sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Манагуа, Никарагуа Forecast
 
sp
Статия за Никарагуа

Флаг Никарагуа    Никарагуа

  Една българка завладява елита в Никарагуа
  Публикувана от tot11t0 на 20 декември 2010 г.
  Тази статия е прочетена 292 пъти, рейтинг: 4.75

    Необикновените премеждия на Виолета Тодорова, която днес отново е шивачка във Велико Търново
Връщам се от старопрестолното Велико Търново. Скътала съм в душата си хубостите на този красив град, а в ръката ми е една голяма, лъскава, червена ябълка. Подаде ми я на изпроводяк моята нова приятелка Виолета Тодорова.

Бадемовите й очи с извити мигли, като на екзотична птица, се смееха от радост, че сме прекарали незабравими часове, че ми е била полезен гид в града, че ме е завела вечерта да се насладя на приказното светлинно шоу на Царевец, разказва Петра Ташева.

Сега пътувам към София, ябълката изпълва дланта ми, а аз си припомням разказа на Виолета.

Израства в болярския град, задомява се рано. Има близначета от съпруга си - Мартин и Христина. Мъжът й, Иван Мартинов, е от известен в Севлиево род, а от рода на Виолета мнозина живеят в чужбина.

На тази основа между съпрузите възникват проблеми, които по-късно довеждат до тяхното разделяне, но за децата се грижат и двамата с обич и разбирателство.

Виолета става добра специалистка в Завода за електроника във Велико Търново, дори обучава кубинци, учи испански, много я бива в шивачеството - дарба, наследена от брата на дядо й, тя по-късно я спасява от глад.

Баща й през 1969 г. заминава за Франция, има и лели, които от 47 години живеят в Австралия, чичо й е в Чехия, а днес синът на Виолета живее във Франция. Авантюристичната кръв кипи по рождение и в сърцето на самата Виолета.

И когато настъпват у нас промените, които изхвърлят много от работниците ни от електронната промишленост на улицата, когато и синът й заминава за Франция при дядо си, а дъщерята е вече задомена, Виолета решава да отиде на работа при своя приятелка в Холандия. Визи обаче тогава за Холандия се получават трудно. Получава виза за Никарагуа, като смята оттам да замине за Холандия.

На 24 юни 1991 г. Виолета кацва в Куба. Тук, на острова, тя потърсва своите кубински приятели и 10 дена е сред тях - във фабриката за електроника, където те произвеждат... велосипеди. В Куба всички са влюбени във Фидел Кастро боготворят го. А на нея й казват, че

може да наругае Господ, но не и Фидел!

На 3 юли 1991 г. Виолета пристига в Манагуа. започва'никарагуанският период от живота й. За жалост той е изпълнен с невероятно трудни години, със силни преживявания, със срещи с интересни хора и е достоен да бъде описан в роман. Никарагуа става Итака за Виолета Тодорова!

Сама в красивата, но бедна страна, тя няма работа, а и не може да работи, защото започват да я измъчват болки в гръбнака. Засилват се, стават нетърпими. Вече й било все едно дали ще живее! Правят й първата операция. Извършена е в обикновена, народна болница, защото няма пари да постъпи в скъпа американска клиника.

Операцията обаче е несполучлива. Виолета остава неподвижна, за нея се грижат чужди хора, бедни, но добри, и се редуват да й носят храна, да й оказват помощ в сполетялото я нещастие.

След 2 месеца следва втора операция. Тя е извършена от д-р Игнасио Сантамария - много добър хирург, с когото тя и досега поддържа връзка. Но Виолета дълго време е неподвижна.

Идва ред на продължително възстановяване, което цели изправянето й на крака - от инвалидния стол през проходилката и бастуна. Гледат я нейните никарагуански приятели, които за миг не я оставят сама. Вземат я в бедните си домове, къпят я,

хранят я като своя сестра

За нея се грижат и много бедни хора, но и много богати. Така минават 7 години. Виолета смята, че те са изгубените години от нейния живот. Дали е така?

Казват, че Бог ни праща изпитания, но често ни и възнаграждава за тези страдания. Може би и с Виолета е така, защото през тези години тя се среща с интересни хора и те й стават по-близки от роднини. Не е ли това богатство, което с никакви пари не се купува?

Още когато Виолета ходи с бастун, си купува местенце, на което решава да си построи къщичка. Защото тя заварва хора, които живеят в тази изстрадала страна в картонени къщи, а българинът е така устроен, че иска да има собствен покрив.

За Виолета домът е инвестиция, в която тя иска да вложи преди всичко труд, да може после да го продаде и с тия пари да се добере до родината си, до децата си, до майка си!

Тази своя мечта Виолета осъществява. Купува тухла по тухла, блокче по блокче, отначало си строи една стаичка, после още една - така тя има своята

заветна "златна"

къщичка

Малката й къщичка е на едно малко "островче" - на високо място, защитено от наводненията след поройните дъждове. И със сръчните си ръце я прави райско кътче - рисува стените на стаите, прави си чудесни масички на терасата от събраните от плажа камъчета.

Има си и зеленчукова градинка. Топлият климат, където 6 месеца е жарко лято, а през 6-те "зимни" месеца валят обилни дъждове, благоприятства съзряването на прочутото никарагуанско кафе, на екзотични култури.

Виолета също има в градинката си храст от никарагуанско кафе. Тя си го гледа с любов и когато през май 2004 г. си тръгва от Никарагуа, оставя кафения храст, отрупан с разкошни бели цветове, но не успява да дочака в градината си яркочервените плодове на прочутото никарагуанско кафе.

Тя има в своето дворче и зеленчукова градинка. Отглежда краставички, домати, чушки, банани, папая. Учи на земеделие и своите приятели, преподава им "уроци" по цветарство, защото може ли българката да живее без дъхави и китни цветя?

През 1999 г. вече е добре, още по-добре е в 2000 г., когато хвърля бастуна. Сега тя може и да се занимава с нещо, защото пъргавата й душа, прикована толкова време, жадува за действие. Тя започва да върши това, което умее - най-напред да поправя дрехи, после да шие нови и след това се впуска във всякакви дизайнерски услуги. Плете столове от тамошни лика, като никога преди това не се е занимавала с подобен занаят, но нали знаете:

"Неволята учи!"

Разплита стари и скъсани столове, като си записва "последователността на действията" и така усвоява "алгоритъма" и всичко се получава като при опитен майстор.

Пъргавата и работлива българка се прочува с уменията си, с многобройните си занаяти, защото шие, бродира, извършва козметични и фризьорски услуги, тапицира, декорира! Трудно е да се изброи всичко, което е правила, но успява да влезе не само в душите на хората, но и в домовете на богати и известни никарагуанци.

Първо шие на известната скулпторка Марука Гомез. Но понеже и нашата Виолета обича да вае с ръцете си, и двете започват да правят скулптури и много си пасват в това отношение. Сприятеляват се. Тя е извънредно богата, но и много щедра.

Има много слуги и когато Виолета я пита защо й са, тя сериозно й отвръща: "Аз им осигурявам работа! Ето, моята готвачка е при мене вече 27 години - тя е член на моето семейство! Била е с мене навсякъде по света. И в Индия!"

Оттам скулпторката се е научила да носи сари, подарява и на Виолета такава индийска дреха, а тя пък се научава да шие, да сгъва и да наглася сарита и за другите си клиенти. Тази жена препоръчва Виолета като добра майсторка и на други богати клиентки.

Така шивашкият й майсторлък я отвежда в дома на Виолета Чаморо - президентка на Никарагуа, която е "взела" властта от Даниел Ортега - ръководителя, направил много за никарагуанците.

В президентския дом има много Виолети и като влиза и българската Виолета, тогава се шегуват, че

става градинка

от виолетки!

Виолета шие на цялото семейство на Виолета Чаморо, както и на семейството на нейната сестра. Нейни клиентки са съпруги на банкери, шие на жената на посланика на Еквадор, на всички членове на известната фамилия Сакаса.

Ева Сакаса Гърдиян е зам.-началник на полицията в Манагуа, а Виолета става "придворна" шивачка в нейния дом. Тя се сприятелява с всичките си клиенти, но е особено привързана към майката на Ева, която е на годините на майката на Виолета и отсреща е обичта на възрастната Лилиян, която й казва така:

"Виоле, наричай ме мама, защото любовта на майката е най-голяма от всичко на света!" Виолета и сега тъгува за тази прекрасна жена - ерудирана, с висока култура и широка душа! Тя става за нея пример през целия й никарагуански период, защото е добра, лъчезарна и много елегантна.

А богатите домове в Никарагуа са пищно съчетание на ярко синьото и оранжево-жълтото на колониалния испански стил, с вътрешни дворове във формата на пентаграм, с басейни, с приказни палми и цветя. И за тях, както и за хората, Виолета разказва сладкодумно!

По пътя на своето утвърждаване Виолета стига чак до никарагуанския парламент! Но там, където тя си търси работа, възниква отново една смешна ситуация от фамилията й Тодорова, която на испански от играта на съчетанието от звуци

означава

"краде всичко"

Не, нашата Виолета не краде, тя обича да се раздава, обича да прави подаръци на бедните си приятелки, на многобройните им деца, които често са от различни бащи. От останалите парчета плат от клиентите си тя шие шортички за децата, прави фунийки за подаръците им, слага в тях плодове и бонбони и ги раздава на големия празник Семана Санта - техния Великден.

За този празник никарагуанците приготвят сладко от тропически плодове - армивал, което си раздават така, както ние си разменяме великденски яйца.

Тогава е много топло, всички се изнасят към океана, а децата тичат и казват за нея: "Виолета, президентката, ще раздава подаръци!" (И в болниците, в които е лежала, често са се шегували с това, че името й е като на Виолета Чаморо и на шега са я питали: "Как е днес нашата президентка?")

А тя учи дружелюбните им майки да боядисват яйца, да устройват едноетажните си къщички с по-удобни и красиви мебели. Те пък преподават уроци на Виолета във всекидневната борба с огромните хлебарки и многобройните скорпиони.

На 3 май 2004 г. на път за България Виолета кацва във Франция. Търси баща си, но той е починал през 1998 г. - един ден преди да навърши 70 години. Точно срещу гробищата "Пер Лашез" синът й Мартин й е наел малко апартаментче. И сутрин Виолета се разхожда,

търси гроба на

Яворовата Мина

където някога го е намерила Лора и му е признала своята голяма обич.

Ето, с такива чудни преживявания е бил изпълнен животът на моята нова приятелка Виолета Тодорова! От 4 години тя е в родния си град, сред своите роднини.

Синът й все още е в Париж, работи като програмист и ергенува. Виолета се радва на двете си внучета - Иван и Ива, деца на дъщерята Христина, и работи в едно шивашко ателие.

Обича да разказва за онези непознати за много от нас страни: Никарагуа, Коста Рика, Хондурас, Салвадор и Гватемала, обединени в икономически и политически блок.

Случайната съдба на Виолета я е превърнала в неофициален, но истински посланик на България за Никарагуа. Защото там е преживяла късче от живота си, оставила е част от сърцето си!

Хубаво е онова, което завършва добре!

Хубавото в тази история е, че Виолета сега ходи, даже хоро играе! И спомените й за хората от далечните страни са добри!

Червената ябълка, която Виолета ми подари, грее в ръката ми. И моята душа е пълна с нейния разказ за чудатостите, които е преживяла през 14-те години, прекарани далече-далече от отечеството.

Светът е огромен, но и малък, защото няма граници за срещите на човешките души!

Очерк на Петра Ташева във в. "Дума" - П.П.

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за тази статия



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Никарагуа      Потърси и резервирай online самолетен полет до Никарагуа      Екскурзии и почивки в Никарагуа, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp