sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Сантяго де Чиле, Чили Forecast
 
sp
Статия за Чили

Флаг Чили    Чили

  Чили - Винени области
  Публикувана от nansi_g на 03 февруари 2011 г.
  Тази статия е прочетена 297 пъти, рейтинг: 1.00

    За европееца, който посещава Чили за първи път, страната би изглеждала пъстра и многолика, типична Южноамериканска държава, но той едва ли би си дал изцяло сметка за това, в каква изолация всъщност се намира тя. Уникална на картата, това е може би най-дългата и тясна страна в света, предпазена от негостоприемните върхове на Андите от Запад, и от Тихия океан - на изток. На юг е Южният полюс, а на север – обширната пустиня Атакама. Всичко това, колкото и невероятно да звучи, я прави не просто интересна, а изключително благоприятна за отглеждане на най-доброто грозде.

История
Културната лоза vinifera е донесена в Латинска Америка преди векове от испанските конквистадори. Първата страна, където завоевателите засадили лозя е Мексико, от там растението стигнало през 16 век в Перу, и това се счита като първата дата в чилийската винена история. Предполага се, че някъде около 1550 година в Централната долина първите испански заселници започнали да берат плодовете на няколкогодишните растения, за да могат да произвеждат вино с религиозни или обредни цели. Има се предвид, че им е било необходимо, за да взимат светото причастие. В една хроника на йезуитския монах Алфонсо Овайе се споменават дори сортове – москател, торонтел, албильо, молар и някакво “черно грозде”. Споменава се още за набези на местни индианци върху някои лозя (особено в по-южните райони), но като цяло винарството в районите около столицата Сантяго може спокойно да се похвали с над четиривековна история, считано от 17 век насам. Губернаторът на Чили доли влиза в политически конфликт с Короната в Испания, която се опитва да забрани вноса на вина от Латинска Америка, настоявайки върпеки ембаргото лозарството и винарството да се поощряват с всички сили и средства.

Истински голямата заслуга за процъфтяването на винарството и лозарството имат обаче французите. Те пристигат в Чили малко по-късно – 18-19 век, но за сметка на това добре подготвени с посадъчен материал от три Бордожки сорта - каберне совиньон, мерло и карменер.

И в съвременната чилийска история французите имат сериозно участие с мащабни инвестиции и новосазадени лозя. Впрочем смята се, че испанецът Мигел Торес първи прозира огромния потенциал на Чили като ненадминато място за производство на качествена суровина, и действително, след появата на Torres винарството се превръща в един от водещите отрасли в икономиката на отдавна добилата независимост бивша испанска колония. От големите играчи на световната винена сцена в момента инвестиции в изби и лозя имат още Ротшил, Ротшилд Лафит, Мондави, Конча и Торо и т.н.

За 2008 година страната е произвела 8 683 млн. хектолитра, което е почти два пъти по-малко отколкото съседната Аржентина. Чили обаче изнася 70% от обема на целия си обем на винопроизводство, което превръща държавата в лидер в износа за Латинска Америка.

География, климат и почви
Между долините на реките Елки и Лимари на север и долината Био-Био на юг има 800 км, по протежение на които се простират лозарските зони на страната, с изненадващо разнообразие от терени и почви, чиято най-ярка характеристика са климатичните разлики между предпланините на Андите, долините и най-крайбрежните лозови масиви, силно повлияни от океанското течение Хумболд. Чилийските лозя се отглеждат от 200-300 м надморска височина до малко над 1000 м.

Климатът може да се опише приблизително като средизменоморски, но огромното предимство тук са дългите, топли и сухи лета и сериозния въздушен дренаж. Не че мана и сиво гниене са непознати думи, но като цяло без много намеса лозата се отблагодарява на своите стопани с изключително здрави, зрели плодове.

Със своите 5000 км брегова ивица на Тихия океан от запад, Андите, издигащи се до 7000 м на изток, обширната пустиня Атакама на север и антарктическия юг, Чили е необичайно изолирана страна и този факт е изиграл съществена роля за лозарството и винарството, а именно тук никога не е съществувала филоксера. Това ще рече, че е достатъчно просто да боднете лозова пръчка в земята, за имате лоза. Или с други думи всички лозя се отглеждат върху своите собствени корени.

От север на юг основните винени области и техните най-важни райони са:

Елки

Лимари

Аконкагуа (със сответните подрайони):

-Аконкагоуа

-Касабланка

-Сан Антонио (заедно с новата подзона - долината Лейда)



Централната долина:

-Майпо (в Майпо влизат още подзоните Сантяго, Талаганте, Пирке, Пуенте Алто, Исла де Мейпо и Буин)

-Рапел (с подзони Качапоал и Колчагуа)

-Курико (Тено и Лонтуе)

-Мауле (Талка, Сан Клементе, Сан Хавиер, Парал, Линарес, Каукенес)



Долината Итата

Долината Био-Био

Долината Майеко



Елки и Лимари
са сравнително нови винени области, разположени на 600 км северно от столицата Сантяго. Едва през последните години някои изби тук като Tamaya, Tabali и Vina Francisco de Aguirre започват да правят по-качествени вина. Техните лозя са на около 20 км от океана, чието хладно влияние удължава периода на зреене. Заедно със сухото време това създава условия за изключително здрав и качествен плод.

Аконкагуа
наречена на едноименната река, е разделена на две твърде различни зони. Вътрешната й част е може би най-горещата винарска зона в Чили. Тук се правят някои добри червени вина. По-близо до брега е Сан Антонио, преуспяващ нов подрайон, където изби като Matetic, Casa Marin, Leyda и Garces Silva се възползват от подчертаното тихоокеанско влияние и създават свежи вина от совиньон блан и някои от най-добрите пино ноари в страната.

Касабланка
е един от най-хладните и предпочитани от лозарите на бели сортове райони в страната, разположен по крайбрежието, близо до Валпарайсо. Условията се различават съществено от тези на съседната Аконгагуа малко по-на север. Утринните мъгли и по-облачното време създават добри условия най-вече за совиньон блан и шардоне. Най-силно присъствие тук имат Concha y Toro, Santa Rita и Veramonte.

Майпо
е най-известният винен регион в Чили. Намира се точно до столицата Сантяго, на юг-югозапад от града. Превес тук имат червените сортове. Майпо е известен с най-добрите чилийски кабернета.

Рапел
регион с преобладаващи червени сортове, е официално разделен на два подрайона: Качапоал и Колчагуа, но в техните рамки вече има няколко ярко изявени зони. Апалта (в Колчагуа) например е прочута с изисканите си вина с плътно тяло от мерло, карменер и сира. Лозята там са почти изцяло на Casa Lapostolle (собственост на французи) и Vina Montes. В Пералийо е избата Los Vascos, в която Chateau Lafite-Rothschild има значителен дял.

Курико
става част от международната винена карта, когато през 1979 там пристига испанецът Мигел Торес. Най-важните сортове в долината на Курико са каберне совиньон и совиньон блан. В района около Молина и северно от река Кларо е по-хладно, заради бриза от Андите. На запад крайбрежната планинска верига ограничава влиянието на Пасифика и климатът е топъл, понякога подчертано сух и горещ. Тук сортовото разнообразие е голямо и гроздето достига много добро качество. Освен Torres, други признати изби от Курико са San Pedro, Valdivieso, Aresti и Los Robles.

Мауле
(един от най-хладните региони) е важен като територия и обем на винопроизводство, но чак сега започва постепенно да променя репутацията си на производител на качествени вина, благодарение на новите инвестиции и модерните лозарски практики.

Южните области са по-открити към океана в сравнение с Майпо и Рапел, защото не са защитени от крайбрежни планински възвишения. Затова е и най-влажната и хладна винена област в страната. Направените проучвания обаче показали, че тук могат да се получават и много качествени вина от най-добрите световни сортове. Потвърждение на това дават зоните Мулчен и Негрете, където изби като Cono Sur и Gracia произвеждат искрящосвеж ризлинг и сочен зрял пино ноар. Най-новият подрайон Майеко вече доказва възможностите си с отличните шардонета на френската изба Aquitania.



Сортове
От френските червени сортове каберне совиньон е най-разпространен в Чили и е главната ос на винопроизводството и на репутацията на чилийските вина. Макар вината базирани на карменер да са това, с което Чили най-вече се представя на световния пазар, тъкмо кабернето от красивата латиноамерикаснка държава може да се мери с най-големите световни винени шедьоври. Особено ако е от стари лозя с естествено ограничен доход и особено ако е отглеждано от лозя, близо до океанския бряг. Неповторимият характер на черупчести морски дарове, йод и водорасли са неизменна част от характера на най-големите чилийски кабернета.

Сортът карменер, който днес най-вече се свързва с Чили, всъщност е френски. Той бил унищожен от филоксерата в Европа и се смятал за изчезнал, докато през 1994 френски енолози установили, че в Чили отглеждат карменер незабелязано, смесен с мерло. Така от средата на 90-те този сорт започна да се появява самостоятелно по етикетите на чилийските вина, и е много добър за купажи с други червени сортове.

Специално внимание трябва да се обърне и на совиньон блана от Чили, най-широко разпространен в хладната крайбрежна долина Касабланка. Чилийският совиньон има изключителен характер, съчетание от съблазнителен, зрял тропически плод със звънлива цитрусова свежест и лек намек за море и минерали.

Страната произвежда и чудесни вина от шираз, мерло и шардоне, а през последните години се изявяват и сортове като пино ноар, малбек и каберне фран. Правят и някои добри вина от късна реколта.

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за тази статия



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Чили      Потърси и резервирай online самолетен полет до Чили      Екскурзии и почивки в Чили, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp