разбира се, виси тук. Изработен в Англия през 1853 г., той тежи 4,5 т и има 664 крушки. Първоначално той е бил захранван от газ, но през 1912 по него е потекъл ток. В нея са се провеждали различни церемонии, най-вече такива с религиозен характер.

Докато препускам през залите усещам потъмнелия с времето блясък на палата, осъзнавам как всяка вещ, колкото и красива или помпозна да е, има срок на годност. Малко от вещите в двореца напомнят съвсем успешно за великолепието му от XIX век. Винаги когато минавам през такива дворци или замъци изпитвам някаква не много ясна емоция, близка до тъгата. Малко неща могат да бъдат запазени непокътнати с времето - като например някои от материалите, с които са строени дворците или полилелите тук, които наистина са здрави и красиви. И освен това вещите може би носят и отпечатъците на всички хора, които някога са се докосвали до тях, попили са енергиите, които са бушували между тях. И това може да бъде доста подтискащо.

Не бива да пропусна това, че аз разглеждах Долмабахче в дъждовен и мрачен ден. Слабото осветление в него още повече засили подтиснатостта ми и впечатлението на вехти предмети. Ако разгледаде внимателно снимките, обаче, ще видите това великолепие, което аз пропуснах.

Музеят е отворен всички дни с изключение на понеделник и четвъртък от 9 до 15 ч.

Лора Трайкова
Материал на actualno.com

      Добави във Facebook

Снимка 1Снимка 2

Дайте Вашата оценка за тази статия



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Турция      Потърси и резервирай online самолетен полет до Турция      Екскурзии и почивки в Турция, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp