sp
Потребител    Парола  

Нов потребител   Забравена парола

НачалоЗа идеятаКласиранеПартньроиКонтакт
    





Маршрут
sp
sp
 
Говорилня (0 теми)
 
Click for Amundsen-Scott, Антарктида Forecast
 
sp
Статия за Антарктида

Флаг Антарктида    Антарктида

  Птиците в Антарктида - ПИНГВИНИ
  Публикувана от yonyo на 06 септември 2010 г.
  Тази статия е прочетена 466 пъти, рейтинг: 3.50

    Ако разгледаме един пингвин, веднага ще ни направи впечатление, че той не може да лети и че в голяма степен е приспособен към воден начин на живот. Крилата са се преобразували в истински весла или плавници. Маховите пера, които сме свикнали да виждаме при птиците, липсват.
Благодарение на крилата си, превърнати в яки, плоски гребла, пингвинът е отличен майстор на „подводното летене". Късите му крака са разположени в задния край на продълговатото, тежко и силно тяло с форма на вретено. Чрез тях пингвинът се придвижва на сушата с типичната за него изправена походка. В костите само на места има пълни с въздух кухини както е при птиците, които могат да летят, Мускулатурата, която движи крилата, е много силно развита, а вратът е гъвкав и подвижен. Черно-бялата окраска на пингвините, напомняща фрак и жилетка, също е част от приспособяването им към воден начин на живот.
Тръбната страна на пингвините е тъмна, а коремната бяла. По този начин, гледани отдолу срещу светлото небе, те остават невидими както за враговете, така и за плячката си. Пълното приспособяване към водата, където могат да прекарват дълго време, им позволява да плуват и да се гмуркат с голяма гъвкавост и скорост за сметка на доста по-бавното им придвижване на сушата, За пингвините от този район животът в антарктическото море е от първостепенно значение. Само там те намират храна, През зимното южно полугодие, дори в продължение на осем месеца те са далеч от сушата в открито море или в зоната с паков лед. Отличното им приспособяване за живот във вода се оказва необходимост, за да могат да се снабдяват с храна, да мигрират и да бягат от врага. Само през размножителния период излизат на сушата, където отглеждат малките си и накрая сменят перата си. Друг отличителен белег са късите им, твърди и нагъсто разположени пера, които, за разлика от другите птици, покриват цялата кожа. Възрастният пингвин изобщо няма пухово оперение. Кормилните пера са по-дълги и образуват твърда метловидна опашка. Когато линеят, старите пера не падат така както при другите птици, а новите бавно ги избутват от кожата. Старите пера остават дълго време разперени на големи участъци. Постепенно падат сами или чрез търкане. При смяна на перата пингвините не влизат във водата, което означава, че са принудени да гладуват. След този напрегнат период те са силно изтощени.

Освен приетата в орнитологията обща дължина (от върха на човката до върха на опашката) при пингвините можем да посочим и друг, в случая много по-ясен размер — височината в изправено положение. За съжаление обаче двата размера се бъркат дори в специализираната литература. Основно правило е, че височината в изправено положение и масата на отделните видове пингвини варират от 100 сантиметра и 30 килограма при императорските пингвини до 30 сантиметра и малко над един килограм при аветралийско-новозеландските малки пингвини.

Всички видове пингвини обитават Южното полукълбо, но далеч не всички се срещат само в Антарктика. Галапагоският пингвин е най-северният вид, който се среща само на Галапагоските острови, разположени в екваториалната област, т. е, в центъра на тропиците (но на северната граница на студеното Хумболтово течение). По крайбрежието на Перу и Чили живее хумболтовият пингвин, на юг, по крайбрежието на Южно Чили и Аржентина, а също и на Фолклендските острови — магелановият пингвин. Западното и южното крайбрежие на Южноафриканската република е родината на отделен вид пингвини — очилатия пингвин. Тези четири вида спадат към рода Spheniscus. Характерно за неговите представители е бялата лента от очите през бузите и гърлото. Хумболтовият и очилатият пингвин, обитатели на субтропичната и умерената зона, най-лесно се отглеждат в зоологическите градини. Кралският, скалният и магелановият пингвин, които се срещат предимно в субантарктическата област, също се отглеждат и развъждат с успех в зоологическите градини, И по бреговете на Нова Зеландия, Тасмания и Южна Австралия живеят пингвини. Повечето видове обаче гнездят на островите във и около субантарктическото морско пространство, което се разпростира като пояс с широчина от 1000 до 2000 километра около целия южнополярен континент, някъде по средата между Антарктика на юг и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия на север. Пингвините са привикнали не толкова към студена вода, колкото към вода с почти непроменяща се през годината температура. От 18 различни вида пингвини 12 живеят в субантарктическата зона. Тук се срещат магелановият пингвин, който гнезди само на Фолклендските острови и по крайбрежието на най-южната част на Южна Америка, пет други вида, които се откриват на юг от Нова Зеландия (дебелоклюнест пингвин от о. Снеърс, дебелоклюнест пингвин, венценосен пингвин, великолепен пингвин и пингвин на Шлегел), белокрилият пингвин от източното крайбрежие на, о. Южен остров в Нова Зеландия и малкият пингвин от крайбрежието на Нова Зеландия, Тасмания и Южна Австралия. Както в субантарктика, така и в морската част на Антарктика и по крайбрежието на Антарктическия полуостров живеят пингвинът папуа и златовеждият пингвин. Субантарктическите видове като кралски пингвин и скален пингвин се срещат само по периферията на Антарктика — о. Южна Джорджия и о. Хърт.

В Антарктика живеят седем вида пингвини. Най-навътре, на юг гнездят императорският пингвин и пингвинът на Адели. Те са типични обитатели на пояса паков лед, разпространени са в континентално-антарктическия крайбрежен район, където императорският пингвин е единственият вид, който се среща само там. Пингвинът на Адели се среща и в морско-антарктическата зона (с изключение на о. Южна Джорджия и о. Хърт), Характерен за морските зони на Антарктика е антарктическият пингвин, който обитава временно и северната част на пояса паков лед. В морско-антарктическата зона живеят пингвинът папуа и златовеждият пингвин, които се срещат и в Субантарктика, а на границата на зоната — кралският и скалният пингвин.

Общият брой на седемте антарктически вида пингвини е около 87 на сто (57,3 млн. екземпляра) от птиците, които се срещат в Антарктика, а по маса — 90 на сто от антарктическата птича биомаса. Антарктическите птици са важен фактор като краен консуматор на белтъци. Годишно те поглъщат огромни количества плуващи рачета (предимно крил) и много риби и главоноги. От 122 млн. антарктически птици вероятно 40 млн. са пингвини на Адели (сравни Пингвин на Адели, антарктически пингвин и пингвин папуа). Пингвините, т. е. птиците, които не могат да летят, до такава степен заемат централно място в Антарктика, че за да изтъкнат различията, биолозите изследователи на Антарктика често групират другите птици само в едно събирателно понятие — летящи птици.
Пингвините плуват, потапяйки се доста навътре във водата, или в „патешки" стил (главата и гърбът са над водата) и се гмуркат за храна, или се придвижват в стил „делфин" (плуват под вода и на определени интервали — най-често след около една минута — изскачат като дъга над водата като делфина морска свиня, за да си поемат въздух). „Дневният режим" на пингвините на сушата включва почивка и сън (легнали по корем, т. е. седнали отпуснато или клекнали, или пък прави), нормално ходене извън колонията, катерене, плъзгане по корем, ядене на сняг (за разхлаждане), тичане (при бягство, преследване, тичане за храна в стадия на „детската градина"), бойни действия (кълване, удари с човка и крила, скок с гърдите напред — „блъскане с гърди"), „незабележимо" ходене из колонията (за да избегнат нападки от страна на притежателите на гнезда, покрай чиято територия пингвинът трябва да мине), изравяне на гнездова ямка, събиране на камъни, крадене на камъни, ново подреждане на камъните в гнездото, копулация, „втренчване" в околността за ориентация, мътене, закрила, пазене и хранене на малките, „усамотено седене" в гнездото за защита на яйцата или на малките и отделяне. Двата вида едри пингвини в много неща правят изключение, тъй като не строят гнезда. Пингвините издават силен призивен вик за установяване на контакт („крок" — всеки вид го произнася по различен начин), който се чува надалеч и събира групата плуващи или ходещи пингвини.
Пингвините различават зрително и звуково себеподобните си и животните от други видове. Чрез определено ритуално поведение — особено положение на тялото, действия, начин на движение и звуци, издавани като сигнали, те различават партньорите си, малките си, родителите и съседите си, Следователно пингвините разполагат с високо развита комуникативна система, която при тежки разстройства престава да функционира за кратко време. Когато се бият повече от два пингвина, възбудата може до такава степен да нарасне, че животните да не различават собствения си партньор и да го атакуват, Сигналите са особено необходими за срещата и образуването на брачната двойка, която заедно ще мъти, ще разделя работата по отглеждането на малките, ще живее съвместно в гнездовата колония и ще защитава гнездовата територия. Целта на ритуалите в поведението на пингвините е следната:
— да се избегнат конфликти и да се потуши агресивността на другите пингвини (жестове на успокоение и покорност);
— да се заплашват с бой (сигнализира се бойна готовност, заплашителни жестове);
- взаимно да се разпознават партньорите, а също децата и родителите (любовен ритуал);
- да се укрепи връзката между партньорите (любовен ритуал).
Пингвините гнездят в колонии, които по размер могат да бъдат малки или големи. Струпаните гнездящи птици наброяват десетки хиляди за някои видове (например пингвина на Адели, антарктическия, кралския, златовеждия и пингвина на Шлегел), за други - повече от 100 000, дори около милион екземпляра. На о, Макуори например на подходяща гнездова територия съжителетвуват 750 000 пингвина на Шлегел. Двойките като правило остават за цял живот заедно и се връщат да гнездят на същите места, но често образуват временни двойки с други партньори.

След като тюлените морски слонове станаха рядкост, хората убиха стотици хиляди пингвини за производство на мазнина. Особено лоша съдба сполетя кралските пингвини, Във всички гнездови колонии те се използуваха за получаване та мазнина, а на някои места бяха вече изтребени. Кожата им също се използуваше за изработка на подови настилки. На Фолклендските острови, особено близо до главното пристанище Порт Стенли се събираха яйцата на пингвините и така бяха унищожени много колонии. Там беше заличена и последната колония кралски пингвини, защото имало нужда от мазнина за уплътняване на покривите. В една фабрика на о, Макуори в продължение на 25 години добивали мазнина в началото от кралски пингвини, а след изтребването им - от пингвини на Шлегел, Този факт прераснал в скандал, защото се проявявало особено жестоко отношение към животните. Били вкарвани живи в котлите. След засилването на протестите позорната дейност била прекратена.

http://antarctica.nauka.bg/penguin.html

      Добави във Facebook

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за тази статия



Коментари
  Все още няма направени коментари!
Всички полета са задължителни!        Подател:*
 Код за оторизация:
*
anti robot anti robot anti robot anti robot anti robot



Потърси и резервирай online хотел в Антарктида      Потърси и резервирай online самолетен полет до Антарктида      Екскурзии и почивки в Антарктида, оферти







sp
Онлайн резервации на самолетни билети sp
sp

sp
sp
sp