sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
 
sp
Статия за Египет

Флаг Египет    Египет

  Художествена култура на Древен Египет
  Публикувана от tot11t0 на 11 април 2011 г.
  Тази статия е прочетена 211 пъти, рейтинг: 1.00

    От незапомнени времена древноегипетската цивилизация е привличала вниманието на човечеството. В V в. пр. н.е. древногръцкият историк Херодот посетил и подробно описал Египет. За гърците Египет е страна на чудесата, люлка на мъдростта, родина на древни богове. Самата дума “Египет” е от гръцки произход и означава “загадка”, “тайна”.
Египтяните наричали страната си Кемет, което в превод означава “черна земя”. В ІІІ в. пр. н.е. египетският жрец Манефон написал на гръцки език “Историята на Египет”, в която определил основните периоди на Древното, Средно и Ново царства, а също така е изброил тридесет и една династии на фараони.
В духовния и социален живот на древноегипетското общество главна роля е имала религията. Древните египтяни обожествявали природните сили, растения, животни и се прекланяли пред множество богове. Египтяните си представяли Вселената като съединение на небесния Нил, където слънчевият бог Ра плува с лодка, и подземния Нил, по който Ра се връща, преодолял силите на злото и тъмнината в образа на змея Апоп. Озирис, богът на плодородието, на умиращата и възкръсваща природа, бил считан за четвърти митичен цар на Египет. Той щастливо управлявал заедно със сестра си и негова съпруга Исида - богиня на плодородието и водата.

Древно царство

Това е епохата на създаване на писмеността, религиозните и светски закони, основните принципи на художественото творчество. Може да се приеме за “златен век” на египетското изкуство.
Пирамидата на изтъкнатия военачалник и основател на ІІІ династия, фараона Джосер (ХХVІІІ в. пр. н.е.) е първият гигантски архитектурен паметник на Древен Египет. Тя се намира на южния край на Мемфис и е център на погребален ансамбъл. Направена от бели варовикови блокове, стъпаловидната пирамида с височина 60 метра е издигната от архитекта Имхотеп, който изобретил начин да се строи от обработени камъни. Египтяните обожествявали архитекта и го почитали като син на бога Птах - създателя на Вселената, покровителя на изкуствата и занаятите.

В конструкцията на пирамидата на Джосер, която наричат “майка на египетските пирамиди”, са отразени три основни принципа на строежа на подобни съоръжения, а именно - гигантски размери, форма на пирамида, използване на камък като строителен материал. Тези особености по-късно били развити в строителството на пирамидите на фараоните от ІV династия.

На западния бряг на Нил (понастоящем в Гиза, около Кайро) се възвишават грандиозни пирамиди на фараоните от ІV династия : Хуфу (гърците го наричали Хеопс), Хафа (Хефрен). Някога пирамидите били облицовани с гладко полирани варовикови блокове (частично са се съхранили на върха на пирамидата на Хефрен). Основата на пирамидите има формата на квадрат, а страните образуват равнобедрени триъгълници. Най-голямата пирамида- Хеопсовата, е построена през ХХVІІв. пр. н.е. Неин създател е племенника на фараона Хемиун. Пирамидата е с височина около 147 метра и страна на основата 233 метра. Изградена е от блокове с тегло от 2,5 до 30 тона. Дори в наши дни си остава загадка как са обработени и поставени с такава точност блоковете един върху друг и при това пролуките между тях не са по-големи от половин милиметър. От северната страна хеопсовата пирамида има едва забележим вход, който ни отвежда през тесен към по-широк коридор, а оттам - в погребална зала с изработен от гранит, но отдавна опустошен, саркофаг на фараона. По вентилационната система в стаята влизал сух въздух от пустинята, за да се съхрани по-добре мумията на фараона.

Древните гърци смятали, че пирамидите са първото от седемте чудеса на света. Архитектурните паметници от следващите епохи, в това число и христианския храм в Европа - Св.Петър в Рим, са джуджета в сравнение с Хеопсовата пирамида, чиято основа е два пъти по-широка от Червения площад в Москва.

Пирамидите в Гиза, както и в Мемфис, са център на огромен погребален ансамбъл, към който принадлежи и Големия Сфинкс дълъг 87 метра и висок 20 метра.В основата му е изсечен образа на лъв с човешко лице. Още в дълбока древност сфинкса е бил засипан от пясъците на пустинята.
Съдейки по описанията и гравюрите на европейските художници от началото на ХІХ век, отново се виждали само главата и раменете на сфинкса. Неговото лице, обезобразено от войниците от армията на Наполеон, е било без нос (размерът му е бил приблизително колкото ръста на човек). Едва след нови разкопки открили могъщо тяло на лъв с протегнати напред лапи. Неговото широко скулесто лице(някога оцветено с червен цвят), вероятно имащо някаква портретна прилика с фараона Хефрен, е непроницаемо и строго, с очи обърнати на изток. Арабите наричали Големия Сфинкс “Баща на Ужаса”, но това творение предизвиква по-скоро чувство на спокойствие и сила отколкото страх.

Средно царство

В епохата на Средното царство (XXI – XVIII в. до н. е.) политическия център на страната се преместил в град Тива. Тук се почитал богът на слънцето Амон, по-късно отъждествен с древния бог Ра. В този период нараснала самостоятелността на отделните области (номи) и техните управници (номархи), което довело до разцвета на местните художествени школи. Присвоявайки си някои привилегии, фараоните и получилите почти пълна независимост номархи, строили своите гробници във владенията си, а не в подножието на царската пирамида. Самите пирамиди станали значително по-малки и незабележими. Издигнати от тухли и пясък между стените, те бързо се разрушавали.

От средата на епохата на Средното царство, в храмовете започнали да издигат статуи на фараони, предназначени за всеобщо обозрение. Във Фаюмския оазис фараонът Аменемхет III издигнал колосално (с площ 72 хил. кв. метра), оградено от колонада здание с множество помещения — зали, молилни, коридори, складове. Гърците и римляните го нарекли Лабиринта. В продължение на векове тази дума в речника на много народи от цял свят означавала обширно здание с множество сложни ходове, до такава степен объркани, че в тях било лесно да се загубиш. Исполинското съоръжение правило впечатление, за което разказват историците Херодот, Страбон, Диодор Сицилийски. Външните помещения, “превъзходящи дела на човешките ръце”, както споменава Херодот, “ние видяхме сами, ходихме по залите”, докато за подземните могли да съдят само по расказите на пазачите: там не се допускали посетители, тъй като там се намирали “гробниците на царете, на построилите на Лабиринта, и гробниците на свещените крокодили”.

Предназначението на тази прославена постройка не е установлено със сигурност. Иследователите са склонни да я приемат за заупокоен храм на Аменемхет III, тъй като към Лабиринта била долепена почти изчезнала тухлена пирамида на фараона и статуи с негово изображение (XIX столетие до н. е.).
При Сенусерт III настъпил разцвет на придворното бижутерно изкуство. Негови великолепни образци са намерени в погребението на дъщерята на фараона, Ситхатор. В правоъгълното дървено ковчеже за скъпоценности, инкрустирано със слонова кост и розов халцедон, били поставени бронзово, украсено със злато огледало, съдове за благовония, блюдо от сребро. Диадема под формата на златен обръч с изображение на свещената кобра, пояс от златни раковини — това е само малка част от бижутерията, създадена в тази епоха. В числото на най-изисканите били пекторалите. На тях често се срещали изображения на скарабеи (символ на слънцето и възкръсването от мъртвите) и разни божества. Пекторалът на Сенусерт III, изработен от златен лист и украсен богато с бирюзой, лазуритом и сердоликом, — е най-хармоничното сред много подобни произведения на изкуството на Древен Египет, достигнали до наши дни.

Ново царство

Първа половина. За изкуството на Египет през този период е характерен стремежа към великолепие и декоративност в съчетание с изисканост и изящество. В процеса на сближаване на Египет с културите на Сирия, Крит и Двуречието, се разширили хоризонтите, изменили се много понятия, оживил се социалния живот. През този период се наблюдава стремеж към нови образи и художествени форми, към реализъм в литературата и изкуството. което довело до нови решения в рядица художествени проблеми. Нараснал разкоша в бита на богатите, появили се пищни дрехи от тънки материи, сложни перуки, масивни огърлици, по-богати и декоративни станали формите на предметите на домашния бит. Всичко това се отразило и на стила в изкуството. На смяна на точните форми от началото на династията идва изискана декоративност. Някога гладките и плоски повърхности на статуите започват да се покриват с малки линии от гънките на дрехите и къдриците на перуките, като цяло статуята е игра на светлосенки. В резултат от търсенето на нови методи за отразяване на заобикалящия ни свят, се събужда интереса към движението, обема, живописността. В скулптурата, както и в архитектурата, школата на Тива заела водещо място. Именно в Тива — столицата на Египет — се строили главните храмове, за украсата на които използвали все по-голям брой статуи.

Характерните особености на скулптурата, както и на архитектурата на XVIII династия, ярко са се проявили в храма на Хатшепсут в Дейр-Ел-Бахри.

Паметниците, създадени в началото на управлението на Ехнатон (XIV в. до н. е.) — периода на амарнского искуство, — рязко се отличават от всички предшестващи по отказа от рядица канонични форми и традиционно идеализирования образ на царя. Такива са релефите и скулптурите на храма на Атон във Тива, построен още до пренасянето на столицата в Ахетатон, точно както и датиращите от шестата година от управлението на Ехнатон релефи на пограничните камъни на новата столица и ранните релефи в храмовете и. Фараонът е изобразен с некрасиви черти на лицето и болнаво тяло. Най-добрите образци от достигналите до нас скулптури на Ахетатон са портретните глави на Ехнатон и членовете на семейството му. И прославената оцветена глава на царицата Нефертити, и не по-малко забележителните, напълно завършени нейни портретни глави от пясък, са поразителни произведения на реалистичното изкуство, създадени хиляда години преди разцвета на изкуството в Гърция.

Следва да се има предвид, че същите майстори били автори на произведенията, създадени при приемниците на Ехнатон. Тези паметници са в традициите на Амарн и явно близки до нея и в скулптурата, и в живописта, и в художествените занаяти, както се вижда от образците, намерени в гробницата на фараона Тутанкамон. Тя не била разграбена и запазила забележителни произведения от ценни материали. Трудно е да се опишат всички шедьоври на художествените занаяти, намерени в гробницата на Тутанкамон.
Значението на искуството на Амарн не се ограничило само с времето на близките приемници на Ехнатон, то изиграло съществена роля и във формирането на забележителното изкуство през периода на XIX династия, а с това и на цялото изкуство от втората половина на Новото царство в Египет.

Втора половина. За официалното изкуство от началото на XIX династия е характерен реакционния стремеж да се върнат традициите на доамарнските години. Но този стремеж не би могъл да се осъществи напълно, тъй като значението на амарнското изкуство било твърде голямо и при това пред художниците от разглеждания период възникнали нови задачи. Главен обект на строителството бил храма на Амон в Карнак, разширяването на който имало двойно политическо значение: то трябвало да покаже тържеството на Амон и с това да удовлетвори жреците, а в същото время и да прослави мощта на новата династия. В строителството в Карнак били заинтересовани и фараони, и жреци.

По времето на етиопската династия (712 – 663 г. пр. н. е.) в художествения живот на жителите на Тива отново се наблюдава известно оживление. До нас са достигнали статуи на фараона Тахарка и етиопски царици. Тези скулптури явно се отличават от предшестващите паметници с живото образно предаване на портретните черти, с добре отразените етнически особености. За грандиозните мащаби и високото качество на обзавеждането на саиския храм на богинята Нейт свидетелстват оцелялия гигантски наос от цяло парче гранит, с височина около 25 м и тегло 300 тона с великолепно отполирана повърхност. Гробниците на знатните хора от това време са се съхранили в различни части на Египет, при това и формата им съответно е различна.

Неслучайно, изкуството на Египет е част от съкровищницата на изкуството на древния свят, а следователно, и на световното изкуство. Пристигайки в Египет, творците на все още младото гръцко изкуство видели великолепни храмове с хилядолетна история,с утвърдени типове колони,с хармонично съчетание на архитектурата, скулптурата, цветния релеф; видели стенна живопис, забележителни скулптури, разнообразни произведения на художествените занаяти, отличаващи се с изумителни форми и изключително майсторство в обработката на материалите. Гръцките архаични паметници от VI в. пр. н. е. са отражение на известно въздействие на египетското изкуство. Интереса към художествените съкровища на Египет се увеличил по-късно, когато през основаната в IV век пр. н. е. от Александър Македонски нова столица на Египет, Александрия, станала в кратък срок един от най-важните центрове на Средиземноморието, започнало продължително плодотворно взаимодействие между изкуството на Египет и изкуството на другите народи от Запада и Истока.

http://art-bg.info/ancient-egypt/

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за тази статия



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Египет      Потърси и резервирай online самолетен полет до Египет      Екскурзии и почивки в Египет, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp