sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
 
sp
Статия за Кения

Флаг Кения    Кения

  Езерото Туркана
  Публикувана от tot11t0 на 28 март 2011 г.
  Тази статия е прочетена 164 пъти, рейтинг: 1.00

    Напряко през широкоразстланата водна повръхност на езерото Туркана, през брегове от наноси, си проправя път „речна магистрала” с толкова правилна форма, сякаш е построена от човека. На около 5 км от брега на езерото „магистралата” завършва в забележителна широка делта, наподобяваща крак на гигантска птица.

Това е краят на пътешествието за река Омо, която извира на 640 км. надалеч в Етиопия. На юг прави завой през забележителни клисури и красиви водопади, преминава през хълмисти шубраци и сухи, бодливи храсти, за да се влее с оранжево-кафяви води в яркозеленото езеро Туркана в Северна Кения.

Речните води носят наноси и растителни останки, но все пак са по-леки от тези на езерото, които са с висока плътност поради разтворените в тях вещества с вулканичен произход. Затова бурната река тече над езерната повръхност, като постепенно забавя ход и наносите се натрупват на дъното. Но по този начин създава и собствени брегове. Когатомощта й най-после затихне, тя се разстила и оформя делта, за да се слее накрая ведно с езерото.

Туркана е дълго 312 км и се подхранва от няколко реки, но е безотточно. В далечното минало, когато реките били по-пълноводни, нивото на езерото било с около 180 м по-високо. То се оттичало в Нил члез тесен ръкав в северозападния му край, но от резките промени в климата нивото на водата спаднало и сега разклонението е изцяло пресъхнало.

С течение на векове вулканите, обграждащи езерото, са изсипвали в него огромни количества пепел и лава, които са се разтворили във водите му и са образували дебел слой утайки от минерални соли като натрием карбонат, по-известен като калцинирана сода.

Разположено в пустинната северозападна част на Кения близо до границата с Етиопия, езерото Туркана е толкова отдалечено, че само много приключенски настроените пътешественици и запалените антрополози го посещават и се запознават с начина на живот на околните племена.

Усилията да се стигне до тук си заслужават, защото наоколо гъмжи от крокодили, хипопотами и водни птици.

Крокодилите в езерото и около него са приблизително 12 000. Въпреки че са от най-едрия вид в света с дължина до 5,5 м, те не нападат хора и животни, защото се хранят с огромно количество костури, които тук са в изобилие. В тиха нощ може да се чуе тракането на гигантските им челюсти. Крокодилите действат в екип и примамват рибата към брега, където бавно се приближават и стисняват кръга.

Основно място за размножаването им е Централният остров – малка група вулканични острови близо до западния бряг. Тук те живеят от 130 милиона години, почти без да са се променили. С възрастта крокодилите увеличават ръста си. Те достигат големи размери и са привидно безобидни заради изобилието от храна и липсата на хищници. Вероятно поради съдържанието на сода във водата те имат рогови образувания по корема, затова кожата им не е подходяща за производство на обувки и чанти и това ги е спасило от човешкия интерес.

Колективен лов

Цели колонии от птици – орли рибари, лопатарки, чапли, корморани, ибиси, патици, гъски и големи бели пеликани – също живеят от богатия рибен запас наоколо. Пеликаните сякаш имитират риболовните техники на крокодилите. Те сформират своите редици и започват да плуват напред, после като по сигнал всички едновременно потапят клюнове във водата и загребват рибата.

До 70-те години на XX в. езерото се нарича Рудолф. Първият европеец, който го зърнал, е граф Шамуел Телеки фон Чек. Той го нарича така на името на принца на Австрия. Граф Телеки е богат унгарски географ и спортист. С голям, добре оборудван керван от 450 носачи и 6 водачи той си проправя път из района.

Езерото предоставя последното късче от „пъзела” на Едуард Зюс, геолог от Виена, който открил закономерност в разположението на някои реки и езера от езерото Няса в южната част на Африка до река Йордан в Близкия изток. Определил го като разкъсване на земната кора, което е известно в наши дни като Голям източноафрикански рифт.

Край Туркана в продължение на десетилетия са работили мнозина антрополози, като Мери и Луис Лийки и синът им Ричард. Те открили някои от най-старите вкаменелости на предците на съвременния човек. Преди 2 милиона години първобитните хора в региона се движили изправени на два крака – за това свидетелстват отпечатъци от стъпала, съхранени в „гипсови отливки” от вулканични отлагания. На места по земята буквално са разпръснати ловни каменни брадви.

Богатите находки от вкаменелости в района са резултат ат наслагване на костите на хиляди поколения, превърнати във фосили в различните пластове седименти и отпечатъци във вулканичните скали. Последвалите издигания на земната кора са изкарали тези пластове отново на показ, създавайки своеобразна лаборатория за изучаването на ранните години на човечеството.

http://gothic.blog.bg

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за тази статия



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Кения      Потърси и резервирай online самолетен полет до Кения      Екскурзии и почивки в Кения, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp