sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Amundsen-Scott, Антарктида Forecast
 
sp
Статия за Антарктида

Флаг Антарктида    Антарктида

  Риби в Антарктида
  Публикувана от yonyo на 08 септември 2010 г.
  Тази статия е прочетена 195 пъти, рейтинг: 4.33

    В антарктическите морета живеят повече от 150 вида риби (на Земята са известни общо около 25 000 вида), но изследването на рибната фауна в Южния ледовит океан, а още повече на начина им на живот все още не е приключило. Биомасата на рибите в района на Антарктика не е толкова голяма, както се смяташе преди известно време.
По мнението на експертите от международната програма БИО-МАСС едва 12 вида, от които обаче само девет живеят постоянно в Антарктика, са от значение за антарктическата екологична система и представляват интерес като настоящи или бъдещи риболовни обекти, В зависимост от жизнената среда антарктическите риби се причисляват към екологичните групи, на които се делят придънните риби в крайбрежната зона и плитководната част (максимална дълбочина 1000 метра) — около 100 известни вида, Това са дълбоководни придънни риби (под 1000 метра) и дълбоководни риби в открито море (на 200—500 метра дълбочина) — около 50 вида, Антарктическите риби се приспособяват изключително добре към най-ниските температури на водата, които изобщо могат да съществуват в морето в зависимост от солеността и налягането. Типично през цялата година за антарктическите води в средните и по-дълбоки водни слоеве е постоянната температура около точката на замръзване, която зависи от солеността и налягането (почти минус 2° С). Тези студенолюбиви видове притежават вероятно по-ефективен механизъм за изразходване на енергията, необходима за растежа им, от рибите в по-топлите води. Някои от тях влизат повече или по-малко в съприкосновение с леда. Укриват се в ледени пещери и се хранят с водорасли или безгръбначни, които покриват ледените повърхности под водата. Студенолюбивите антарктически риби проявяват най-голяма активност в много малък температурен интервал, често малко под нулата. Много от тях измират, ако температурата се повиши с няколко градуса над нулата, Те имат специфично защитно средство срещу студа — гликопротеин (протеин, съдържащ въглехидрати), който се намира в кръвта и не дава възможност на телесната течност да замръзне. Гликопротеините са хибридни молекули — едната им страна е изградена от белтъчни елементи, а другата от захарни. Защитното им действие срещу студа, изглежда, се състои в това, че по страната, изградена от захарни елементи, се натрупват ледени кристали, които растат в кръвта. Водоотблъскващата страна с белтъчни елементи предотвратява доближаването на нови водни молекули до ледения кристал, чието развитие спира по този начин. Така се понижава точката на замръзване на кръвта.

Повечето антарктически риби снасят относително големи яйца с жълтък, които падат на дъното. Измерена по броя на яйцата, плодовитостта в повечето случаи не е особено висока, тъй като често се отлагат само неколкостотин или хиляда яйца. Ембрионалното развитие продължава сравнително дълго. Като се има предвид големината ма яйцата, ларвите са сравнително големи. Много от тях живеят в открито море. Пелагичните млади риби на тези видове и най-вече малките на ледените риби се хранят с крил. Те се придържат към външната страна на пасажа и го следват.

Рибите в Антарктида също имат много паразити и главно паразитни червеи, а също едноклетъчни и копеподи. За някои паразитни червеи те са краен гостоприемник, а за други междинен. Така ларвите на кръглия червей (херинговите червеи) нападат някои видове антарктически риби и се крият в телесната кухина. Ларвите попадат в рибите чрез крила. Те трябва да стигнат до червата на тюлен или кит, за да узреят полово. Рибите са междинен гостоприемник и за ларвите на някои тении по тюлените.

ПРИДЪННИ РИБИ

Въпреки че в някои крайбрежни зони, като например около о. Южна Джорджия или о. Кергелен, придънните риби са в голямо количество, крайбрежните придънни риби — тази най-важна група в Антарктика — са по-малобройни, отколкото в други райони на световния океан . По твърде тесния шелф на Антарктида очевидно няма много подходящи места, където рибите могат да хвърлят хайвера си. 90 на сто от видовете и 65 на сто от родовете, които спадат към крайбрежните форми, се срещат само в Антарктика. Главната група крайбрежни риби са антарктическите риби (Notothenioidei), които са под разред на костуроподобните (Perciformes). Като дънни обитатели те имат голяма глава и тясно тяло. Нямат плавателен мехур. Тази група обхваща почти три четвърти от видовете крайбрежни риби в Антарктика. Четири семейства антарктически риби са разпространени главно в Антарктика, а петото живее в субантарктическите води. Тези видове, които се срещат в най-отдалечените южни райони, се характеризират с бърза обмяна на веществата, но с малък растеж. Като типични дънни обитатели повечето форми имат тежко тяло. За тези риби богатият избор на безгръбначни в бентала е целогодишен стабилен хранителен източник. Някои видове обаче периодично преминават в средните и в горните водни пластове и се хранят с крил и друг зоопланктон. Липсата на плавателен мехур при тях се компенсира с други механизми, които осигуряват изплуването. Така например костите на антарктическата херинга и антарктическия костур се минерализират в по-слаба степен. Под кожата и между мускулите им има големи мастни натрупвания.

Антарктическата треска (Nototheniidae) е от семейство Антарктически риби, което е представено с най-много видове. Съветският ихтиолог Андрияшев изчисли средната дължина на всички видове — 36 сантиметра, което нарежда това семейство на второ място по средна дължина. В него обаче фигурират най-едрите видове риба в Антарктика. Главната маса антарктически крайбрежни риби съставляват родовете Notothenia и Trematomus. Приблизително 15 вида от рода Notothenia (полярна риба) се срещат в Антарктика. Повечето от тях обитават континенталния шелф на дълбочина 200—500 метра и се хранят с придънни безгръбначни и малки риби. Някои видове мигрират сезонно, навлизат в открито море, за да се хранят с крил. Сребристите на цвят млади риби също се срещат в открито море. За някои видове знаем, че през есента и зимата хвърлят хайвера си, който пада на дъното.

Антарктическата треска (Notothenia rossi) е най-големият вид — максимална дължина около един метър. Като подвид в крайбрежната зона на Южната Антилска дъга и на Антарктическия полуостров се среща N. rossi marmorata. Също като подвид край Кергеленския архипелаг, о. Крозе, о. Марион и о. Макуори се среща Notothenia rossi rossi. Антарктическата треска хвърля хайвера си през април или май в зависимост от района. Ларвите и малките риби живеят в пелагиала. По-младите риби ловуват на пасажи и се хранят с крил. От две-до петгодишна възраст обитават плитководната зона на морето. След това отиват в по-дълбоки води, където узряват полово.

В района на Южните Антилски острови и Антарктическия полуостров Noto-thenia giberrifrons достига почти половин метър на дължина. Подрастващото поколение на този вид също се храни с крил и други живи организми от планктона. По-възрастните се хранят на дъното. На дължина Notothenia coriiceps също достига почти половин метър и се среща циркумполярно в Антарктика и край морско-антарктическите острови (следователно с изключение на о. Южна Джорджия), край о. Кергелен и други субантарктически острови недалеч от антарктическата конвергенция (с изключение на о. Макуори). Тя хвърля хайвера си в Южното Антилско море през май. Този вид се среща в два подвида: N. coriiceps coriiceps край о, Кергелен и N. coriiceps neglecta в останалата част на района.

Trematomus е друг нототениевиден род, също богат на видове. В морето на Дейвис T. bernacchii узрява полово на 5 години и има сравнително бърз растеж. Женските растат по-бързо от мъжките. Масата им надвишава два-три пъти масата на мъжките. Те живеят десет години, ТT. borchgrevinki се среща под морския лед близо до повърхността. Този вид „обича" леда и с удоволствие си почива или се храни на ледени издатини под морския лед или в слоя ледени кристали на замръзващата вода. Първите подобни наблюдения под леда на морето на Дейвис (Източна Антарктида) са направени от германската антарктическа експедиция, презимувала на експедиционния кораб „Гаус" през 1902—1903 г.

Най-големите антарктически риби принадлежат към рода Dissostichus Антарктическият костур (D. mawsoni) достига почти 2 метра дължина и има маса 70 килограма. Среща се циркумолярно в Антарктида както в открито море, така и над континенталния шелф. Той е истински хищник, Първите екземпляри от този вид се прочуха с това, че изследователите ги отнели от появилите се тюлени на Уедъл, на които те са плячка. Антарктическият костур снася яйцата си в открито море през антарктическата пролет.

Антарктическата херинга (Pleura-gramma antarcticum) е нототениевидна риба в открито море. Среща се в диапазон от близките до повърхността слоеве до неколкостотин метра дълбочина. Рибата има дължина 20—30 сантиметра и прилича на херинга по формата на тялото, по сребристия цвят и по големите и тънки, леко отделящи се люспи. Този масово срещан вид живее циркумполярно в Антарктида над континенталния шелф край Южните Оркнейски острови — най-северния район, където се среща. Антарктическите херинги хвърлят хайвера си през зимата близо до крайбрежието. От октомври до декември те се намират в планктона на повърхностните води, Пингвините и буревестниците ловят младите риби на Pleuragramma и Trematomus, а тюлените и вероятно китовете — възрастните екземпляри.

Към малките крайбрежни риби спадат рибите хищници. Средната дължина на това семейство достига около 15 сантиметра. Странно е устроена антарктическата драконова риба (Bathydraconidae). Почти всичките 15 вида от това семейство обитават крайбрежните води на антарктическия континент на дълбочина 500—700 метра. Повечето от тях са малки, само няколко вида достигат дължина половин метър (средната дължина на всички видове е 26 сантиметра).

Особен интерес сред биолозите предизвикват едроглавите белокръвни риби (Channichtydae), Най-често те стигат на дължина до 67 сантиметра, нямат люспи, а ребрата им не са окостени, Средната дължина на семейството е 43 сантиметра. Огромната уста (както при щуките) заема повече от половината от дължината на главата. 16 от всичко 17 вида от това семейство са типични обитатели на Антарктика..

Тъй като разтворимостта на газовете, следователно и на кислорода, зависи от температурата (по-добра разтворимост има при по-ниски температури), поемането и пренасянето на кислород при безкръвните риби става по описания начин само при ниски температури на морската вода и на кръвта им в антарктическата област. Все още обаче не е напълно изяснено защо безкръвните риби са се лишили от хемоглобин по време на развитието си. Може би при ниски температури той има такова силно въздействие, че възниква риск за организма (например опасност от емболия на кислородния мехур). От рода на тресковидните риби в Антарктика се срещат и други форми, които не спадат към нототениевидните риби. Седем вида от семейството на живородната михалица, например, които се срещат главно в Северното полукълбо, и то предимно в Арктика, обитават Антарктика. Семейството на морските охлюви или Liparididaeе също от северноарктически произход. Пет негови малко известни вида се срещат в антарктическата област. Други рядко срещани крайбрежни риби в Антарктика са австралийската минога (Geotria australus) — вид, който е широко разпространен в субантарктическите и южните умерени води и понякога навлиза в антарктическите морета (най-вече в Южното Антилско море), няколко малко известни скатове и три вида паркетовидни риби (Muraenolepidae), които спадат към тресковидните риби (Gadiformes).

ДЪЛБОКОВОДНИ РИБИ
Твърде малко се знае за дълбоководните риби на Антарктика. Засега са описани само няколко вида, един от които е представител на семейство Brotulidae (разред Костуркови), уловен на 4571 метра дълбочина в морето на Уедъл. Фауната на дълбоководните риби в откритото море на Антарктика е богата и представя около 50 вида, които се числят към 20 различни семейства риби. Само 14 вида спадат към семейство Светеща аншуа (Myctophidae) — малки риби със светещи органи, които нощем излизат на повърхността. Това семейство принадлежи към собствен разред Светещи бисернооки риби (Scopeliformes). Освен това се срещат предимно по-малки видове от разред херингови, трескови и костуркови.

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10385

      Добави във Facebook

Дайте Вашата оценка за тази статия



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Антарктида      Потърси и резервирай online самолетен полет до Антарктида      Екскурзии и почивки в Антарктида, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp