sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (1 теми)
 
Click for Ла Пас, Боливия Forecast
 
sp
Статия за Боливия

Флаг Боливия    Боливия

  Тиахуанко
  Публикувана от nansi_g на 24 януари 2011 г.
  Тази статия е прочетена 207 пъти, рейтинг: 1.00

    Град Тиуанаку(Тиахуанко) някога бил столица на могъща пре-инкска цивилизация, която била доминираща в региона на Андите в периода от 500 до 900 г. сл. н.е.. Величествените руини от тази пре-инкска култура включват няколко храма, пирамида, символични входове и изображения на мистериозни лица.
За инките Тиахуанко бил градът на тяхното сътворение от бог Виракоча, който излязъл от глъбините на езерото Титикака. Цивилизацията, за която се смята, че е дало началото на народа на Тиахуанко се появила по тези земи някъде около 600 г. пр. н.е.. През 700 г сл. н.е. започнало изграждането на града и церемониалните места, които достигнали своя апогей в следващите няколко столетия. По времето на най-големия си възход градът наброявал 20, 000 жители и покривал площ от около 2,6 кв.км. След 1200 г. започнал упадъкът на цивилизацията на Тиахуанко, но тя оказала огромно религиозно влияние върху инките. Археолозоте разделят историята на Тихуанко на пет периода: 1.Идването на народите Тихуанко по тези земи някъде в средата на 5 век пр. новата ера. Намерени са многоцветни керамични изделия от това време както и рисунки на животни върху глина. 2.От 5 век пр. н.е. до 1 век сл. н.е. -намерени са керамични съдове с хоризонтални дръжки. 3. От 1 век до 300 г. сл. н.е. - рисувана, трицветна керамика с множество геометрични фигури и стилизирани изображения на животни 4.Класически период- 300-700 г. сл. новата ера. По това време са създадени по-голямата част от каменните постройки, който могат и днес да се видят, а използването на злато и сребро свидетелства за развитието на търговията по това време. Керамиката, намерена от този период, включва човешки глави и лица с издути бузи -за учените това е свидетелство, че по това време хората на Тихуанко вече са употребявали кока (дъвчели са листа кока). 5. Експанзивният период от 700 -1200 сл. н.е. Това е период на упадък. Археолозите откриват значително по-малко керамика и няколко постройки с тази датировка. Инките, които по-късно пристигнали в града, вярвали, че той е изграден не от предходна на тях цивилизация, а от бог Виракоча. Тук той създал от камък първите хора. След пристигането на испанците, богатствата на Тиахуанко били разпръснати по целия свят. Златото било разграбено, а някои от артефактите, останали от пре-инкската цивилизация били унищожени от католическата църква, чиито представители ги сметнали за езически символи. Други статуи били запазени от църквата или пък продадени. Масивните каменни блокове били използвани за изграждането на постройките от колониалната епоха. За щастие, някои от реликвите на тази цивилизация са се запазили. Най-големите каменни статуи са били оставени по местата си, докато други по-малки артефакти могат да бъдат видени в Museo Litico Monumental и Museo National de Arqueologia в Ла Пас. Подобно на почти всички антични мегалитни находища в света, градителите на Тиахуанко използвали обширни площи, за да изградят своите величествени храмове. Базалтовите и пясъчникови плочи, които са поставили, тежат около 25 тона всяка една от тях. А най-близката каменоломна, от където са произвеждани, била на разстояние от 40 км. на полуостров Копакабана. Плочите от пясъчник се доставяли от място, което било на 5км отдалечено.

Може би една от най-внушителните постройки в Тиахуанко е пирамидата Акапана, която е била издигната върху естествено геологично образувание. Почти квадратна по форма, основата й покрива площ от около 16 кв. м. В центъра на плоския й връх има вдлъбната овална повърхност, която се смята, че е направена от испанците, когато разграбвали града, но някои археолози предполагат, че може да е служела за воден резервоар. Голяма част от камъните, които са били част от конструкцията са били разграбени, за да бъдат изградени на тяхно място домовете и църквите на европейските заселници.

Северно от пирамидата се намира храмът Kalasasaya -ритуална платформа с размери от 130/ 120 м.. Стените са направени от огромни блокове червен пясъчник и андезин. Каменните блокове са разположени така, че точно да пасват на основата, която е висока около 3 м.. Масивни стъпала са направени от два монолитни отвесни колони. Реставрираният вход води към вътрешен двор и към руините от помещенията на жреците. Вторичните платформи вътре в Kalasasaya съдържат други монолити като El Fraile - Жрецът.

До северния край на храма се намира Пуерта дел Сол (Прага на слънцето). Изграден от един единствен блок от андесит, за който се смята, че тежи поне 44 тона. Археолозите смятат, че по някакъв начин той е свързан с бога на слънцето и най-вероятно е бил използван като календар. Повърхността е декорирана с барелефи и от едната страна има скулптора на божество, а от другата редица от четири дълбоки ниши. Близо до Kalasasaya има подобен, но по-малка порта -Пуерта де ла Луна, по който има изображения на различни животни, които са същите като тези по Пуерта дел Сол. Близо до входа на Kalasasaya се намира Templete Semisubterraneo, който според мнозина е, символ на Подземния свят и който е на площ от 26 м. ма 28м. и включва правоъгълен снишен двор. Стените му са декорирани с 175 вълнуващи скулптори на човешки лица. Някои от фигурите много приличат на модерни изображения на извънземни, който поражда някои интригуващи предположения.

Западно от Kalasasaya се намира голяма област, известна като Putuni или като Palacio de los Sarcofagos, която продължава да се прочува от археолозите. В източната й част има купчина камъни - Kantatayita. Учените все още не са успели да установят какво е било построено от каменните късове, но те са декорирани с интересни геометрични фигури.

Южно от главния комплекс се намира археологическта местност Puma Punku (Прага на пумата). Този храмов комплекс съдържа мегалити, тежащи повече от 440 тона. Всеки 21 юни тук се събират около 5, 000 човека, включително много последователи на Ню ейдж движението, за да отбележат фестивала на Новата година (Machaj Mara). Сюблимният момент настъпва с изгрева на първите слънчеви лъчи, които влизат през входа на храма на източната страна на комплекса. Местните хора носят шарени церемониални дрехи, а гостите на града се присъединяват към тяхното тържество - да пийнат singani(латиномаерикански ликьор), да подъвчат кока и да танцуват до зори. Специални автобуси от Ла Пас пристигат в Тиахуанко точно за изгрева на слънцето. По преданите почитатели на празника пристигат
няколко дни по-рано.

      Добави във Facebook

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3

Дайте Вашата оценка за тази статия



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Боливия      Потърси и резервирай online самолетен полет до Боливия      Екскурзии и почивки в Боливия, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp